Решение № 2007 от 17.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 2007 гр. П, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20254430104825 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от Г. В. Й. от гр. П против „И.А.М“ АД гр. С и „Ф.Б“ ЕООД гр. С. В молбата се твърди, че ищцата е сключила с първия ответник- "И.А.М" АД- договор за паричен заем № 5213536 от 30. 08. 2024 год. на стойност 300 лв.; срок на кредита- 16 седмици; брой вноски- 16; размер на седмична погасителна вноска- 20, 32 лв.; при фиксиран годишен лихвен процент по заема- 50 % и годишен процент на разходите (ГПР)- 64, 75 %.

Твърди се, че общият размер на всички плащания възлиза на 325, 12 лв.

Твърди се, че по силата на чл. 4 от договора в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, заемателят следва да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица поръчители, които да отговарят на определени изисквания; 2. Банкова гаранция; и 3. Одобрено от заемодателя дружество- гарант, което предоставя гаранционни сделки. Твърди се, че на същата дата- 30. 08. 2024 год. ищцата е сключила с втория ответник- "Ф.Б" ЕООД- договор за предоставяне на гаранция № 5213536, съгласно който гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „И.А.М” АД, с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по него. Твърди се, че за поемане на тези задължения потребителят дължи 1 възнаграждение на гаранта в размер на 138, 88 лв., платимо разсрочено на вноски, съвпадащи по падеж с тези по договора за паричен заем. Твърди се, че съгласно чл. 3 ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, "И.А.М" АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция, както и всички други вземания на гаранта по договора, като по този начин общата погасителна вноска се увеличава на 29 лв., а общата дължима сума по кредита на 464 лв. Твърди се, че ищцата е погасила задълженията си по двата договора предсрочно, чрез заплащането на сумата от 346, 16 лв. на 19. 09. 2025 год. Ищцата счита, че сключените между страните договори са недействителни. Твърди се, че ответниците представляват финансови институции по смисъла на чл. 3 ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпускат заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Твърди се, че видно от предмета на дейност на дружествата в ТР при АВ е, че те извършват дейност като финансови институции, изразяваща се в отпускане на заеми със средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл. 3 ал. 1 т. 3 и чл. 2 ал. 2 т. 6 от Закона за кредитните институции, воден от БНБ по реда на чл. 3а от ЗКИ. Твърди се, че видно от справка в ТР че едноличен собственик на капитала на „Ф.Б” ЕООД е „И.А.М” АД, както и че седалището и на двете дружества е на един и същ адрес. Твърди се, че в случая сключеният договор за предоставяне на кредит по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на ЗПК, както и ЗЗП. Твърди се, че кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПКпотребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Твърди се, че според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и 20 и ал. 2 и чл.

12 ал. 1 т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Твърди се, че конкретно в случая е нарушена разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК във връзка с невключването на възнаграждението по договора за предоставяне 2 на гаранция в ГПР при изчисляването му във всеки един от процесните договори. Твърди се, че съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди се, че съобразно § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Твърди се, че е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Твърди се, че в конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора - 64, 75 %, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Твърди се, че в процесния договор е посочен размер на ГПР, като този допълнителен разход за възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не е ясно как се отразява на общия размер на ГПР. Твърди се, че ако към посочения в договора разход за договорна лихва се прибавят и скритите разходи- допълнителната сума за възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, то общият размер на ГПР значително ще надхвърли максимално допустимият размер по чл. 19 ал. 4 от ЗПК- пет пъти размер на законната лихва. Твърди се, че това е недобросъвестна търговска практика, която накърнява добрите нрави. Твърди се, че грешното посочване на ГПР се приравнява на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че договорите са сключени при предварително определени от ответника клаузи и потребителят е бил лишен от 3 възможността да повлияе върху съдържанието им, което е явно тъй като кредиторът вкючва възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция при формирането на месечните погасителни вноски. Твърди се, че възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Твърди се, че съгласно договора за предоставяне на гаранция, заемодателят е овластен да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, като тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя.

Твърди се, че анализът на клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепя доводите за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо лице- гарант. Твърди се, че изложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за предоставяне на гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Твърди се, че плащането на възнаграждението за гаранция обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски. Твърди се, че този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Твърди се, че при отчитането на възнаграждението за предоставяне на гаранция като несъмнен разход действителният ГПР би бил значително завишен и размерът му би надхвърлил законоустановения. Твърди се, че сключването на договор за предоставяне на гаранция се явява допълнителна услуга за потребителя, която е пряко свързана с договора за кредит, потребителят дължи възнаграждение за нея (независимо дали ще се стигне до ангажиране на отговорността на гаранта или не) и този разход е известен на кредитора- т. е. безспорно следва да бъде включен в общите разходи по кредита при изчисляване на ГПР. Твърди се, че между двата договора е налице безспорна обвързаност, която се установява от редица допълнителни обстоятелства- сключване на договора за гаранция с посочено в сайта на 4 кредитора и одобрено от кредитора ЮЛ, сключване на договорите в един и същи ден и не на последно място - еднакъв период на дължимост на сумите по тези договори, с погасяване на кредита и възнаграждението за гаранция директно на овластения заемодател „И.А.М” АД. Твърди се, че освен това едноличен собственик на капитала на дружеството „Ф.Б” ЕООД е „И.А.М” АД. Твърди се, че не на последно място в договорите за предоставяне на гаранция е изрично посочено, че "И.А.М” АД е овластено да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Твърди се, че тази свързаност още веднъж потвърждава извода, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на "И.А.М" АД и при необходимост от ангажиране отговорността на гаранта, реално би се стигнало до абсурдната ситуацията кредиторът да плати сам на себе си. Твърди се, че дължимото възнаграждение по сключения договор за гаранция се явява допълнително възнаграждение за кредитора и прикрит разход по кредита, който значително го оскъпява и макар, че е уговорено по "друго" правоотношение, то целта е била единствено да се избегнат ограниченията на чл. 19 ал. 4 от ЗПК ("Годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България."). Твърди се, че по отправено преюдициално запитване, досежно българското законодателство, е постановено решение от 13. 03. 2025 год. на СЕС по дело C-337/23. Твърди се, че в същото е прието, че член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. Твърди се, че в процесния случай сключването на договора за предоставяне на гаранция е наложено на потебителя с клаузата на чл. 4 от договора за кредит. Твърди се, че неспазването на нормативните изисквания на националните правни разпоредби, както и на Директивите на ЕС в областта на защита на потребителите е основание за нищожност на договора поради противоречие със закона. Твърди се, че по отправено преюдициално запитване досежно българското законодателство е постановено решение от 21. 03. 2024 год. на 5

СЕС по дело С- 714/22. Твърди се, че в същото е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Твърди се, че в конкретния случай в договора за потребителски кредит е посочен ГПР - 64,75 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Твърди се, че възнаграждението за предоставяне на гаранция следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. Твърди се, че в този случай макар и да е посочен размер на ГПР, то същият не отговаря на действителния такъв. Твърди се, че при изчисляването на ГПР, чрез онлайн калкулатор с включено възнаграждение за предоставяне на поръчителство се получава