Решение № 416 от 21.12.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. Стара Загора, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Пламен Ст. Златев

Мариана М. Мавродиева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20235500500861 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.437, ал.1, ал.4 във връзка с чл.435, ал.2, т.6, пр.2 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на въззивна жалба вх.№ 5301/22.11.2023г. от А. Т. Т. с ЕГН ********** от град К., *** чрез пълномощника си адв. Е. Д. от АК – Стара Загора /в качеството си на длъжник/, против Разпореждане от 03.11.2023г. на ДСИ - С.Х. при РС Казанлък, с което е отказано да бъде прекратено изпълнителното производство по висящото изп.дело № 52/2019г. по описа на ДСИ при РС Казанлък. Длъжника излага подробно фактически оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт и счита, че са налице основанията по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на производството, тъй като взискателят не бил поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години. Позовава се на съдебна практика и твърди, че изпълнителният процес се прекратява по закон, когато предвиденото в правната норма на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК настъпи, като не е от значение дали съдебният изпълнител е издал постановление или не. Въз основа на твърдяното, моли въззивния съд да отмени обжалваното Разпореждане и да постанови издаването на нов съдебен акт, с който да бъде прекратено изпълнителното производство по изп.д.№ 52/2019г. по описа на ДСИ – С.Х. при РС - Казанлък.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от 1 насрещната страна – взискателят РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, в което се поддържа тезата, че жалбата е неоснователна относно твърденията за наличие на основания за прекратяване на изпълнителното производство, като цитира съдебна практика в подкрепа на твърдяното. Сочи се, че при настъпване на перемпция, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, тъй като дължи подчинение на представения и намиращия се все още у него изпълнителен лист. Моли настоящия въззивен състав да потвърди атакуваното Разпореждане на ДСИ, като правилно и законосъобразно, а жалбата да не бъде уважена, поради неоснователност и недоказаност на твърденията в нея.

На основание чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК държавният съдебен изпълнител/ДСИ/ е представил мотиви по обжалваните действия, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че жалбата не отговаря на истината. Твърдението на жалбоподателя, че е налице изтекъл двегодишен период, през който да не е поискано от взискателя изпълнително действие е невярно. Видно от данните по делото, на 22.03.2019г. е постъпило искане от Районен съд- Казанлък за образуване на изпълнително производство, като взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия. На 11.03.2021 г. и на 07.03.2023г. взискателят отново е поискал извършване на изпълнителни действия, предвид което не е налице основанието на чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК за прекратяване на производството по делото. По отношение искането за прекратяване поради изтекла погасителна давност, ДСИ намира, че в ГПК не е предвидена възможност за длъжника да направи възражение за давност пред съдебния изпълнител, тъй като той е орган, който по закон не разполага с такова правомощие. В мотивите си се позовава на съдебна практика и твърди, че давността е институт на материалното право и длъжникът може да реализира правото си и да се позове на нея в рамките на съдебно производство.

По нашето в.гр.д.№ 861/2023г. по описа на ОС - Ст.Загора е приложено и заверено пълно копие от висящото изп.д.№ 52/2019г. по описа на ДСИ С.Х. при СИС на РС - Казанлък.

Въззивният ОС - Ст.Загора, след като обсъди направените в жалбата оплаквания, като взе предвид направеното възражение от страна на взискателя и писмените Мотиви на ДСИ, провери законосъобразността на обжалваното действие, и като се съобрази с приложимите материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

Видно от материалите по приложеното изп. дело /в заверено пълно копие/, жалбата се явява своевременно подадена, процесуално допустима, подадена от лице /длъжник по изп. дело/, което има право да обжалва действията на ДСИ, поради което съдът следва да произнесе по нейната 2 основателност.

Образуваното изпълнително дело и извършваните от ДСИ изпълнителни способи са направени въз основа на молба и депозиран в СИС на РС - Казанлък изпълнителен лист от 14.01.2019г., издаден на основание чл.404, т.1 и чл.405, ал.1 от ГПК, по приключеното НОХД .№ 516/2018г. по описа на РС – Казанлък срещу длъжника А. Т. Т., гр.К., ***, който следвало да заплати на РС – Казанлък сумата от 1000 лв. /хиляда лева/. На длъжника е била връчена покана за доброволно изпълнение. Не му е налаган запор върху трудовото възнаграждение и МПС, въпреки заявлението от 06.03.2023г. от взискателя РС – Казанлък, тъй като след справка в ТД на НАП и КАТ се е установило, че същият няма трудов договор и няма данни за регистрирано МПС на негово име.

Прекратяването на изпълнителното производство е провъзгласено в разпоредбата на чл.433 от ГПК, като настъпва въз основа на различни по вид основания. Длъжникът иска прекратяване на производството поради твърдяна от него изтекла давност по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Настоящият съдебен състав намира доводите им за неоснователни, тъй като посочената разпоредба намира приложение не от датата на издаване на изпълнителния лист, а от датата на образуване на изпълнителното производство. Житейската и правна логика налагат извода, че за да бъде прекратено едно производство, то трябва преди това да е било образувано. Изпълнителното производство започва не с издаването на изпълнителния лист, а с подаване на молба от взискателя съгласно чл.426 от ГПК, поради което и това е моментът, след настъпването на който може да бъде извършвана преценка дали са налице предвидените в закона предпоставки за прекратяването му. От своя страна разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК предвижда, че изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, която правна норма представлява своеобразна санкция за бездействието на взискателя след образуване на изпълнителното производство и произтича от спецификата на същото. За разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно /в началото на процеса с подаване на исковата молба/, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно /с предприемането на всяко едно отделно действие за принудително изпълнение/, тъй като изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В този смисъл висящността на изпълнителния процес се поддържа не служебно, а от взискателя, който трябва да посочва изпълнителен способ, да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали действа, 3 т.е. да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен, или да не действа. Ето защо, ако взискателят не предприема действия, въпреки че има правна възможност да го стори, тече давност и когато не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от 2 г., изпълнителното производство се прекратява на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар.

„перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото служебно правно прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Всеки съдебен изпълнител/включително и ДСИ/ не е оправомощен по закон да се произнася по въпроса за прекратяване на изпълнителното производство, т.к. тази функция не му е възложена от закона и следователно не е компетентен за решаването на съответния казус. Поисканите действия от страна на жалбоподателя- длъжник попадат в компетенцията на съдебния орган, а именно съдът , който е правораздавателен орган и оправомощен да извършва този вид действия. Съответната процедурата би се реализира по отделен исков ред в състезателно исково производство по реда на чл.422 и чл.

424 от ГПК.

В разпоредбата на чл.433 ГПК императивно и лимитативно са посочени основанията, при наличието на които изпълнителното производство може да бъде прекратено и погасяването на изпълняемото право поради изтичане на общата погасителна давност не е сред тях- следователно законът не предоставя правомощия на ДСИ за преценка погасяването на изпълняемото право поради давност при направено възражение от страна на длъжника.

Давността е институт на материалното право и не се отнася до процесуалните предпоставки, които обуславят недопустимост на процеса. Друг е редът за защита на длъжника в хипотезите на оспорване изпълняемото право при съдебни изпълнителни основания въз основа на факти, настъпили след съдебното му установяване- това е по реда на чл.439 от ГПК.

Поради всичко гореизложено, настоящият въззивен съдебен състав приема, че жалбата се явява изцяло неоснователна и недоказана, а отказът на ДСИ да прекрати изпълнителното производство следва да бъде потвърден напълно, като мотивиран, правилен и законосъобразен.

Съгласно императивната разпоредба на чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на понататъшно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо предвид гореизложените мотиви и на осн. на чл.437, ал.1, ал.4 във връзка с чл.435, ал.2, т.6, пр.2 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане от 03.11.2023г. на ДСИ С.Х., с което е отказано да бъде прекратено производството по изп.д.№ 52/2019г. по описа на СИС при РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5