Решение № 158 от 01.12.2025, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Берковица, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251610100058 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от А. В. Г. против ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД и с к с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да й заплати сумата 745 лева, с която неоснователно се е обогатил за нейна сметка като получена без основание по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1265905 от 06.06.2023 г., като недължимо платена сума, ведно със законната лихва от момента на депозиране на исковата молба до момента на заплащане на сумата.

С протоколно определение в проведеното на 30.10.25 г. съдебно заседание на основание чл. 214, ал. 1 ГПК съдът е допуснал изменение на така предявеният иск, като е увеличил неговия размер на 3905 лева, за която сума същият се счита предявен в настоящото производство.

Ищцата А. В. Г. твърди в исковата си молба, че между нея, в качеството на на кредитополучател и ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, в качеството си на заемодател, е сключ е н Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1......... г., по който й е предоставен кредит в размер на 6000 лева, при лихва от 2100 лева, при ГПР 49.66 %, ГЛП 23.33 %, с уговорен срок на плащане 18 броя вноски и обща сума за връщане 8100 лева.

1

Сочи, че на 20.11.2023 г. е заплатила сумата 6745 лева на ответника и кредита е погасен предсрочно.

В изпълнение на чл. 5 от договора същата е сключила и договор за гаранция за обезпечаване на отпуснатия кредит с Multitude Bank, като твърди че по този начин са й възложени допълнителни разходи, които не са били включени в ГПР по кредита, съответно в договора за кредит не е бил посочен действителния ГПР, както и приложимия лихвен процент и условията за прилагането му.

Твърди, че Договора за предоставяне на потребителски кредит № 1265905 от 06.06.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр, чл.

22 ЗПК, чл. 11 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата 745 лева, като недължимо платени суми по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1265905 от 06.06.2023 г., ведно със законната лихва от момента на депозиране на исковата молба.

Претендира разноски.

Ответната страна ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД е подала отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Оспорва иска. Поддържа, че договора е валиден и уговорките, включени в него са действителни, като твърди, че не са налице сочените от ищцата основания за нищожност. Твърди, че сключването на договор за гаранция /поръчителство/ не е било задължително условие за сключване на договора за кредит, като ищцата сама е избрала Мултитуюд Банк, което е самостоятелно ЮЛ, а договорът за гаранция е отделно облигационно отношение, по което ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД не е страна.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ищцата носи доказателствената тежест да докаже наличието 2 на имуществено разместване между страните, т.е., че е престирала нещо, което е постъпило в патримониума на ответника, с което същият неоснователно се е обогатил за нейна сметка – в случая, че е заплатила на ответника претендираната сума без основание /по нищожен договор, съответно по нищожни уговорки включени в договора на сочените основания/, като по този начин ответника неоснователно се е обогатил за нейна сметка в посочения размер.

С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: на 06.06.2023 г. между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит

№ .., по който ищцата е кредитополучател. в ГПР по кредита не са включени разходите по сключения договор за гаранция, с който е обезпечен кредита.

По делото не се спори, а и от събраните доказателства / неоспорения Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1265905 от 06.06.2023 г. и преддоговорна информация /стандартен европейски формуляр – СЕФ/ към него, в който е инкорпориран погасителния план - приложени на л. 5-9 по делото и заверени по предвидения ред на л. 45-51/ се установи, че на 06.06.2023 г. между ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, като заемодател /кредитодател/ и ищцата А. В. Г., като заемополучател /кредитополучател/ е възникнало облигационно отношение по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1265905, по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 6000 лева, при лихва от 2100 лева, при ГПР 49.66 %, ГЛП 23.33 %, с уговорен срок на плащане 18 броя вноски и обща сума за връщане 8100 лева.

Не е спорно, че кредита е бил обезпечен, като обезпечението е предоставено от Multitude Bank, който се явява гарант /поръчител/ по кредита, което е и изрично посочено в т. 5 от договора за кредит.

Няма спор, че сумата по кредита е усвоена и е била предоставена от кредитодателя ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД на кредитополучателя и А. В. Г..

Не се спори, че ищцата е направила плащания по кредита и е погасила дължимата главница.

От изготвената експертиза от вещото лице К. Н. / на л. 79-87 по делото/ 3 се установи, че ищцата е платила по кредита общо 9905 лева, с които са погасени следните суми:

6000 лева - за главница;

1013.79 лева – за договорна редовна лихва;

180 лева – такси;

2708.16 лева – които кредиторът е администрирал към гаранта по договора за гаранция, с който е обезпечен кредита;

3.05 лева – надвнесена сума.

Според заключението на вещото лице ГЛП не е посочен правилно в договора и договорната възнаградителна лихва в погасителния план е изчислена при ГЛП по-голям от договорения и посочен в договора – 23.33 %, като разликата в различните лихвени задължения варира между 1 и 17 процентни пункта, респективно ГЛП варира между 24.82 % и 41 % /посочено конкретно за всеки период в таблица № 2 към заключението/.

Отделно от това вещото лице е посочило, че ако в разходите за кредита се включат и разходите за заплащане на гаранта, които според СЕФ са в размер на 6060 лева, то ГПР е не по-малко от 122.21 %, което надвишава повече от пет пъти законната лихва.

Именно това е и основният спорен въпрос – дали в разходите за заплащане на гаранта /възнаграждението за поръчителя/ следва да бъдат включени в годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита, съответно дали договорът за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр, чл. 22 ЗПК, чл. 11 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В случая ищцата има качеството на потребител на основание § 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и предметът на делото произтича от сделка с потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, следователно и спорът е потребителски, предвид което приложение намират разпоредбите за Закона за потребителския кредит и на Закона за защита на потребителите, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът има задължение служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто е настоящия случай.

4

На първо място съдът намира, че не е спазено и изискването на чл. 11, ал.1, т. 9 от ЗПК, тъй като договорът за кредит не съдържа действителния годишен лихвен процент по кредита и условията за прилагането му, което обуславя неговата нищожност на основание чл. 22 ЗПК. Съгласно заключението на вещото лице Н. ГЛП не е посочен правилно в договора и договорната възнаградителна лихва в погасителния план /който е инкорпориран в СЕФ/ е изчислена при ГЛП по-голям от договорения и посочен в договора – 23.33 %, като разликата в различните лихвени задължения варира между 1 и 17 процентни пункта, респективно ГЛП варира между 24.82 % и 41 % /посочено конкретно за всеки период в таблица № 2 към заключението/. Така не става ясно как е формиран посоченият в договора лихвен процент в размер на 23.33 %, доколкото същият явно не съответства на посочената в погасителния план договорна възнаградителна лихва.

Непосочването в договора за кредит на действителния приложим годишен лихвен процент и заместването му със заблуждаваща потребителя привидно по-ниска стойност е основание за недействителност на целия договор съгласно чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. В тази връзка предвид приложимостта на различни лихвени проценти съдът намира, че с оглед изискването на с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК в договора е следвало да се посочи поотделно и какъв е размера на всяка погасителна вноска, включително погасителен план, което в случая не е сторено и също обуславя нищожност на целия договор на основание чл. 22 от ЗПК.

На следващо място, нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, която изисква договорът за кредит да съдържа годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, като разходите за заплащане на гаранта не са били включени в ГПР, което също обуславя нищожност на целия договор.

Както бе посочено по-горе страните не спорят, че вземането на кредитора ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД е обезпечено с гаранция /поръчителство/ предоставено от Multitude Bank, който се явява гарант /поръчител/ по кредита, което е и изрично посочено в т. 5 от договора за кредит.

Съгласно т. 5 от договора за кредит с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от 5 лицето, предоставило обезпечението.

Неоснователно е възражението на ответника, че сключването на договор за гаранция /поръчителство/ не е било задължително условие за сключване на договора за кредит.

Видно от приложения стандартен европейски формуляр /СЕФ/ в част 2, т. 8 е въведено като изискване за сключване на кредита да бъде предоставено обезпечение под формата на договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя.

Не може да се сподели и възражението, че разходите за гаранта не представляват разход по кредита.

Прави впечатление, че макар и да не са включени в ГПР, разходите за обезпечение на кредита са посочени като свързан с кредита разход по допълнителна услуга в т. 4.3 от част 3 от СЕФ озаглавена „Разходи по кредита“, съответно от т. 4 „Свързани с договора разходи“, като изрично е отбелязано, че ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 6060.00 лева, тоест повече отколкото е размера на отпуснатия кредит от 6000 лева.

В случая от съдържанието на посочените разпоредби става ясно, че така посочената като допълнителната услуга за предоставяне на гаранция /поръчителство/ на кредита е свързана със сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, чието одобрение е поставено в зависимост от волята на кредитодателя, в чиято полза се предоставя същото и след което одобрение същото е неотменимо независимо от волята на лицата по договора за гаранция /поръчителство/.

Обстоятелството, че на потребителят е предоставен избор вместо дружеството – гарант да посочи други физически лица за поръчители е ирелевантно, тъй като значение в случая има какви са последиците при избор на това известно и предварително одобрено от кредитора дружество – гарант и свързаните с него разходи, които са възложени в тежест на потребителя. Макар всеки един от договорите – този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално да представляват самостоятелни такива, двата договора следва да се разглеждат общо, тъй като са неразривно свързани /така Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, 6