Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 1 от 13.05.2021, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Наказателно дело от общ характер 212/2021
Вид
Присъда № 1
Подписан
13.05.2021
В сила
29.05.2021
Състав
БОРЯНА ПЕТРОВА БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 150 · Закон за движението по пътищата
  • чл.102 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 102, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 142, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 30, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 8 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 30, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 8 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 30, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 8 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 30, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 8 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 31, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 37 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 39, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 56 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 57 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • Чл. 70, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал.1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 304 ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.304а · Наказателен кодекс
  • чл. 307а · Наказателен кодекс
  • чл. 36 · Наказателен кодекс
  • чл. 55 · Наказателен кодекс
  • чл. 55, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 58а, ал. 4 · Наказателен кодекс
  • чл. 93 т.1 б."а" · Наказателен кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 284 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 372, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 373, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 2 · Наредба за граничните контролно-пропускателни пунктове

МОТИВИ към Присъда № 1 от 13.05.2021 г., постановена по НОХД № 212 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Хасково

Окръжна Прокуратура – Хасково е предявила обвинение срещу К.Т.Ч., р. на *******, в гр. П., живущ в същия град, ул. *****, с ***** образование, ******, *******, ******, с ****** гражданство – ******* и ********, с ****** произход, с ЕГН ******* за това, че на 25.01.2021 г., на ГКПП "Капитан Андреево“, общ.Свиленград дал дар – парична сума в размер 300 евро с левова равностойност 586,75 лв. на длъжностно лице, имащо качеството на ****, а именно на Н.Г.Р. – ****************************** със специфично наименование на длъжността „*******“, за да извърши действие по служба – да разпореди на ръководените от него служители, които са на смяна на ****** да продължи пътуването си и да бъде пропуснат за Р Т. М.В.И. с управлявания от него автобус марка Мерцедес, ****** рег. № ******, като водач на същия, без валидно свидетелство за управление на МПС – престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304 ал. 1 от НК. С обвинителния акт прокурорът иска и отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението – 1 брой банкнота с номинал от 200 евро, със сериен номер ************ и 1 брой банкнота с номинал от 100 евро със сериен номер ****************

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Хасково сочи, че събраните по делото доказателства водели до несъмнен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен. Фокус в заключителната пледоария на прокурора е индивидуализацията на наказанието, което да бъде наложено на подсъдимия, като намира, че са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства, респ. пледира за наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер от 3 месеца, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер от 100 лв. Претендира още, на основание чл. 307а от НК, предметът на престъплението да бъде отнет в полза на държавата.

В проведеното разпоредително заседание от страна на подсъдимия Ч. и неговия защитник е направено искане съдебното производство да протече по реда на глава XXVII от НПК. Съдът, на основание чл. 372, ал. 1 от НПК, разясни на подсъдимия, че събраните доказателства по ДП и направеното от него самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата.

Подсъдимият разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, като не оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че не желае събирането на доказателствата, посочени от прокурора за установяване на тези факти.

След като съдът прецени, че самопризнанието, направено от подсъдимия, се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, както и че даденото от него съгласие да не се събират доказателства за изложените и признати факти в обстоятелствената част на обвинителния акт е информирано такова, след запознаване с правата и последиците от изразеното съгласие, съдебното производство протече по реда на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

Защитникът на подсъдимия в заключителна си пледоария излага доводи индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказание да бъде извършена по реда на чл. 55 от НК, като наказанието „лишаване от свобода“ бъде заменено с наказание 1

„пробация“, а кумулативно предвиденото наказание „глоба“ да не бъде налагано.

Подсъдимият в своя защита изразява съжаление за стореното. В последната си дума моли съда да му наложи наказание „пробация“.

Съдът, като прецени самопризнанията на подсъдимия в съвкупност със събраните доказателства, при условията на диференцираната процедура по глава ХХVІІ НПК – чл.

371, т. 2 вр. чл. 373, ал. 2 НПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Към 25.01.2021 г. св. Е. С. М. работил в **** (****) - ***** към ******** „***********“ (**********) - ********* при ************** „***********“ на *******.

Към инкриминираната дата 25.01.2021г. св. Н.Г.Р. работил в **** – ***** към ********** – ********* при *** „***********“ на ******* на длъжност „******“ в ************* от **** – ***** към ********** – *********, със специфично наименование на длъжността „*******“, т.е. същият бил ****. Правомощията му са регламентирани в ЗМВР, Наредба за граничните контролно-пропускателни пунктове, Инструкция № 8121з-813/09.'07.2015г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролнопропускателни пунктове, изд. от министъра на вътрешните работи, както и длъжностната му характеристика.

Сред правомощията на св. Р. са дейностите по опазване на обществения ред свързан с граничния контрол на ***** (чл. 14, ал. 1, вр. ал. 2, т. 3, вр чл.102 от ЗМВР).

Съобразно чл. 2 от цитираната по-горе Наредба, ГКПП са „обособени територии със специален режим на пропускане и охрана, които се изграждат на международни шосейни пътища, както и на територията на международни железопътни гари, летища и пристанищата обществен транспорт, през които единствено се разрешава преминаването на държавната граница, ако не е предвидено друго в международен договор.“ Наред с това, едно от основните длъжностни задължения на свид. Р. е ********* служителите на **** – *****, които са на смяна на ******, относно пропускателната дейност на хора и МПС-та на ******. В правомощията му е да разпореди на ръководените от него служители на *****, които са на смяна (дежурна смяна) да пропуснат за преминаване от Р България в Р Турция и обратно хора, предметите в тяхно владение и превозните им средства.

Съобразно чл. 15, ал. 1 от Инструкция № 8121 з-813 „Дежурната смяна се ръководи от началник на група/смяна (командир на отделение)“. Съобразно чл. 16 „По време на дежурството на ГКПП всички служители от групата/смяната и придадените служители са подчинени на началника на група/смяна (командира на отделение), както и на повисшестоящите началници, при спазване на йерархичния ред.“. Съобразно чл. 16 от Наредба за ГКПП „Органите за граничен паспортно-визов контрол на Министерството на вътрешните работи изпълняват следните задачи: т.1. осъществяват граничен паспортно - визов контрол на лица и транспортните средства, преминаващи през границата на Република България; т. 2. разкриват, разследват и предотвратяват престъпления и нарушения против сигурността на държавната граница и паспортно-визовия режим на територията на граничните контролно-пропускателни пунктове;"

Съгласно чл. 102, ал. 1, от ЗМВР - „За осъществяване на граничен контрол полицейските 2 органи: т. 2 извършват гранични проверки на лицата, предметите в тяхно владение и превозните средства и не допускат преминаването им през граничните контролно-пропускателни пунктове, когато те не отговарят на условията, предвидени в нормативен акт, или са налице мерки, ограничаващи движението им през държавната граница; т. 5 извършват самостоятелно проверки в граничната зона на лица и превозни средства, както и на вещите и на стоките, които се пренасят или превозват от тях, включително на тези, подлежащи на митнически надзор и контрол, като при констатирано митническо нарушение уведомяват незабавно митническите власти;“

В Инструкция № 8121з-813 е определен редът за осъществяване на минимални гранични проверки и съгласно чл. 27 ал.3, по правило лица, които се ползват с право на свободно движение съгласно правото на Съюза, подлежат на минимална гранична проверка. ****** на първа линия осъществява минималната гранична проверка, като приема документа за пътуване от преминаващото границата лице, при което извършва установяване самоличността на лицето чрез идентификация; проверка на валидността на документа; проверка за наличието на признаци за фалшифициране или подправяне на документа (чл.27 ал.1). Глава четвърта от посочената наредба определя ред за осъществяване на гранични проверки на пътни превозни средства. Самата проверка на пътните превозни средства (ППС) съгласно регламента на чл. 37 включва визуална проверка на документите и на превозното средство, проверка на документите и на превозното средство в автоматизираните информационни системи и физическа проверка. Съгласно чл. 38, ал.1, т. 1 при проверка на документите на превозните средства ******, извършващ проверка на първа линия, изисква от водача документ за правоспособността да управлява превозното средство.

Според разпоредбите на ал. 2 и 3 на чл. 38 от Инструкцията, ****** проверява документите по ал. 1 (документ за правоспособността да управлява превозното средство и др.) за наличието на признаци за фалшифициране или подправяне и може да извърши сравнение на идентификационните номера на превозното средство (VIN) с тези, записани в документите.

В случаите, когато бъдат установени признаци или несъответствия при проверката по ал. 2, водачът, пътниците и превозното средство се отклоняват за задълбочена проверка/.

Така описаната дейност била вменена в задълженията на св. Е. С. М., който на 24.01.2021 г. за времето от 20:00 часа до 08:00 часа на 25.01.2021 г. застъпил нощна смяна на ****** ****, общ. *****. След проведен съгласно изискванията инструктаж, бил разпределен като паспортна проверка на АРМ /автоматизирано работно място/ № 8 на трасе излизащи от страната автобуси в посока Р Турция. АРМ представлявало гише за проверка на документи на изходящи автобуси и пътници излизащи от Р България и влизащи в Р Турция. Св. М. бил облечен с полицейска униформа, с което неминуемо бивал разпознат като длъжностно лице - полицейски служител.

На 25.01.2021г. ****** в ГКПП Капитан Андреево от ****-***** към ******************* – св. Н. Р. изпълнявал служебните си задължения на ****, общ. *****, като осъществявал и ръководство на подчинените му служителите на **** - *****, които били на смяна на *******, относно пропускателната дейност на хора и моторни превозни средства на ГКПП Капитан Андреево. Както всички полицейски служители на **** – *****, така и св. Р. бил облечен с полицейска униформа, с което неминуемо бивал разпознат като длъжностно лице - полицейски служител. Под ръководството на св. Р. същия ден изпълнявали служебните си задължения в ******* в **** служители на **** – ***** включително и свидетелят Е. М..

3

Към 24.01.2021г. ****** гражданин св. Т. Ч. живеел в гр. П. със сина си – подс. К.Т.Ч. и жена си – С. И. Я. Св. Т. Ч. се препитавал като лично извършвал превоз на пътници от България за Турция и обратно, с автобус марка Мерцедес с ****** рег. № ******, собственост на ****** фирма „**************, с която имал договорни отношения. Към горепосочената дата, св. Ч. бил с отнето свидетелството за управление, но същевременно в Р Турция се бил снабдил с неистинско СУ на МПС, което бил използвал седмица преди 24.01.2021г. на ******, но бил заловен от органите на реда и осъден от PC – ***** за това му престъпление. Към горепосочената дата заради пандемията от Ковид 19 и тестовете, изисквани от Р Турция, нямало много пътници за превоз, но такива успели да съберат, за да бъде осъществено пътуване до И. за 24.01.2021 г. Тъй като нямал шофьор, който да управлява автобуса, Т. Ч. наел за сумата от 100 лева шофьор от ***** в гр. П., който да го управлява. Понеже това станало в последния момент наетият шофьор нямал тест, за да влезе в Р Турция, затова с този водач на автобуса се уговорили да кара до ***, а от там св. Т. Ч. да ангажира друг шофьор, който да поеме автобуса и да го кара до И., откъдето смятал да си намери постоянен шофьор на автобуса. Така на 24.01.2021 г. около 22:00 часа тръгнали с автобус Мерцедес с ****** № ****** от гр. П.. В автобуса пътували пътниците, между които и св. М.В.И., св. Т. Ч. и подс. К.Т.Ч.. При приближаването си до ГКПП Капитан Андреево - ****, на около километър преди пункта, наетият водач спрял автобуса на бензиностанция „Лукойл“ и казал, че той ще кара до там, слязъл и отишъл на бензиностанцията да си намери транспорт, който да го върне обратно в гр. П.. Останали без водач и св. Т. Ч. попитал пътниците от автобуса кой може да кара и св. М.И. потвърдил, че можел да го управлява. Въпреки че нямал издадено никакво СУМПС, св. И. седнал зад волана и откарал автобуса до паспортната проверка на ГКПП Капитан Андреево - шосе.

Около 23:45 часа, на 24.01.2021 г. на ГКПП Капитан Андреево на АРМ № 8 на трасе излизащи от страната автобуси в посока Р Турция, пред гишето за проверка на документите, където работел свид. Е. М., спрял автобус с ****** peг. № ******. При проверката на първия човек от автобуса – ****** гражданин Т. Ч., св. М. констатирал, че същият е заложен по задача R4 за неплатена глоба в размер на 600 лева. За констатираното докладвал на началника си св. Р.. Научавайки данните на Т. Ч., св. Р. се сетил, че ставало въпрос за шофьор на автобус, в който в края на 2020г. преди Нова година било открито укрито едно лице – жена, ***** гражданка. Тогава се установило, че автобусът нямал застраховка зелена карта, за което е бил съставен АУАН на св. Т. Ч., като водач на автобуса. В последствие в началото на 2020 г. св. Т. Ч., като водач на МПС, бил задържан на ГКПП Капитан Андреево - **** при влизането му в страната, тъй като управлявал автобуса с неистинско ******** свидетелство за управление. Поради горните събития св. Р. попитал св. М., кой управлява автобуса при пристигането му на гишето за проверка. Същият му казал, че св. Т. Ч. е бил пътник, а автобусът се управлявал от ****** гражданин св. М.В.И., който обаче не представил свидетелство за управление на МПС. Св. Р., разпоредил на св. М. да отбие автобуса в страни, за да чакат да се извършат справките, а той да продължи работата си на трасето. Всички лица, ведно с автобуса, били спрени от пътуване до изясняване на случая.