Решение № 344 от 20.06.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Велико Търново, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска

Членове:

Еманоел Вардаров

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20244100500439 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№190/08.03.2024г. по гр.дело№1015/2023г. на ГОРС, съдът е: -осъдил „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД с ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр.София-1172, район „Изгрев“ ж.к.“Дианабад“ бул.“Г.М.Димитров“№1, представлявано от Изп.директор Б.Г.И., Изп.директор Р.В.М. и Изп.директор Т.Д.Т., да заплати на Б. С. Б. с ЕГН**********, с адрес: гр .... ... вх.Б ет. III, по банкова сметка с IBAN:BG26STSA93000026381779, BIC:STSABGSF, с титуляр Б. С. Б. : сумата 18884 .29лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка ,,Гражданска отговорност”, сключена със „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за лек автомобил „БМВ 318“ с ДК№..., управляван от С.М.Н., за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 06.07.2020г., около 16 h55min., на път VTR3015/III-5302, км. 0+000, причинено виновно от водача С.М.Н., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.01.2021г. до окончателното и изплащане; -отхвърлил иска с правно основание чл.432 ал.1 ввр. чл.380 от КЗ ввр. чл.45,ал.1 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД, предявен от Б. С. Б.(чрез адв.М. М.М. от САК), против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, за разликата от уважения размер от 18884.29лв. до пълния предявен размер от 24900.00лв. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както неоснователен в тази част; -осъдил „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД с ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр.София-1172, район „Изгрев“ ж.к.“Дианабад“ бул.“Г.М.Димитров“№1, представлявано от Изп.директор Б.Г.И., Изп.директор Р.В.М. и Изп.директор Т.Д.Т., да заплати на адв.М. М.М. от САК, с ЕГН**********, със служебен адрес: гр.София, ул.“Дякон Игнатий“№4 ет.II ап.7, сумата 1500.00лв., представляваща адв.възнаграждение, определено на основание чл.38 ал.2 ввр. ал.1 т.2 ввр. чл.36 ал.2 от ЗАдв. и чл.7 ал.2 т.3 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на уважената част на иска; -осъдил Б. С. Б. с ЕГН**********, с адрес: гр.... ... вх.Б ет.III, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД с ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр.София-1172, 1 район „Изгрев“ ж.к.“Дианабад“ бул.“Г.М.Димитров“№1, представлявано от Изп.директор Б.Г.И., Изп.директор Р.В.М. и Изп.директор Т.Д.Т., сумата 200.00лв., представляваща направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица и за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска; -осъдил „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД с ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр.София-1172, район „Изгрев“ ж.к.“Дианабад“ бул.“Г.М.Димитров“№1, представлявано от Изп.директор Б.Г.И., Изп.директор Р.В.М. и Изп.директор Т.Д.Т., да заплати по сметка на ГОРС, на основание чл.78 ал.6 от ГПК ввр. чл.83 ал.1 т.4 от ГПК, сумата 755.37лв., представляваща ДТ върху уважения размер на иска; сумата 5.00лв., представляваща ДТ за служебно издаване на изп.лист.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД(чрез юрисконсулт М. М.) против Решение№190/08.03.2024г. по гр.дело№1015/2023г. на ГОРС в частта за сумата над 8000.00лв. до пълния присъден размер от 18884.29лв., представляващ обезщетение за неимуществени вреди, ведно с присъдената законна лихва считано от 19.01.2021г. до окончателно плащане, както и в частта за присъждане на разноските и адв.възнаграждение. Счита, че присъденият размер на обезщетението е прекомерно завишен, а също, че определената степен на съпричиняване от пострадалото лице е значително над 20%, при доказана липса на поставен обезопасителен колан.

Отбелязва, че след постановяване на решението на ГОРС ответното дружество заплатило доброволно сумата 8000.00лв„ ведно със законната лихва за периода: 19.01.2021г.-02.04.2024г. 2863.08лв.). Счита обжалваното съдебно решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и липса на съответствие със съдебната практика. ГОРС бил извършил нарушение на чл.52 от ЗЗД. като е постановил несправедливо решение в частта относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като определеният от ГОРС размер на обезщетението бил завишен и не съответствал на претърпените и доказани, в условията на пълно и главно доказване, болки и страдания от Б. Ст.Б.. Не била отчетена степента на съпричиняване в нарушение на чл.51 ал.2 от ЗЗД, приемайки за обективен размер на съпричиняването - 20%. Така определената степен на съпричиняване била занижена и несъответстваща на значителния принос на Б. за получаване на телесните травми. От данните по делото било видно, че тялото на Б. Ст.Б. напуснало автомобила, при ротационите движения, като вещото лице, изготвило съдебноавтотехническата експертиза, посочило, че лек автомобил „БМВ 318“ бил фабрично оборудван с триточков обезопасителен колан за задна дясна седалка, където се е намирала Б., към момента на ПТП. Изрично вещото лице посочило, „Ако нищата е била с поставен предпазен колан, тялото и е нямало да бъде изхвърлено от автомобила, от възникналите инерционни и центробежни сили….“.

От друга страна, вещото лице по съдебно-медицинската експертиза подчертало, че счупването на V, VI и VII ребра, по задна паравертебрална линия не биха настъпили, ако Б. Ст.Б. е била с правилно поставен обезопасителен колан. Целта на обезопасителния колан била да фиксира тялото към седалката и да няма възможност същото да се поддаде на центробежните сили , породени от рязко спиране или настъпило ПТП. Нарушението на чл.137а от ЗДвП е едно от най-често срещаните нарушения, който пътниците в МПС извършвали и представлявало една от основните причини за настъпването на по-големи по обем и степен на увреждане, телесни повреди, при настъпването на ПТП. Счита за справедливо в случая, определянето на размер на съпричиняването поне 50%, поради наличието на травми, чието възникване е пряко свързано с липсата на поставен обезопасителен колан, а и предвид факта, че тялото на Б. е напуснало автомобила, в момента на удара. Така определеният размер на съпричиняване - 20% бил значително занижен. На отделно основание, обжалва така постановеното решение и в частта, с която е присъдената законна лихва върху главницата, считано от депозирането на исковата молба - дата 19.01.2021г., до 2 окончателното и изплащане, по аргумент от неоснователността на главния иск. Моли съда да отмени решението на ГОРС в частта, с която е уважен предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 8000.00лв., ведно със законната лихва от 19.01.2021г. до окончателното и изплащане и отмени решението на ГОРС за сумата над 8000.00лв. до пълния присъден размер от 18884.29лв., представляващ обезщетение за неимуществени вреди, ведно с присъдената законна лихва считано от 19.01.2021г., върху сумата 10884.29лв.(разликата над 8000.00лв. до 18884.29лв.) до окончателно плащане, както и в частта за присъждане на разноските и адвокатското възнаграждение. В условията на евентуалност, моли да бъде намален размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като се отчетете процент на съпричиняване от поне 50%, от страна на Б. Ст.Б.. Претендират се направените разноски пред двете инстанции.

От страна на въззивника е приложено

Платежно нареждане№201В1О***U/02.04.2024г. за сумата 10863.08лв.(8000.00лв. - главница, 2863.08лв. - лихва за периода: 19.01.2024г.-02.04.2024г.), която сума била преведена по банковата сметка на Б. Ст.Б..

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Б. С. Б.. По делото е подадено становище(преди съдебното заседание от Б. С.

Б.(чрез адв.М. М. от САК) , с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. Счита за неоснователно твърдението във въззивната жалба на застрахователното дружество, че травмите на Б. Ст.Б. не обуславяли присъдената сума за обезщетяване на претърпените от нея вреди. Б. Ст.Б. получила сериозни физически увреди, в резултат па процесното ПТП. На пострадалата били причинени болка, страдание и затрудняване на движението на снагата, респективно затруднение на дихателните движения в лява гръдна половина за срок между 60 и 75 дни. Останалите травматични увреждания, включващи рани, охлузвания и натъртвания, били заздравели за срок между 20 и 30 дни. Увреждането на лявото рамо било лекувано между 30 и 40 дни, както през същия период имало затруднено движение. Процесиите травми се били отразили изключително тежко върху физическото и психичното състояние на Б..

Така уважаването на претенциите за неимуществени вреди в претендиралия им размер би кореспондирало в пълна степен на преживените от Б. Ст.Б. болки и страдания вследствие на процесното ПТП. Несъстоятелно било твърдението за прекомерност на претендираното обезщетение и това, че изплатената сума от застрахователя покрива претърпените вреди от Б.

Ст.Б.. В случая било налице счупване на три ребра, както и множество съпътстващи нарА.вания. Б.

Б. дълъг период била обездвижена, а освен това в началото болките били с висок интензитет и се налагало прием на обезболяващи. Възстановителният период продължил дълго(повече от три месеца), като и понастоящем продължавала да търпи неблагоприятните последици от ПТП наличие на болки в счупените области. Следвало да бъде отчетено обстоятелството, че през периода на възстановяване Б. Ст.Б. имала нужда от чужда помощ при извършване на ежедневните си дейности. Счита, че не следвало да бъде прието възражението на ответника за по-голямо съпричиняване от страна на пострадалата за това, че ищцата е пътувала в автомобила без поставен обезопасителен колан. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

Първоинстанционното решение на ВТРС в частта му, с която е уважена претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпило на 06.07.2020г. ПТП до сумата 8000.00лв., ведно със законната лихва от 19.01.2021г. до окончателното изплащане на обезщетението, е влязло в законна сила, като необжалвано от страните по делото.

3

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон(т.1 на Тълкувателно решение от 09.12.2013г. по тълк.дело№1/2013г. ОСГТК ВКС). Атакуваното решение е валидно и допустимо - в обжалваните части.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.I I от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е частично основателна.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава исковата претенция, въззивният съд квалифицира предявените обективно съединени искове като такива по чл.432 ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр. чл.52 от ЗЗД ввр. чл.45 от ЗЗД и по чл.497 ввр. чл.496 от КЗ и чл.380 от КЗ ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр. чл.86 ввр. чл.84 от ЗЗД.