Решение № 19 от 08.01.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Перник, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20241720102254 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. "Средец” № 11, чрез адв. У., срещу Л. Б. В., ЕГН **********, с адрес: ***, ***, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 67,17 лв. – главница за доставена и отведена вода по фактури № *** г., № *** г., № *** г. и № ************* г. в жилище на адрес: ***, ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 22.01.2024 г. до окончателното й изплащане, и сумата 19,52 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания по тези фактури за периода от 16.02.2021 г. до 30.11.2023 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 222/23.01.2024 г. по ч.гр.д. № 332/2024 г. на РС-Перник /съобразно изменението на иска, допуснато с протоколно определение от 11.11.2024 г./.

Ищецът твърди, че между водоснабдителното дружество и ответника е налице облигационна връзка, създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина, установен в Общите Условия и Наредба 4/14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги /ДВ бр.88 ог 2004г., изм. и доп./.

Съществуващото правоотношение е възникнало с присъединяването на потребителя към 1 водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен номер. В качеството си на потребител на "ВиК" услуги абонатът е задължен да заплаща същите в предвиденият в закона срок. Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. продажбата на "ВиК" услуги се извършва при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от съответен регулаторен орган, създаден със закон. На основание чл. 8, ал. 2 и ал.З одобрените от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на „В и К” услуги на потребителите от „ВиК” оператор са публикувани и са влезли в сила. Към настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за уреждане отношенията между страните. От посоченото може да направи обоснован извод, че като потребител, ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на формираното към "ВиК" ООД парично задължение за изразходвано количество вода. С оглед изложеното моли за уважаване на предявените искове и осъждане на ответника да заплати на ищеца сторените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е подал писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Д., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва, че е потребил количество на ВиК услуги в претендирания размер, както и че ищецът е спазил реда за отчитането им, предвиден в ОУ. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност.

По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноските за производството.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник с вх.№ 1496/22.01.2024 г. е издадена Заповед за изпълнение № 222/23.01.2024 г. на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 332 по описа за 2024 г. на РС – Перник за сумата 578,08 лв., представляваща главница за доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 15.02.2020 г. до 14.04.2021 г. за имот, находящ се на адрес: *** с абонатен № ***, и сумата 196,51 лв., представляваща лихва за забава за периода 19.04.2020 г. до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 22.01.2024 г., до изплащане на вземането, и са определени разноски в полза на заявителя.

Заповедта е връчена на длъжника на 29.02.2024 г., който е депозирал възражение на 15.03.2024 г.

Указанията на съда за предявяване на иск за установяване на вземанията по заповедта са получени от заявителя на 04.04.2024 г., който на 07.05.2024 г. /видно от датата на пощенското клеймо/ - първият присъствен ден, в който изтича месечният срок, е депозирал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник, за които с доклада по делото е обявено, че на съда е служебно, че са публикувани на 21.08.2014 г. във 2 в, „Новинар“ и на 02.09.2014 г. във в. „Съперник“ /централен и местен всекидневник.

Приета е справка-извлечение за дължими суми за абонат ***, съдържаща информация за номерата и датите на издадените фактури с дата 18.03.2020 г., 18.05.2020 г., 17.08.2020 г., 15.01.2021 г., 16.02.2021 г., 15.03.2021 г. и 15.04.2021 г., отчетените периоди, стойността на главниците и лихвите за забава, както и фактурите от посочените дати, съдържащи показанията на водомера, начисленото количество вода и нейната стойност.

Видно от представеното в заверен препис извлечение от карнета на инкасатора, че срещу отчетеното количество вода е поставен подпис от потребителя на 15.08.2020 г., 15.06.2021 г., 16.08.2021 г. и 18.10.2021 г.

Съгласно представената в заверен препис справка № *** г. от Агенция по вписванията последното вписване по персоналната партида на Л. Б. В. е на .*** г., а именно - констативен акт, издаден по документи, че е собственик на ½ ид.ч. от УПИ от *** кв.м., *** кв. *** и цялата построена мжс.

От приетия препис на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание завещание № ***, том ***, рег. *** от *** г. се установява, че Л. Б. В. е призната за собственик на ½ ид.ч. от урегулиран поземлен имот с площ от ***кв.м., представляващ урегулиран поземлен имот *** в кв. ***, по плана на ***, обл. Перник, заедно с цялата построена в този имот масивна жилищна сграда, застроена на сутерен и етаж.

По делото е прието заключение на вещото лице по извършена съдебно-икономическа експертиза, от което се установява, че за периода 15.02.2020 г. – 14.04.2023 г. на адрес: ***, *** отчитането на консумираната питейна вода е извършвано на база показания водомер и са отчетени общо 351 куб.м. питейна вода, доставена, отведена и пречистена, чиято стойност по процесните фактури е в размер на 578,08 лв., а лихвата за забава за периода от 19.04.2020 г. до 30.11.2023 г. е в размер на 196,51 лв. Главницата за доставената, отведена и пречистена вода, чиято изискуемост е настъпила в периода 15.02.2020 г. – 21.01.2021 г. е в размер на 510,91 лв., а обезщетението за забава върху тези главници е в в размер на 176,99 лв.

19.04.2020 г. – 30.11.2023 г. Неплатените вземания за главница, чиято изискуемост е настъпила в периода от 22.01.2021 г. до 14.04.2021 г. е в размер на 67,17 лв., а обезщетението за забава върху всяка от тези главници от деня, следващ паадежа им съгласно общите условия на дружеството, е в размер на 19,52 лв. за периода 16.02.2021 г. – 30.11.2023 г.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставени ВиК услуги и лихва за забава по заповед за изпълнение на парично задължение, 3 срещу която е подадено възражение от длъжника в срок, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

От събраните по делото доказателства съдът приема, че страните по делото са се намирали в облигационно отношение по доставка на ВиК услуги за процесния период в качеството на ответника на собственик на жилищната сграда, находяща се на адрес: ***, ***.

С положените в карнета на инкасатора подписи от ответника /последният на 18.10.2021 г./, същият е удостоверил, че на посочените дати е извършен отчет на водомера за имота и потребеното към този момент количество вода. Видно от представените фактури, че начисленото количество съответства на отчетеното през процесния период. Относно възражението, че ВиК операторът не е изпълнил задължението си за ежемесечно отчитане на потребеното количество ВиК услуги следва да се отбележи, че видно от представените по делото документи, количеството ВиК услуги е начислявано ежемесечно, за което са издавани фактури от ищеца, а неоткриването на потребителя при извършения отчет няма за последица отпадане на задължението му да заплати цената на потребеното количество ВиК услуги.

Видно от карнета на инкасатора, че на 15.06.2021 г. /след периода, в който липсва подпис на потребителя/ е начислена разлика от 25 единици, с подписа си срещу което ответникът е признал размера на потребеното количество вода.

С оглед изложеното, възражението на ответника, че начисленото за процесния период количество вода, не е реално доставено и потребено, е неоснователно.

В чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Перник, потребителите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). С оглед неизпълнението на падежа, ответникът е изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задълженията за главница.

Съобразно заключението на вещото лице по извършената съдебно-икономическа експертиза, което съдът цени изцяло, главница, чиято изискуемост е настъпила в периода от 22.01.2021 г. до 14.04.2021 г. е в размер на 67,17 лв., а обезщетението за забава върху всяка от тези главници от деня, следващ падежа им съгласно общите условия на дружеството, е в размер на 19,52 лв. за периода 16.02.2021 г. – 30.11.2023 г.

По горните съображения съдът прави извод, че в полза на ищцовото дружество са възникнали вземания спрямо ответника за главница и лихва за забава в претендираните размери.

По възражението за погасяване на вземанията по давност:

4

Наличието на възникнали облигационни задължения към ищцовото дружество е основание за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за цена на потребени ВиК услуги е периодично, а другото представлява вземане за лихви.

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница) давността тече от деня на падежа. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Перник, потребителите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, т. е. налице е установен падеж на вземанията.

През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). С оглед изложеното, следва извод, че изискуемостта на вземането за главница по фактурата, издадена на 15.01.2021 г., е настъпила на 15.02.2021 г., което означава, че тригодишният давностен срок изтича на 15.02.2024 г. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 22.01.2024 г., към който момент се счита предявен искът по чл. 422 ГПК, с което давностният срок за вземането по тази фактура и следващите е прекъснат на осн. чл. 116 б.„б“ ЗЗД. От заключението на вещото лице се установява, че вземанията по фактурите, издадени на 15.01.2021 г., 16.02.2021 г., 15.03.2021 г. и 15.04.2021 г. са в размер на 67,17 лв. – главница, и 19,52 лв. – лихва за забава за периода 16.02.2021 г. – 30.11.2023 г., по отношение на които възражението за давност е неоснователно.