Решение № 186 от 24.09.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Разлог, 24.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Трионджиев при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Александър Трионджиев, Адм. нак. дело № 20221240200351 по описа за 2022 година

Делото е инициирано въз основа на жалба, подадена от „Д.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.

„А.“№4, с управител К.И.Ч., срещу НП №01–002001 от 21.05.2021 г., издадено от Директора на Д„ИТ“-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание чл.416 ал.5, във вр. чл.414, ал.3 от КТ – „имуществена санкция“ от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.

Първоначално въз основа на жалбата е било образувано АНД №326 от 2021 г. по описа на Рг.РС, по което е било постановено решение, като впоследствие решението на районния съд е отменено с касационно такова, постановено по КАНД №243 от 2022 г. по описа на Бл.АС.

С отменителното решение делото е върнато за нова разглеждане от Рг.РС.

Посредством жалбата се оспорва издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно, във вр. с което жалбоподателят е изложил подробни доводи.

В последното ОСЗ адв. И. – процесуален представител на жалбоподателя, поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения адм. акт.

В последното ОСЗ процесуалният представителна на ответника /наказващия орган/ юрисконсулт П. заявява, че оспорва жалбата.

РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок и същата е депозирана пред надлежния съд.

За да се произнесе по съществото на жалбата, съдът съобрази следното:

В оспореното НП е посочено, че при извършена на 16.03.2021 г., около 12:45 часа, проверка по работни места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект Б.

„Д.к.“, находящ се в г.Б., у.„Н.Г.“№2, експлоатиран от „Д.“ООД, с адрес: г.Б., у.„А.“№4, управлявано и представлявано от К.И.Ч. и извършена на 23.03.2021 г. проверка по документи на дружеството е констатирано, че „Д.“ООД, в качеството на „работодател“ по смисъла на &I, т.1 от ДР на КТ, е допуснал на 16.03.2021 г. лицето Т.И.В., ЕГН*, да извършва трудова дейност в обекта на проверка на длъжност „сервитьор”, без да й е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Поради това наказващият орган е приел, че е извършено нарушение на чл.63, ал.2 от КТ и на основание 1 чл.416, ал.5 и чл.414, ал.3 от КТ, е наложил имуществена санкция от 2`000.00 лева.

Подобни фактически твърдения се съдържат и в издадения акт за установяване на адм. нарушение, чието издаване е предхождало съставянето на НП.

Незаконосъобразно е онова НП, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на адм. нарушение и/или издаването на НП. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на НП, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено.

Оспореното НП и актът да установяване на нарушението са издадени от компетентни органи и в кръга на правомощията им, като съдържат и изискуемите от закона реквизити. От съдържанието на същите става ясно какво е нарушението, констатирано от длъжностите лица, кога е извършено, от кого е извършено, както и коя е законовата разпоредба, която не е била спазена и какъв е вида и размера на наложеното адм. наказание. В началото на НП са посочени подробно и индивидуализиращите белези на санкционираното лице, спрямо което е била извършена проверката. На края на НП също са посочени фирмата на търговеца, адреса му, а така също и неговия ЕИК номер.

Според чл.62, ал.3 от КТ, в 3-дневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в 7-дневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП.

В нормата на чл.63, ал.2, във вр. ал.1 от КТ е посочено, че работодателят няма право да допуска до работа работник или служителя, преди да му предостави следните документите: екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Забраната по чл.63, ал.2 от КТ е обезпечена с адм-та санкция по чл.414, ал.3 от КТ. Отговорността по чл.63, ал.2 от КТ е обективна и безвиновна, поради което за да бъде санкциониран работодател за подобно нарушение, необходимо е към датата на проверката работник да е допуснат до работа, без да са му били предоставени преди това документите по чл.63, ал.1 от КТ – екземпляр от трудовия договор и от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.

Като писмено доказателство е представен препис от трудов договор от 16.03.2021 г., сключен между „Д.“ООД и Т.И.В.

Като доказателство по делото е приета и справка от НАП, в която е посочено, че трудовият договор е регистриран на 16.03.2021 г., а като дата и час на изходящия документ са посочени 16.03.2021 г., 13:17 часа.

Като свидетели по делото са разпитани Н.Д. и С.А. – служители на Д„ИТ“.

Свидетелката С.А. подробно разказва за начина, по който е протекла проверката на 16.03.2021 г., като сочи, че е видяла Т.В. да извършва трудова дейност в обекта, а именно – да сервира на клиенти на заведението. Свидетелката описва, че Т.В. е носила черна престилка и че е сервирала на клиенти на втория етаж, като е вземала издадената поръчка с поднос от първия етаж и е доставила поръчката на втория етаж. Свидетелката сочи, че Т.В. казала, че няма трудов договор и че очаква да й бъде предоставен такъв.

Свидетелят Н.Д. също описва начина, по който е извършена проверката на 16.03.2021 г., като пояснява, че Т.В. е сервирала на първия етаж и е била облечена в престилка. Заявява, че към момента на проверката служителката не е имала трудов договор и че впоследствие такъв е бил представен, но същият е бил регистриран в ТД на НАП след часа на проверката.

Следва да се посочи, че показанията на двамата свидетели са последователни и логични, като те кореспондират с останалия доказателствен материал. Обстоятелството, че според единия свидетел Т.В. е сервирала на първия етаж, а според другия свидетел сервирала на 2 клиенти на втория етаж, като е вземала издадената поръчка с поднос от първия етаж и е доставила поръчката на втория етаж не може да разколебае изводите на съда, че свидетелските показания са кореспондиращи помежду си и взаимно се допълват. От значение в случая е и че двата свидетели са видели, че лицето е било облечено в престилка и е сервирало на клиенти в заведението.

По делото като доказателство е приета Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във вр. с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство, попълнена от Т.И.В.. В декларацията, попълнена на 16.03.2021 г., е отразено, че деклараторът работи в Д.ООД от 16.03.2021 г., а така също и че няма сключен трудов договор и че не е получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен трудов договор - срещу графата дали е получил екземпляр от договора и екземпляр от уведомление лицето е попълнило полето, срещу което е изписано „не“, а срещу графата за сключен трудов договор също е попълнено полето с текста „не“.

От събрания доказателствен материал може да се направи категоричен извод, че към момента на проверката Т.В. е извършвал трудова дейност, без обаче да са й били връчен екземпляр от сключения трудов договор и от уведомление до НАП по чл.62, ал.3 от КТ.

Изложеното дотук показва, че правилно наказващият орган е преценил, че от жалбоподателя е извършено нарушение на трудовото законодателство по чл.63, ал.2 от КТ.

Разпоредбата на чл.27 от ЗАНН задължава наказващия орган при индивидуализиране на наказанието за всеки конкретен случай да прецени тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Съдът счита, че по делото не бяха събрани данни нарушението да е повторно, както и дружеството преди датата на въпросната проверка да е санкционирано с влязло в сила наказателно постановление за други нарушения на трудовото законодателство. Подобни доказателства не са ангажирани в хода на производството. Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.7, т.4 от ЗАНН , съдът намира че така съставеното НП следва да бъде изменено в санкционната част, като определената имуществена санкция от 2`000.00 лева трябва да бъде намалена до предвидения минимум в чл.414, ал.3 от КТ, от 1`500.00 лева.

Съдебният състав счита, че не са налице основания за прилагане на чл.28, ал.1 ЗАНН.

Деянието, по повод на което е наложена санкцията, не разкрива белезите на маловажен случай, с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Това е така, тъй като са засегнати значими обществените отношения, свързани с материалното обезпечаване на работниците и служителите, които изключват маловажността и незначителността на нарушението. Не се установяват и някакви извънредни обстоятелства, които обективно да са попречили на работодателя да не успее да предостави своевременно екземпляри от трудовия договор и уведомлението. Също така от значение е и че процесното нарушение е формално, а не резултатно, което означава, че според законодателя с факта на извършването му са нестъпили значими неблагоприятни последици.

Предвид горното, жалбата се явява неоснователна, с оглед на което следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП единствено да бъде изменено в санкционната му част /чрез намаляване размера на наложеното наказание поради изложените по-горе съображаения/.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на АПК. По делото от страна на наказващия орган, чрез неговия юрисконсулт, е направено искане за присъждане на разноски /юрисконсултско възнаграждение/ за всяка едно от съдебните инстанции, на които е разгледано делото.

На основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН, във вр. чл.24 и чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ и съобразявайки фактическата и правна сложност по казуса, съдът счита че следва да определи възнаграждение от по 100.00 лева, за участието на юрисконсулт като 3 процесуален представител на ответника в настоящото производство, в производството по АНД №326 от 2021 г. по описа на Рг.РС и в производството по КНАХД №243 от 2022 г. по писа на Бл.АС. Това означава, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на наказващия орган общо 300.00 лева – присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ НП №01–002001 от 21.05.2021 г., издадено от Директора на Д„ИТ“-Б., с което на „Д.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„А.“№4, е наложено адм. наказание на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.414 ал.3 от КТ – „имуществена санкция“ от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция“ от 2`000.00 лева, на 1`500.00 лева.

ОСЪЖДА „Д.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„А.“№4, ДА ЗАПЛАТИ на Директора на Д„ИТ“-Б., сумата от 300.00 лева представляващи общ сбор на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело, по АНД №326 от 2021 г. по описа на Рг.РС и по КНАХД №243 от 2022 г. по писа на Бл.АС.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му на страните, като жалбата се подава до Бл.АС, чрез Рг.РС.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4