Акт от 19.12.2023, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1297

Бургас, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XIV-ти тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ГАЛИНА РАДИКОВА

Членове:

АТАНАСКА

АТАНАСОВА

Т. ИКОНОМОВ

При секретар ЙОВКА БАНКОВА и с участието на прокурора АНДРЕЙ ОБРЕТЕНОВ ЧЕРВЕНЯКОВ като разгледа докладваното от съдия Т. ИКОНОМОВ кнахд

№ 20237040601076 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл.14, ал.3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

Образувано е по касационна жалба на Р.И.Р., ЕГН **********, чрез представител по пълномощие, против Решение № 66/04.04.2023 г., постановено по гр. дело № 687/2022 г. по описа на Районен съд – Поморие. Със същото е отхвърлена като неоснователна жалбата му в частта й за обявяване нищожността на Решение № 1 по протокол № 25 от заседание на Общинската поземлена комисия – Поморие, проведено на 22.05.1992 г., с което е отказано възстановяване правото на собственост по заявление вх. № 1/10.09.1991 г., на наследниците на Г. Д. К. и е оставена без разглеждане като недопустима /просрочена/ жалбата на касатора в частта й за отмяна като незаконосъобразно на посоченото решение на ОПК – Поморие, като производството по делото в тази му част е прекратено.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено процесуално нарушение и необоснованост. Касаторът не споделя мотивите на РС, че разпоредбите на ЗСПЗЗ не предвиждат съобщаване на актовете на ОПК на всички заинтересувани страни респ. на всички наследници, като излага подробни доводи в тази насока. Счита за съществено процесуално нарушение допускането на ново доказателство в нарушение на чл. 226 от АПК.

Счита, че РС е мотивирал решението си върху незаконосъобразно допуснато доказателство. Излагат се и подробни доводи по същество на спора вкл. и че в хода на първоинстанционното производство не е допуснато извършване на съдебно-техническа експертиза. Счита, че процесният отказ противоречи на материалноправните разпоредби на ЗСПЗЗ, в частност на чл. 10 от ЗСПЗЗ и с целта на закона. Моли се съдът да отмени оспореното решение и да отмени решение № 1 по протокол № 25 от заседание на Общинската поземлена комисия – Поморие, проведено на 22.05.1992 г., с което е отказано възстановяване правото на собственост по заявление вх. № 1/10.09.1991 г., на наследниците на Г. Д. К. Алтернативно се иска прогласяване нищожността на Решение № 1 по протокол № 25/22.05.1992 г. на ОПК – Поморие и да се реши спора по същество, като се постанови решение, с което да бъде възстановено правото на собственост в реални граници на наследниците на Г. Д. К. върху недвижими имоти с кадастрални номера ***, 0833.8.9 и 0833.4.119.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, се представлява от адв. Я., който поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Ответникът по касация - Общинска служба „Земеделие“ - Поморие, не се явява и не се представлява, не изразява становище по жалбата.

Заинтересованите страни Д.П.А. и М.П.Ш., редовно призовани, лично и чрез адвокат К., оспорват жалбата като неоснователна.

Заинтересованите страни Н.П.Й., Л.Б.Ц., Т.И.Б., Д.И.С., А.И.В.-Д., Т.К.Ю., Н.К.Ч., редовно призовани, се представляват от адвокат К., който оспорва жалбата като неоснователна.

Заинтересованите страни М.С.Р., С.И.Т., И.Г.С., Т.И.Х., Х.И.Х., Ц.Г.В., Я.Г.Т., редовно призовани, не се явяват и не се представляват, не изразяват становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

На първо място следва да бъде съобразено, че касационната жалба инкорпорира в себе си и частна жалба против решението на Районен съд – Поморие, в частта на решението, имащо характер на определение, поради което следва да бъдат съобразени два процесуални срока за обжалването му.

По частната жалба настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в 7-дневния срок по чл. 230 от АПК и от лице, имащо правен интерес – жалбоподател в първоинстанционното производство, поради което е процесуално допустима.

Касационната жалба против решението е подадена в рамките на срока по чл. 211, ал.1 от АПК и от лице, имащо правен интерес – страна в първоинстанционното производство, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в цялост касационната жалба е неоснователна и в двете й части по следните съображения:

Съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд по реда на АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

С Решение № 66/04.04.2023 г., постановено по гр. дело № 687/2022 г. по описа на Районен съд – Поморие, е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на Р.И.Р., в частта с която се иска отмяна като незаконосъобразно на Решение № 1 по протокол № 25 от заседание на Общинска поземлена комисия – Поморие, проведено на 22.05.1992 г., с което е отказано възстановяване правото на собственост по заявление вх. № 1/10.09.1991 г., на наследниците Г. Д. К. и е прекратено производството по делото в тази част. С втория диспозитив на съдебния акт районният съд е отхвърлил жалбата в частта, с която е претендирано прогласяване нищожността на Решение № 1 по протокол № 25 от заседание на Общинска поземлена комисия – Поморие, проведено на 22.05.1992 г.

За да постанови този резултат съдът приел, че по отношение законосъобразността на оспореното решение жалбата е недопустима, тъй като от доказателствата по делото се установявало, че Решение № 1/22.05.1992 г. на ОПК – Поморие е връчено на заявителката Д.П.А. на 27.07.1992 г., видно от приложения по делото препис от писмо на ОПК – Поморие, адресирано до заявителката, в което е посочено, че със същото се изпраща извлечение от протокол № 25/22.05.1992 г., а жалбата против същото е подадена на 17.05.2017 г., извън регламентирания в чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ срок за оспорването му. Съдът приел, че АО в това производство е задължен да връчи издаденото решение единствено на заявителя - Д.П.А., а не на всички наследници, поради което кога е узнал за издадения индивидуален административен акт настоящият жалбоподател не може да валидира срочността на подадената жалба против Решение № 1/22.05.1992 г. на ОПК – Поморие. В хода на открито производство по реда на чл.193 от ГПК по отношение на положения подпис и дата в писмо на ОПК – Поморие, с което е връчено процесното решение, съдът е приел, че писмото, в частта му относно авторството на подписа на адресата е автентично, доколкото същият се потвърждава лично от Д.П.А.. С оглед установеното просрочие на жалбата съдът е приел, че не следва да се произнася относно законосъобразността на решението, в оспорената му част. Приел обаче жалбата за допустима, доколкото с нея се претендира нищожност на решението, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване нищожността им без ограничение във времето. Посочил е, че за да е нищожен един административен акт, то той трябва да бъде засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставянето му в правната действителност. Приел е, че доколкото Решение № 1/22.05.1992 г. на ОПК – Поморие, в оспорената му част, е издадено от компетентен по закон колективен орган, в рамките на материалната му компетентност и при спазване на изискванията за писмена форма и изискуемите реквизити, при липса на съществени нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона, то същото не е нищожно и е породило правни последици. Така изложените мотиви са обосновали отхвърляне на жалбата в тази част.

Така постановеното решение е правилно.

По отношение на частта на решението, имаща характер на прекратително определение, настоящият състав на съда намира следното:

Видно от данните по делото, с Решение № 1 по протокол № 25 от заседание на Общинската поземлена комисия – Поморие, проведено на 22.05.1992 г., е отказано възстановяване правото на собственост по заявление вх. № 1/10.09.1991 г., на наследниците на Г. Д.

К., а именно: нива в местността „Баба Арасд” с площ 18 дка, при граници: от три страни корито на река и море; нива в местността „Чаир Тарла” с площ 8 дка, при граници: Васил Младенов Димитров, път, Димо Атанасов Георгиев и Михаил Атанасов Андреев, място за лозе в м.”Държавна нива” с площ 5 дка, при граници: път, Тома Георгиев Петров Костадин Д. Харизанов и Георги Будинков. Като мотиви за отказа е посочено, че липсват писмени доказателства за стопанисване на посочената от наследниците на Г. Д. К. земеделска земя след 1949 г.

Обосновано решаващият съд е приел, че заявителката в това производство Д.П.А. е била редовно уведомена на 27.07.1992 г., като този факт е удостоверен с подпис, положен от нея на приложения по делото препис от писмо на ОПК – Поморие, като този факт се потвърждава и от самата нея в съдебното производство. От този момент е започнал да тече преклузивния срок по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28 от 1992 г.) за оспорване на решението на ОПК - Поморие. В този срок няма подадена жалба, адресирана до съда и съдържаща искане за отмяна на административния акт.

Неоснователни са наведените от касатора възражения, че е следвало да бъде уведомен за издаденото решение на ОПК – Поморие. Производството по реда на чл. 14 от ЗСПЗЗ е особен вид административно такова. Редът по чл. 14, ал. 2 от ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28 от 1992 г.) не предвижда съобщаване на актовете на Общинската поземлена комисия на всички наследници, тогава когато правата се възстановяват общо на наследници на починало правоимащо лице. Те се съобщават само на заявителя в реституционното производство, който е страна по него. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ППЗСПЗЗ постановява само, че подаденото заявление от един наследник ползва всички останали наследници. От това обаче не следва, че административният орган по поземлената собственост е нормативно задължен да връчва съобщения за изготвените актове на всеки наследник поотделно, дори и същите да съставляват отказ за възстановяване. Тълкуването на цитираната разпоредба сочи на облекчен режим за наследниците на бившите собственици, които имат общи интереси в земеделската реституция, във връзка с упражняване на правата им и действията по възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи. Изхождайки от тези общи интереси на наследниците следва да се приеме, че и съобщаването на един от тях на издадените актове и действия на органите по земеделската реституцията е валидно извършено действие и по отношение на всички наследници. В конкретния случай касаторът няма качеството на заявител пред поземлената комисия, поради което на него на самостоятелно основание не следва да му се връчват уведомителни писма за актовете на ПК. В случая законът е допуснал фикция за редовно участие на всички наследници в производствата по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Правилника за неговото приложение, каквото е и това по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ.

С оглед изложеното, съобщаването на всички заинтересовани наследници се счита за извършено, когато действията по съобщаване са извършени по отношение на един от тях, в случая на Д.П.А.. Правилото е в интерес на правната сигурност и принципа за приключване на административните производства в разумни срокове, както и за спазване стабилитета на административния акт, свързан с възможността те да влязат в сила по отношение всички страни в административното производството.