Решение № 1145 от 07.10.2024, Административен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 1145

Ямбол, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - II състав, в съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ВАНЯ СТОЯНОВА

При секретар ВЕЛИНА МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия ВАНЯ СТОЯНОВА административно дело № 20247280700194 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 118, ал.

1 и ал. 3 от КСО.

Образувано е по жалба на Г. Г. Д. от [населено място], [улица] А, чрез адвокат С. Х. Е., АК [област], съдебен адрес: [населено място], [улица], офис * срещу Решение № 2153-28-23 от 10.05.2024г, изд. от Директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му с вх.№ 1012-28-36 от 12.04.2024г против Разпореждане № 281-00-1508-3/22.03.2024г, на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Ямбол, с което е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон. Иска се отмяна на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Ямбол, като излага подробни съображения за нарушение на материалния закон при издаване на решението. Иска присъждане на разноски.

Ответникът по жалба – Директор на ТП на НОИ – Ямбол, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от юрк. М., която моли жалбата да бъде отхвърлена по изложени съображения в писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Ямбол, в настоящия състав, след преценка на събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с наведените от страните доводи, установи от фактическа страна следното:

Със справка вх. № 281-00-1580-1/23.11.2023г. е прието заявление, с което от Г. Г. Д. е поискано да се отпусне парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от Кодекса на социалното осигуряване КСО). В заявлението декларира, че има положен стаж в друга държава Великобритания за периода от 01.12.2017 до 13.11.2023г.

С писмо изх.№ У-281-00-1580-1/23.11.2023г. на основание чл.1, ал.6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица /НОИПОБ/ е уведомен, че следва да представи следните липсващи документи :

1.Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава- членка на ЕС със СЕД 002 и U004.

2.Документи от Великобритания - копие на последните 3 фиша за заплати от последен работодател, както и документ, потвърждаващ причината за напускане на работа.

Уведомително писмо № У-281 -00-1580-1/23.11.2023г. е изпратено с лицензиран пощенски оператор и е получено от член на домакинството - майка на 01.12.2023г.

На 24.01.2024г. в приемната на ТП на НОИ-Ямбол със справка вх.№ 281-00-1580- 2/24.01.2024г. са представени исканите от лицето документи.

Във връзка с прилагане на чл.65, ал.2 от Регламент (ЕО) №883 /2004 лицето декларира положен стаж във Великобритания за периода 01.12.2017г.-13.11.2023г.

С разпореждане №281-00-1580-1/25.01.2024г. производството по отпускане на ПОБ е спряно с мотив : „ Производството по отпускане на паричното обезщетение за безработица се спира до получаване на формуляри структуриран електронен документ СЕД U017 за удостоверяване на осигурителна заетост от осигурителната институция на Великобритания, изпратени на 25.01.2024г. чрез Електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС ( EESSI). С данни, необходими за преценка правото на парично обезщетение за безработица.

Със справка вх.№281-00-1580-3/05.03.2024г. е прието копие на преносим документ U1.

На 05.03.2024г. е Н001 е предоставен преносимият документ на Великобритания за потвърждаване на съдържанието му.

На 20.03.2024г. е получен СЕД U017 за удостоверяване на осигурителен стаж с потвърдени периоди на осигурена заетост от 18.12.2017г.-13.11.2023г, и основание за прекратяване на заетостта „ неизвестно“.

С разпореждане №281-00-1580-2/22.03.2023г. е възобновено производството по отпускане на ПОБ с мотив: „Получени структурирани електронни документи (СЕД) U017 на 20.03.2024г. от Компетентната институция на Великобритания“.

С разпореждане №281-00-1580-3/22.03.2024г. е отказано отпускане на ПОБ с мотив „Осигурителните периоди в Обединеното кралство са от 18.12.2017г. до 13.11.2023г., след което няма български осигурителни периоди. Адм. орган се позовава на чл.32 от Споразумението, според което за оттегляне регламентира само сумиране на осигурителни периоди, придобити преди и след 31.12.2020г. е цел придобиване на социално-осигурителни права, чиято преценка се извършва при прилагане на националното законодателство. В случая лицето, не е упражнявало трудова дейност в България, въз основа на прекратяването на която да се преценява право на обезщетение за безработица, вследствие на което няма и български осигурителни периоди, които да бъдат сумирани с британски периоди за придобиване право на обезщетение.“ Взема предвид още, че считано от 31.01.2020 г. Обединеното кралство не е член на ЕС, като от същата дата е в сила Споразумението за оттегляне. Съгласно чл. 126 от Споразумението е определен прехо­ден период или период на изпълнение, който започва да тече от датата на влизане в сила на споразумението и приключва на 31 декември 2020 г.

Адм. орган приема, че към 31.12.2020 г. жалбоподателят попада в хипотезата на чл. 30, § 1, буква в) от Споразумението, но след завръщането си в Република България прекъсва трансграничната ситуация, в която се е намирало. Същевременно не се твърди и не се устано­вява, че жалбоподателят да продължава да има право на пребиваване в приемащата държава (Ве­ликобритания) съгласно член 13 от Споразумението за оттегляне или право на работа в дър­жавата на месторабота съгласно член 24 или 25 от Споразумението за оттегляне. Направен е извод, че съобразно правилото на чл. 30, § 4 от Споразумението за оттегляне, г-н Д. не по­пада в обхвата на чл. 30, § 1 от Споразумението за оттегляне, респ. по отношение на него не се прилага чл. 31 от Споразумението, предвиждащ пълно приложение на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009. Прави извод, че за да получи обезщетение за безработица, работникът, гражданин на Ев­ропейския съюз, трябва да се регистрира в службата по заетост и да поиска обезщетението си за безработица в страната, където е работил последно, освен ако пребивава в друга държава членка. В съответствие с член 61, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004,обезщетението за безработица трябва да бъде потърсено в държавата, където заинтересованото лице следва да е придобило последно осигурителен стаж в съответствие със законодателството, съгласно което се претендират обезщетенията.

По делото като свидетел, по искане на оспорващия е разпитана като свидетел майката на оспорвещия, която заяви, че живее при тях и не възнамерява да се връща във Великобритания.

В заключение, адм. орган обобщава, че гражданин на съюза, чието правоотношение по трудов договор е прекратено и който е напуснал Обединеното кралство като държава на трудовата заетост и на пребиваване след края на преходния период, без да се постави на разположение на служ­бата по заетостта в Обединеното кралство, вече не попада в обхвата на член 30, параграф 1 от Споразумението. Поради изложеното се счита, че Разпореждане № 281-00-1508-3/22.03.2024г. на ръководителя на осигуряването по без­работица при ТП на НОИ -Ямбол е законосъобразно.

В последствие с оспореното пред съда Решение е потвърдено Разпореждане № 281-00-1508-3/22.03.2024г.

При така установеното, след като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, Съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице по чл. 147, ал. 1 от АПК– адресат на индивидуалния административен акт, с който се засягат негови законни права и интереси и срещу подлежащ на оспорване пред Съда административен акт, поради което жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно– производствените правила и материално–правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ и потвърденото Разпореждане на Ръководител на осигуряването за безработица, са издадени от компетентни по материя и териториален обхват органи, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, както и в съответствие с целта на закона.

Решението на Директора на ТП на НОИ– Ямбол е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – Директор на ТП на НОИ, в кръга на правомощията му, като е спазена изискуемата писмена форма и са съобразени материалноправните и процесуалните разпоредби. В последното са изложени детайлни фактически и правни изводи. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване, датиран и подписан, с кореспондиращ на мотивите диспозитив.

Съгласно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 1 КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

В случая като част от ЕС Република България е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза, като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство, кои са осигурените социални рискове, какви обезщетения се отпускат и при какви условия, как се изчислява размерът на обезщетенията и други. Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, но не заместват националните системи. Към настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент /Е0/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент /Е0/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент /Е0/ № 883/2004 г.

Следва да се има предвид и факта, че считано от 31.01.2020 г., Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия не е член на Европейския съюз, като от същата дата е в сила Споразумението за оттегляне. Нормите на Споразумението за оттегляне уреждат пълно или частично прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за национална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедура за неговото прилагане в зависимост от това в коя разпоредба от Споразумението за оттегляне попадат заинтересованите лица. Разпоредбата на чл. 30 от Споразумението за оттегляне определя кръга от лицата, за които са приложими правилата за координация на системите за социална сигурност в цялост, като видно от нормата е, че тя касае лица с периоди на осигуряване до края на преходния период (тоест до 31.12.2020 г.).

Според чл. 30, ал. 2 от Споразумението за оттегляне, посочените лица попадат в обхвата на чл. 30, ал. 1 от Споразумението дотогава, докато продължават да се намират без прекъсване в една от описаните ситуации, обхващащи едновременно държава-членка и Обединеното кралство.

Нормата на чл. 32 от Споразумението за оттегляне определя специални случаи, които се отнасят за лицата, които не попадат или вече не попадат в чл. 30, като за същите се прилага само принципа на сумиране на периоди за осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване за придобиване на права и задължения, произтичащи от такива периоди, тоест тази норма регламентира частичното прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 само за целите на сумирането, което се извършва по правилата на регламента. В този смисъл чл. 32 от Споразумението определя за кои лица регламентът се прилага частично – само относно сумирането на завършени осигурителни периоди преди и след 31.12.2020 г. по законодателството на Обединеното кралство, респективно това на държавата-членка. За тези лица при преценката на правото се прилага националното законодателство, като за придобиване на съответното право се сумират българските и британските периоди.

Разпечатката съдържа 42 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dc3976bf-c164-4aac-8ecd-890416956b01