Решение № 16722 от 26.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16722 гр. София, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110126607 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

И щ е ц ъ т „ТОПЛОФИКАЦИЯ

СОФИЯ“

ЕАД е предявил срещу

„КОНТРОЛТЕСТ“ ООД, ЕИК 831805643, по реда на чл. 422 от ГПК установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3300,05 лева представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ ***, ведно със законна лихва за период от 28.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 781,67 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за период от 31.12.2022 г. до 26.02.2025 г., 49,55 лева, представляваща стойност на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 28.02.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата 11,00 лева мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за период от 01.07.2022 г. до 26.02.2025 г., със спестяването на разхода за които длъжникът се е обогатил, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.03.2025 г. по ч.гр. дело № 12799/2025 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът поддържа твърдения, че до имота на ответника е била доставена топлинна енергия, която той потребил без страните да са били обвързани от договорна връзка, поради което се е обогатил за сметка на ищеца със стойността на доставената топлинна енергия и сумата за дяловото разпределение. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“ на основание чл. 63-71 от Наредбата № 2 от 28.05.2004 г., със стойността на която се е обогатил като е спестил разхода, възникнал в тежест на ищеца.

1 твърди, че по силата на ОУ на ищеца, ответникът бил изпаднал в забава за плащане на сочените суми. Прави искане предявените искове да бъдат уважени. Претендира и разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника, които възразява, че искът е неоснователен. Не възразява, че е бил собственик на имота за процесния период, както и че имотът е топлоснабден, но сочи, че за имота за този период е сключен договор за доставка на ТЕ с друго юридическо лице – стопански потребител – наемателя „ЕТЕРРА СИСТЕМС“ ООД. Оспорва представения към исковата молба документ, представляващ Писмо-покана № П-7249/05.06.2024 г., като неавтентичен с твърдения, че законният представител на ответното дружество Орлин Пенков не е автор на положения на втората страница от документа подпис. Твърди, че ищецът не е обеднял с размера на търсената сума за дялово разпределение, доколкото липсват доказателства, че е заплатил същата на ФДР. Възразява, че не е поставен в забава. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК 130036512, взема становище, че дяловото разпределение е извършено законосъобразно.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 28.02.2025 г. г. срещу ответника, по което е образувано ч.гр. дело № 12799/2025 г. на СРС, ГО, 87 състав и на 25.03.2025 г. по делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с предмет описаните вземания, възникнали на твърдените основания.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК последният е подал възражение по образец, в което е заявено възражение срещу вземания по заповедта за изпълнение, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са процесуално допустими.

Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи осъществяването на следните факти: обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти, като разместването на блага следва да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му, като в конкретния случай с оглед изложените твърдения, ищецът следва да докаже, че е доставил в 2 процесния имот, собственост на ответника, топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с което ответникът се е обогатил, спестявайки дължимата за същите цена и дължимата сума за извършено дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си или че друго лице е задължено да заплати сумите за топлинна енергия за този период.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи изпадането на длъжника в забава чрез покана и размера на обезщетението за забава.

В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, както безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ответникът е собственик на процесния имот, както и че между страните не е сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия, както спорно по делото е отговаря ли трето лице – наемател за задълженията за доставена топлинна енергия за спорния период.

От представения и приет по делото като писмено доказателство нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .... от 06.08.2010 г. се установява, че ответникът придобил правото на собственост върху МАГАЗИН № 2, находящ се в ..., с площ от 45,36 кв. метра заедно с 1,489% идеални части от правото на строеж върху държавна земя, който имот е прехвърлен по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ... от 04.04.2024 г.

От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице СТЕ, на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, се установява, че в периода в имота е имало 1 брой отоплително тяло без индивидуален уред за отчет и 1 водомер за топла вода, като в сезона 2022/2023 не е осигурен достъп за отчет, а в сезон 2023/2024 г. отоплителното тяло е демонтирано. Дяловото разпределение за процесния период е извършвано от третото лице-помагач, като за периода от 2022/2023 г. поради неосигурен достъп, а за периода 2023/2024 г. поради липса на датата на демонтаж на радиатора, е начислена ТЕ за отопление на имот на база експлоатация по максимална мощност. Сумата за БГВ за 2022/2023 г. е начислена на база 1 лице, а за 2023/2024 г. топлата вода е изчислена прогнозно с нулева консумация, поради липса на началан стойност на отчета.

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Според §1, чл.

43 от ДР на ЗЕ, „Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени 3 договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.

59, ал. 1 от ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.

В настоящия случай, по делото не се установява за собствения на ответника имот с абонатен номер *** да е налице сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и трето юридическо лице договор при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабдения имот, както се твърди. Не се установява и писмен договор за доставка на топлинна енергия за процесния период да е бил сключен между страните по делото, с оглед на което между тях не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди /за небитови нужди/, поради което ответникът отговаря за периода в който е бил собственик на имота от 01.05.2022 г. до 04.04.2024 г., за стойността на доставяната топлинна енергия, която не е заплащана, както за цената на услугата дялово разпределение, която ищецът е легитимиран да получи доколкото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, а клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Договорът за наем на имот с трето лице не обвързва ищеца и не може да му бъдат противопоставен, освен това същият е сключен на 03.01.2015 г. за срок от 5 години, които попадат извън процесния период.

По делото безспорно се установява, че се е стигнало до имущественото неравновесие - обедняване на ищеца и обогатяване на ответника поради общ правопораждащ обедняването и обогатяването факт, а именно спестяването на разходи от страна на ответника за заплащането на доставената от ищеца в процесния имот топлинна енергия, поради което ответникът дължи заплащане на сумата за главница за топлинна енергия в установения от заключението на вещото лице размер от 3245,93 лева и дяловото разпределение от 49,55 лева, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, като за разликата над 3245,93 лева до пълния предявен размер от 3300,05 лева искът за главница за топлинна енергия е неоснователен и следва да се отхвърли.

За поставянето на длъжника в забава по безсрочното задължение, каквото е вземането от неоснователно обогатяване, е необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД (така и ТР № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС). В случая ищецът е представил и по делото е приета Писмо-покана № П-7249/05.06.2024 г., чиято автентичност не е оборена в процеса, получена срещу подпис от лице, вписано като управител на ответното дружество най-рано на датата на нейното съставяне 05.06.2024 г., поради което ответникът е изпаднал в забава за плащане на главниците за периода от 05.06.2024 г. до 26.02.2025 г. и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислено по реда 4 на чл. 162 от ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор върху главниците в размер на 325,02 лева за топлинната енергия и 4,96 лева върху дяловото разпределение, до който размер и за периода от 05.06.2024 г. до 26.02.2025 г. исковете следва да се уважат. За разликата над присъдените суми до заявените 781,67 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 31.12.2022 г. до 04.06.2024 г. и до 11,00 лева за периода от 01.07.2022 г. до 04.06.2024г., исковете са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.