Решение № 371 от 26.05.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Бургас, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И. при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20262100500002 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 2322/20.10.2025г., постановено от Районен съд –Бургас по гр.д. № 20252120102727. С това решение, съдът:

1/ осъжда „Болеро“ ООД, ЕИК: 102842770 със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 70, представлявано от управителя Пенка Желязкова Керемедчиева да заплати на И. Г. К., ЕГН:

********** от гр. Б., ж.к. "С.", бл. **, вх. *, ет. * сумата от 108 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 08.05.2024г., изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано то 08.05.2024г. до окончателното й изплащане и отхвърля иска на К. за разликата над присъдения размер до претендирания размер от 150 000 лева.

2/ осъжда „Болеро“ ООД, ЕИК: 102842770 със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 70, представлявано от управителя Пенка Желязкова Керемедчиева да заплати на И. Г. К., ЕГН:

********** от гр. Б., ж.к. "С.", бл. **, вх. *, ет. * съдебно-деловодни разноски в размер на 720 лева съразмерно с уважената част от иска.

3/ осъжда И. Г. К., ЕГН: ********** от гр. Б., ж.к. "С.", бл. **, вх. *, ет. * да заплати на „Болеро“ ООД, ЕИК: 102842770 със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 70, представлявано от управителя Пенка Желязкова Керемедчиева съдебни разноски в размер на 1

3 414,52 лева съразмерно на отхвърлената част от иска.

4/ осъжда „Болеро“ ООД, ЕИК: 102842770 със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 70, представлявано от управителя Пенка Желязкова Керемедчиева да заплати по сметка на Районен съд – Бургас държавна такса и разноски за извършване на експертиза в размер на 4 564,30 лева.

Подадена е въззивна жалба от И. Г. К. против решение № 2322/20.10.2025г. в частта, в която е отхвърлен иска за горницата над 108 000 лева и в частта,в която К. е осъден да заплати на „Болеро“ ООД съдебни разноски в размер на 3 414,52 лева.

Жалбоподателят изразява несъгласие с размера на присъденото обезщетение, тъй като същият не съответства на съдебната практика и последните изменения в икономическата обстановка на страната. Той твърди, че е изпълнявал добросъвестно служебните си задължения, но в момента хватателната способност на ръката му е увредена, лекува се и трябва да си продаде жилището, за да си сложи протези, които се сменят периодично. К. оспорва извода на районния съд за съпричиняване поради груба небрежност, определено на 10 % и отрича да е допринесъл за настъпване на трудовата злополука. Той подчертава, че в продължение на 20 години е спазвал трудовата дисциплина.

К. иска от въззивната инстанция да отмени решението на районния съд в отхвърлителната част и да уважи иска му за разликата до 150 000 лева.

Ответната страна „Болеро“ ООД представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, подадена от К..

Ответникът оспорва твърдението за добросъвестно изпълнение на трудовите функции и заявява, че К. е допринесъл за настъпване на трудовата злополука.

Ответното дружество цитира съдебна практика, според която обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева за процесното увреждане, е прекомерно.

И. Г. К. се явява лично в съдебно заседание и с адвокат Янев от БАК, който пледира за уважаване на въззивната жалба и за присъждане на съдебни разноски.

Подадена е въззивна жалба от „Болеро“ ООД против решение № 2322/20.10.2025г. в осъдителните части. Жалбоподателят оспорва извода на районния съд за степента на съпричиняване и твърди, че съдът не е приложил правилно чл.201, ал.2 от КТ, вр. чл.51, ал.2 от ЗЗД.

Дружеството – жалбоподател анализира фактите, установени от събраните по делото доказателства и твърди, че работникът не е спазил основните правила за работа с машината за мелене на месо. Той не е използвал „притискача за храна“ /“тъпкалката“/, с който е бил задължен да подава и притиска месото, а е извършил това с ръце.

Жалбоподателят оспорва извода на районния съд, че месомелачката се е разглобила в частта, свързваща улея с тавичката с долната част към режещите елементи, които са останали открити и именно това е довело да 2 съприкосновение между пръстите на пострадалия и шнека и твърди, че този извод не се основава на събраните по делото доказателства.

При условията на евентуалност, дружеството – работодател оспорва размера на присъденото обезщетение.

„Болеро“ ООД иска от въззивната инстанция да отмени решението на районния съд и да отхвърли предявения иск. При условията на евентуалност, жалбоподателят иска от въззивната инстанция да намали размера на присъденото обезщетение.

Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, подадена от „Болеро“ ООД.

Ответникът К. твърди, че е извършил продажба на жилището си, за да се лекува и живее със средствата от продажбата. В подкрепа на твърденията си представя доказателства.

Подадена е частна жалба от И. Г. К. против определение № 6319/11.11.2025г., с което е оставена без разглеждане молбата на адвокат Янев за изменение на решението в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди, че съдът е намалил договореното възнаграждение в протИ.речие със закона и практиката на Европейския съд.

Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на частната жалба и подчертава, че в конкретния случай страната не е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК.

„Болеро“ ООД се представлява в процеса от адвокат К., която пледира за уважаване на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

На 06.01.2017г. е сключен трудов договор между „Болеро“ ООД в качеството му на работодател и И. Г. К. в качеството му на работник за длъжността „транжьор“ с място на изпълнение в гр.Бургас, магазин „Болеро“.

С допълнително споразумение от 26.11.2021г. работното място на К. е променено в магазин „Болеро“ в гр. Созопол. Задълженията на работника са описани в длъжностна характеристика от 21.10.2024г., както следва: да поддържа търговския вид на работното си място, да обработва, разфасова и приготвя полуфабрикати от месо за продажба в магазина; да аранжира стоките на работното си място и витрините, като задължително поставя етикети и поддържа хигиената на работното си място; да посреща и обслужва клиентите, като ги консултира за качеството на месото и съдейства на клиента при предявяване на рекламации; да пази служебна /фирмена/ тайна; да следи за сроковете за годност на месото и местните полуфабрикати като информира управителя за това, както и да запознава управителя с проявен интерес към определена стока и с привършването на даден асортимент и да предлага допълнителна заявка за доставка; да поддържа високо нИ. на лична хигиена и хигиена в поверените му производствени помещения и хладилни съоръжения; да уведомява управителя на фирмата за нередности; да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд, протИ.пожарните, санитарно3 хигиенните и други изисквания и да поддържа чисто и в добър вид своето униформено облекло, както и да носи отличителен знак.

На 08.05.2024г. около 9:40 часа К. влиза в транжорната, за да подготви необходимото количество месо за кайма, след което започва работа с машина за мелене на кайма. По време на работата му, под тежестта на месото в тавичката, тя се отделя и фунията пада настрани. Докато успее да реагира, валът /шнекът/ на машината хваща трите пръста на лявата му ръка, върху която е поставена латексова ръкавица. В този момент, К. успява да спре машината от пулта. Колегите му Милчо Красимиров Митов и Костадин Атанасов Г. получават сигнал за злополуката от тяхна колежка и установяват, че два от пръстите на лявата му ръка са откъснати. Те му оказват първа помощ и го транспортират до УМБАЛ – Бургас. В този смисъл е съдържанието на разпореждане № 5104-02-72/28.06.2024г., издадено от длъжностно лице в ТП на НОИ – Бургас, с което декларираната два дни по-късно от работодателя злополука вх.№ 5101-02-36/10.05.2024г. е призната за трудова и протокол № 5103-02-14/14.06.2024г., съставен от комисия на ТП на НОИ – Бургас, според който причината за възникване на злополуката е техническа неизправност на използваната машина за мелене на кайма.

В резултат на злополуката, К. претърпява травматична, открита ампутация през средните фаланги на II-ри, III-ти и IV-ти пръст на ляв горен крайник със смачкани и размачкани тъкани, за което свидетелстват представените по делото съдебномедицинско удостоверение

№

230/07.06.2024г., издадено от съдебен лекар в отделение по съдебна медицина към УМБАЛ – Бургас и епикриза от Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ – Бургас от 14.05.2024г.

На 15.04.2025г. И. Г. К. предявява иск против „Болеро“ ЕООД с правно основание чл.200 от КТ за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в психически и душевни болки и страдания в размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва от датата на възникване на трудовата злополука – 08.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът въвежда юридическите факти по настъпване на трудовата злополука, изложени по-горе и твърди, че не е забелязал машината да е неизправна, но уточнява, че не е технически грамотен и не е инструктиран за възможните фабрични дефекти на машината.

Ищецът заявява, че в резултат на трудовата злополука е изпитал огромна болка, бил е в съзнание и е разбирал какво се случва. Изпаднал в шок, тъй като възприемал звука от чупене на костите и кръвта, която блика от ръката му при откъсването на пръстите и при непосилни болки е издърпал ръката си, за да я спаси. Преживяното травматично увреждане е довело и до разстройство на психиката му, тъй като се чувствал белязан физически и душевно. Мислил, че никога повече няма да може да се труди и да бъде същият човек, защото жИ.тът го изправя през съвсем различни нови изпитания и всеки го гледа с очи, които изразяват съжаление. Ищецът твърди, че се чувства непълноценен и в отношенията си с лица от протИ.положния пол.

4

Ищецът конкретизира претърпените от него вреди по следния начин: болка при самото увреждане; болка при последваща оперативна намеса и лечение, което е продължило 6 месеца; постоянен физиологичен дискомфорт от ограничаване на хватателната функция на ръката и емоционален и психически дискомфорт.

Ответната страна „Болеро“ ООД представя писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер.

Ответното дружество твърди, че не е създало условия за настъпване на злополуката от 08.05.2024г. и за увреждането на ищеца. Според ответното дружество, настъпилият инцидент се дължи единствено и само на виновното поведение на работника и неспазване на проведените инструктажи, инструкции за работа с машината и на правилата за здравословни и безопасни условия на труд.

Според ответника, конфигурацията от съставни части на машината за мелене на месо не позволява такъв ход на събитията. Увреждането е възможно да настъпи, само ако работникът е работил с машината в разглобено състояние. За отстраняване на тавичката не са необходими специални знания и умения. Достатъчно е работникът да развие нейните два захващащи болта и да я отдели заедно с фунията от корпуса на машината, за да подава месо директно към серпентината. По този начин работникът е целял да улесни работата си и да си спести използването и почистването след това на месобъркачката. Това е така, тъй като за подготовката на кайма е необходимо работникът да смели месото веднъж на машината за мелене на месо и след това, да прехвърли смляното месо в месобъркачката за разбъркването и подправянето му за направа на кайма. В подкрепа на твърденията си, ответникът излага доводи за техническа изправност на машината, които се основават на представени към отговора писмени доказателства и допълва, че работникът не е използвал притискача за храна.