Определение № 502 от 27.06.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 502 гр. гр. Добрич, 27.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Г. Д. Жечева

Анна Великова като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно частно гражданско дело № 20253200500403 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 248 ал.3 от ГПК,във връзка с чл. 258 от ГПК въз основа на подадена от “Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр.София,район “Триадица“,бул.“Витоша“ № 146 (сграда А), ет.4,Бизнес център“България“ частна жалба рег.№ 1285/16.04.2025 год. срещу определение № 155/27.03.2025 год. по гр.д.№ 1/2023 год. на Районен съд Каварна, с което е оставена без уважение молба вх. № 566/14.02.2025 год. по гр. д. № 1/2023 год. по описа на РС - Каварна, за изменение на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК, решение № 11/27.01.2025 год. в частта за разноските, с която дружеството е осъдено да плати на адвокат П. П. - САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 1189.62 лв., представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството по делото.С доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение се претендира отмяната му и намаляване на присъденото на адвоката на срещупоставената в процеса страна до справедлив размер.

При данни,че постановеното неизгодно за частния жалбоподател определение му е било връчено на дата 10.04.2025 год., частна жалба рег.№ 1285/16.04.2025 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК,във връзка с чл.

248 ал.3 от ГПК и е процесуално допустима.

Ответника по частната жалба адвокат П. П. – САК счита ,че обжалваното определение не страда от пороци и настоява подадената срещу 1 него неоснователна жалба да не бъде уважавана.

Спорни между страните са въпросите:1./ по приложимостта на

НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа ,като различните им виждания са основани на доводи почерпени от решение №С438/22 на СЕС от 25.01.2074 год. и тълкуване на чл.101 §1 , §2 и §3 от ДФЕС ,във връзка с чл.4 §3 ДФЕС;2./по приложение на разпоредбите на чл.2 ал.5 и чл. 7 ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа ,а именно какъв е материалния интерес по дело,по което са заяви обективно съединени искове ,като база за изчисляване на адвокатското възнаграждение ;3./какви са критериите ,които следва да бъдат съобразени с оглед конкретните данни по делото, за да бъде счетен адвокатския хонорар за справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36 ал.2 от ЗА ,вкл. под размерите посочени в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа.

Жалбата е основателна въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва:

С решение рег.№ 11/27.01.2025 год. по гр.д.№ 1/2023 год., Районен съд Каварна е признал за установено по отношение на "КРЕДИСИМО" ЕАД по предявения от Т. Л. Д., ЕГН ********** с адрес гр. Шабла, обл. Добрич, ул.

Долина № 7 иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК, че договор за потребителски кредит № 2555889/19.04.2022 год., сключен между "Кредисимо" ЕАД и Т. Л. Д. е нищожен, на основание чл. 22 ЗПК, като нарушаващ предпоставките на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК относно същественото съдържание на договора за потребителски кредит, поради това, че посоченият в договора ГПР не съответства на действителния ГПР и дружеството е осъдено да заплати на Т. Л. Д. сума в размер на 205.94 лв., представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за потребителски кредит № 2555889/19.04.2022 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.01.2023 год. - датата на депозиране на исковата молба в съда, до датата на окончателно й заплащане, като на основание чл. 38 ал. 2 на адв. П. П. - САК е присъдена сумата от 1189.62 лв., представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството по делото. Посочено е ,че упълномощеният от ищцата адвокат претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, тъй като е защитавал 2 страната безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА ,като в тази насока е представен договор за правна защита от 10.12.2022 год. Преценявайки вида на защитаваните спорни права, интересът, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, съдът е намерил претендираното от процесуалния представител на ищцата възнаграждение спрямо ответника “Кредисимо“ ЕАД в общ размер на 1189,62 лв. за обосновано и законосъобразно, поради което следва да го присъди в тежест на ответника, като е счел наведеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност за неоснователно,поради което и не следва да бъде уважавано.

Решението е било връчено на дружеството на дата 06.02.2025 год.,депозирало молба рег.№ 566/14.02.2025 год. за изменението му в частта за отговорността за разноските,оставена без уважение с обжалваното определение, тъй като при повторна преценка на всички релевантни обстоятелства-посочени по-горе, съдът не е намерил основание да измени изложените в решението изводи досежно отговорността за разноските.

В качеството си на процесуален представител , предоставящ безплатна помощ и съдействие по смисъла на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, адв.П. П.-САК е предявил с искова молба рег.№ 4/03.01.2023 год. год. от името на Т. Л. Д. искове за недействителност на договор за потребителски кредит,сключен с частния жалбоподател и за връщане на недължимо платени по него суми, съответно с цена на исковете от по 1874 лв. и 250.94 лв.Докато осъдителния иск е бил първоначално заявен като частичен в размер на 25 лв. от 1 874 лв., а впоследствие на основание чл.214 ал.1 от ГПК изменен (увеличен) на 250.94 лв., то цената на иска за недействителност е останала непроменена в хода на делото-така подаваните от ищцата в хода на делото молби рег.№№ 84/10.01.2023 год. (за извършено уточнение на претенцията по отношение на втория ответник“АЙ ТРЪСТ“ЕООД, гр.София) ;

1329/24.04.2024 год.В разпоредбите чл.7 ал.2 т.1 и т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа с оглед тези цени на двата иска са посочени размери на възнагражденията от по 487.40 лв. и 400 лв.,т.е. общо 887.40 лв. Неоснователно ответникът по частната жалба настоява да бъде съобразена цена на иска за недействителност на договора в размер на 4 896.24 лв.-това е посочената в исковата молба цена на иска,предявен срещу “АЙ ТРЪСТ“ЕООД, гр.София,която ако бъде съобразена,посочените в чл. чл.7 3 ал.2 т.1 и т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 год. възнаграждения за адвокатска работа биха били в претендираните размери от по 789.60 лв. и 400 лв.,т.е. общо 1 189.60 лв.Съобразно разпоредбата на чл.25 ал.1 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ,за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв.,т.е. за два иска в размер от 200 лв. до 720 лв.

Съгласно решение от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 на СЕС, съдът не е обвързан от приетата от съсловна организация -Висшия адвокатски съвет НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа .Посочените в нея препоръчителни размери , както и приетите за подобни случаи възнаграждения в Наредбата за заплащане на правната помощ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения и подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Делото е с продължителност на разглеждане от две години,считано от датата на образуването (03.01.2023 год.) до датата на постановяване на съдебния акт по същество на спора (27.01.2025 год.).От тази продължителност следва да бъде приспаднат период от една година,в който процесуални действия не са били извършвани по причина,че с определение № 101/01.03.2023 год. ,съдът е спрял производството до произнасяне от Съда на Европейския съюз по дело С-714/2022 год., образувано по преюдициално запитване на СРС и го е възобновил с определение № 175/23.04.2024 год.

Защитата на ищцата от процесуалния й представител адв.П. П. е осъществявана без явяване в съдебните заседания ( насрочени три

/проведени две по причина нередовно призоваване), само с подавани на електронната поща на съда писмени молби от процесуалния й представител: искова молба; частна жалба срещу определението за спиране ,счетена от горестоящия съд за неоснователна;молба за възобновяване на производството;молби преди всяко заседание,делото да бъде разгледано в отсъствие на страната и нейния представител ,съдържащи изявление че се поддържа исковата молба и искане за присъждане на съдебно-деловодните разноски с представен списък ;молба за увеличение размера на осъдителния 4 иск;писмени бележки.

Предявените и разгледани по делото два иска са в съотношение на преюдициалност и обусловеност, обстоятелствата, съставляващи основание на исковете и подлежащи на доказване от ищцата почти напълно се припокриват, исковете защитават един и същ материален интерес, свеждащ се до осуетяване настъпването на негативните последици от нищожния договор. Двата иска имат сходен предмет на доказване и възникват от един и същ правоюридически факт - сключен договор. Разликата е в търсената защита.

Делото е едно от множество еднотипни дела, с установена позиция както на страните по него, така и вече формирана устойчива съдебна практика, което го определя като такова с ниска правна сложност, т.е. количеството и сложността на извършената работа по делото не е голяма, респ. и времето, отделено за извършването й, не е много .Дейността на адвоката, макар и с невисока правна сложност изисква времеви и организационен ресурс,макар и не значителен, като възнаграждението което му се определя следва да съответства на професионалното положение на адвоката, на извършената от него работа, предприета очевидно уместно с оглед изхода от споровете.

Към датата на приключване на устните състезания (месец декември 2024 год.), минималната работна заплата за страната е била в размер на 933 лв., а средната работна заплата в размер на 2 323 лв.,т.е. претендираното от адвоката и присъденото му от първоинстанционния съд възнаграждение от 1 189.60 лв.надвишава първата и съставлява половината от втората. Към датата на приключване на устните състезания (месец декември 2024 год.) минималната работна часова заплата е в размер на 5.58 лв. при нормална продължителност на работното време от 8 часа и при 5 дневна работна седмица,т.е. присъденото от районния съд адвокатско възнаграждение е за 213 часа,т.е. за 26 работни дни. При съобразяване ,че пред Районен съд Каварна е била заявена осъдителна претенция,уважена в размер на 205.94 лв.,положителния финансов ефект от воденето на делото за процесуалния представител надвишава повече от пет пъти ,този за страната,която защитава.

Възнаграждението по чл. 38 ЗА не следва да надхвърля в такава значителна степен защитаваният интерес, тъй като ще се стигне до абсурдната ситуация, че институтът на исковата молба и завеждане на делото ще послужи като инструмент и средство за печалба при оспорване на малки интереси.

5

С оглед на горното ,трудът на адвоката следва да бъде възмезден с присъждане на възнаграждение по всеки един от исковете в размер от по 200 лв.,т.е. общо 400 лв.

По изложените съображения,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 155/27.03.2025 год. по гр.д.№ 1/2023 год. на Районен съд Каварна,като вместо това п о с т а н о в я в а:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ал.1 от ГПК решение № 11/27.01.2025 год. по гр.д.№ 1/2023 год. на Районен съд Каварна в частта,в която “Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр.София,район “Триадица“,бул.“Витоша“ № 146 (сграда А), ет.4,Бизнес център“България“ е осъдено да плати на адвокат П. П. - САК на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата от 1189.62 лв., представляваща адвокатски хонорар, като НАМАЛЯВА определеното на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от П. С.