Решение № 287 от 26.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Варна, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. Д.А като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20243110108977 по описа за 2024 година

Ищцата Г. А. Н., ЕГН ********** е предявила иск за приемане за установено по отношение на ответника "К. П. Б." ООД, ЕИК *** , че сключения от страните Договор за потребителски кредит № *** от 11.12.2023 г. е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.

11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

При условие, че съдът отхвърли иска с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.

1, т. 9 и 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД ищцата Г. А. Н., ЕГН ********** е предявила евентуален иск за приемане за установено по отношение на ответника "К. П. Б." ООД, ЕИК ***, че клаузата на чл.11, ал.1 от Договор за потребителски кредит № *** от 11.12.2023 г., сключен между страните е нищожна на основание чл.26, ал.1, предложение първо и второ във вр. с чл. 26, ал.4 от ЗЗД.

Твърденията са, че с ключения от строните по делото договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Ищцата има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно приложимият нормативен акт е Закона за потребителския кредит (ЗПК). На първо място, изискването, което е заложено в чл. 5 от договора за потребителски кредит, за осигуряване от страна на кредитополучателя на обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва е очевидно нищожна като представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, което следва да бъде (но не е!) включено в ГПР.

Невключването на подобна клауза в ГПР означава, че не е спазено изискването на чл. 11, т.

10 от ЗПК, защото на практика не е посочен верният ГПР в Договора за потребителски кредит. Подобна неустойка би могла да се разглежда и като добавка към възнаградителната лихва по договора, без обаче в последния или в неговите приложения да е посочена като 1 такава, което означава, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, т. 9 от ЗПК поради неправилно посочване на лихвените проценти. Счита, че на посочените основания договора за кредит е изцяло нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК.

Посочва съдебната практика.

Ответникът е подал отговор на исковата молба с който оспорва изцяло предявените главен и евентуален иск като неоснователни.

Предявил е насрещен иск в срока по чл. 131 ГПК и на основание чл. 211 ГПК в условие на евентуалност в случай че целият договор бъде обявен за недействителен на основание чл.

23 ЗПК за осъждане на Г. А. Н., ЕГН ********** да плати на "К. П. Б." ООД, ЕИК *** на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД сумата от 688 лева /шестстотин осемдесет и осем лева/, представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № *** от 11.12.2023 г. в общ размер на 800 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на насрещния иск до окончателното плащане.

Моли за отхвърляне на иска като неоснователен, а при уважаването му моли да се уважи насрещния осъдителен иск.

Твърденията в насрещния иск са, че на 10.06.2024 г. е настъпил падежа за плащане на последната вноска по договора за кредит. Заемната сума е предоставена на кредитополучателя преди повече от 10 месеца, а е върната само сумата от 112 лева, с която не е покрита дори лихвата по кредита. Претендира от ищеца връщане само на част от чистата стойност на кредита. Отделно от горното, ищецът още със сключването на договора се е уговорил с ответното дружество да изплати задължението си разсрочено, но е направил само едно плащане. Това поведение само по себе си води до неоснователност на бланкетно заявеното искане.

Цитираната практика на СЕС в исковата молба не е приложима в случая, доколкото разглежда хипотеза, в която договорът може да продължи да съществува и без част от клаузите в него, а в случая самият ищец предявява иск за обявяване на нищожността на целия договор. По своята същност искането на ищеца е съдът да задължи кредитора да удължи крайния падеж на главницата, който вече е настъпил, и да приеме изпълнение на задължението за връщане на чистата стойност на кредита по първоначалния погасителен план към него, т.е. договорът да продължи действието си единствено по отношение на главницата. Това би представлявало недопустимо правоотношението между страните.

Съдът като взе предвид доказателствата по делото, становищата на страните и приложимия закон, намира от фактическа и правна страна следното:

Страните нямат спор, че са сключили Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който Г. А. Н., ЕГН ********** има качеството на кредитополучател и "К. П. Б." ООД, ЕИК *** има качеството на кредитодател. Страните нямат спор, че дадената в заем сума по силата на същия договор е усвоена от кредитополучателя.

За уважаване на предявения иск е необходимо ищецът да докаже сключване на процесния договор при наличието на твърдяните основания за неговата нищожност, както и реално извършените насрещни престации. В тежест на ответната страна е да докаже наличието на валидни правоотношения с ответника по договор за потребителски кредит, вкл. добросъвестното предлагане на кредитната услуга на потребителя с разясняване по начин, разбираем за него и без пораждане на колебания относно съществените параметри на заема, както и за съответствие на съдържанието на така договорена сделка с императивни правила за кредитиране на потребители. Предявените искове са с правно основание чл. 26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Предмет на исковата претенция е обявяване недействителност на основание чл.26, ал.1, предложение първо и второ във вр. с чл. 26, ал.4 от ЗЗД на сключения от страните Договор за потребителски кредит № ***, а в евентуалност – недействителност на клаузата на чл.11, ал.1 от същия договор, съгласно която страните Г. А. Н., ЕГН ********** в качеството на кредитополучател и "К. П. Б." ООД, ЕИК *** в качеството на кредитодател са 2 постигнали съгласие по силата на което с подписването на договора кредитополучателят декларира, че ако не предостави договореното в чл.5 обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията в договора, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 537.54 лева. Страните се съгласяват, че дължимата неустойка ще бъде заплатена разсрочено – съобразно посочения в приложение 1 към настоящия договор за кредит. В чл.5 са посочени обезпеченията, които следва да предостави кредитополучателят в полза на кредитора, неизпълнението на което условие води до изискуемост на неустойката по чл.11, ал.1 от договора. Съгласно погасителния план към договора за периода 18.12.2023 г. – 10.06.2024 г. общия размер на неустойката е 537.54 лева

Между страните няма спор, че на 11.12.2023 г. между тях е сключен договор за потребителски кредит №***. От същия договор и приложенията към него в т.ч. погасителния план се установява, че със същия договор ответникът е предоставил на ищцата кредит при следните параметри: Размер на кредита: 800 лева; Размер на погасителната вноска: 4 х 7,47 лв. и 22 x 40.39 лв. ; Ден на плащане: понеделник; Вид вноска: седмична; Годишен процент на разходите на заема: 62, 28%; Брой вноски: 26;

Фиксиран годишен лихвен процент: 48 %; Дата на първо плащане: 18/12/2023 г.;

Обезпечение: Поръчител или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя; Дата на последно плащане: 10/06/2024 г.; Такса за усвояване: 0; Обща сума за плащане: 918,46 лева.

В чл.11 ал.1 на Договора е посочена и дължимата неустойка за непредоставяне на обезпечение (съгласно чл.5 от Договора) във вид на: 1.„Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва “или„ 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1. При един поръчител- осигурителният доход следва да е в размер на не по- малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; 2.2 при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; 2.3 Да не е/са поръчители по други договори за заем, сключен/и с Кредитора; 2.4 Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора по които е налице неизпълнение; 2.5 Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 2.6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ удостоверяващ размера на получавания от тях доход. В чл.5 ал.2 от Договора страните се споразумяват, че кредитополучателя ще предостави посоченото в алинея 1 обезпечение в срок до 3 ( три) дни от сключване на настоящия договор. Общият размер на неустойката при непредоставяне на обезпеченията във вида и съгласно изискванията на кредитодателя възлиза на 537,54 лева за целия срок на договора за потребителски кредит.

От анализа на клаузите на представения и приет по делото договора за потребителски кредит № *** от 11.12.2023 г. се извеждат следните изводи: Общата сума за връщане е 1456,00 лева и същата включва: 800 лева – главница, 118.46 лева – лихва, 537,54 лева – неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение. Срокът на кредита е 10.06.2024 г. В самия договор и в Стандартния европейски формуляр не е посочено какво точно се включва в годишния процент на разходите /ГПР/. Не става ясно дали в същия е включена цитираната неустойка по чл.11, ал.1 при непредоставяне на обезпечение.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от Закона за потребителския кредит, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът е недействителен. Съдът намира, че договорът за кредит не отговаря на 3 изискванията по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК при посочване на годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Според нормата на чл.19, ал.1 от Закона за потребителския кредит, годишният процент на разходите по кредита включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно дефиницията в §1, т.1 „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Следователно не е достатъчно само формалното посочване на ГПР в процентно изражение.