Решение № 3910 от 09.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3910 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г.а като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20261100504277 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на молителите Ц. Г. Х., действащ лично и в качеството му на баща и законен представител на малолетните деца Е. Ц.

Х. и В. Ц. Х., срещу решение № 3327 от 20.02.2026 г. на СРС, ГО, 86 състав по гр. дело № 45441/2025 г. Считат решението за неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат съображенията си, поради които молят съда да го отмени и да постанови друго, с което да издаде заповед за съдебна защита срещу Ж. К. Х., като по отношение на нея бъдат наложени мерките чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Претендират разноски.

Въззиваемата страна Ж. К. Х.а, с възражението срещу въззивната жалба, счита жалбата за неоснователна и недоказана. Излага съображенията си, поради които моли съдът да постанови решение, с което да остави без уважение въззивната жалба, а обжалваното решение- в сила, като правилно и законосъобразно.

В съдебното заседание

Представят списък на разноските. въззивниците поддържат жалбата си.

1

В съдебно заседание въззиваемата страна Ж. К. Х.а, моли да се остави в сила решението на СРС, тъй като е правилно и законосъобразно. Заявява, че не претендира разноски.

Жалбите са допустими. Подадени са в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, от молителите в първоинстанционното производство, които страни имат правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

С молба от 04.09.2025 г. Ц. Г. Х., действащ лично и в качеството му на баща и законен представител на малолетните деца Е. Ц. Х. и В. Ц. Х., са поискали да се издаде заповед за защита в тяхна полза, срещу Ж. К. Х.а, коята е съпруга на Ц. Г. Х. и майка на Е. Ц. Х. и В. Ц. Х., с която да се наложи мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, описвайки в какво се изразяват актовете на насилие, извършени спрямо тях на 05.08.2025 г., 06.08.2025 г. и на 25.08.2025 г.

С решение № 3327 от 20.02.2026 г. , СРС, ГО, 86 състав по гр. дело № 45441/2025 г. е отказал да издаде заповед за защита на основание чл. 4 ЗЗДН срещу Ж. К. Х., по молбата на Ц. Г. Х., лично и като баща и законен представител на децата Е. Ц. Х. и В. Ц. Х.. Осъдил е Ц. Г. Х. да заплати държавна такса в размер на 40.90 евро по сметка на СРС. Оставил е без уважение искането на Ц. Г. Х. за присъждане на разноски, като неоснователно. СРС е приел, че от събраните по делото доказателства се е установило, че отношенията между страните са трайно влошени, ч е те са в процес на развод, ч е на 5.08.2025 година, при разговор по телефона / този разговор се е провел докато ищецът е шофирал автомобил/, между страните е възникнал спор по повод контактите на майката с детето Е., но този конфликт не може да се приеме като акт на домашно насилие, а е част от влошените отношения между страните.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Във въззивната жалба са наведени доводи, че първоинстанционното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, при липса на анализ на доказателствата и в този смисъл- при липса на мотиви.

2

Неправилен е и изводът на съда, че случилото се на 05 август 2025 г. не представлява акт на домашно насилие, а е част от влошените отношения между страните. Представената от ищеца декларация по чл. 9 от ЗЗДН индивидуализира всички твърдяни актове на домашно насилие, съдържа подробно описание на датата, мястото, начина и обстоятелствата на извършеното домашно насилие, поради което съставлява годно доказателствено средство в процеса, че от разпита на свидетеля П. напълно се потвърждава описания от ишеца акт на домашно насилие, състоял се на 05.08.2025 г.. като свидетелят е очевидец на случилото се и установява и емоционалното състояние на малолетното дете Е., след като е чула телефонния разговор между родителите й.

Тези доводи настоящиата инстанция счита за частично основателни.

Твърденията в сезиращата съда молба са, че н а 05.08.2025 г., докато е пътувал към гарата, Ц. Г. Х. твърди, че е получил обидни и заплашителни съобщения от съпругата му Ж. К. Х., че децата им няма да пътуват за Гърция, тъй като е разбрала, че те са в София и тя няма да може да ги види, още повече- не била уведомена кога, с кой, как и за колко време ще пътуват до Гърция. Пътувал е със сестра си, леля си, дъщеря си Е. и племенника си и се е обадил по телефона на съпругата си . Разговорът е започнал директно с нападки от Ж., обвинения в лъжи, обиди и закани по негов адрес: „нещастник, долен комплексар, смотаняк, много си зле, много си жалък, скапаняк, измамник“. Ж. К. Х. дори е заплашила, че ще уведоми граничните власти, за да спре децата от пътуването, което е довело до силен стрес за всички.

Виковете на Ж. К. Х. са били толкова силни, че целият им разговор е бил чут от пътуващите в колата, при което дъщеря му Е. силно се е разстроила и се е разплакала, което е наложило да спре за да я успокоява. На 06.08.2025 г., сутринта, в семейното жилище в гр. София, ж.к. ********, което обитават заедно, съпругата на Ц. Г. Х., с влизането при него в кухнята, го е обсипала с обиди, нецензурни думи и жестове: „Ти ли си добър баща бе, ти си много зле, не ставаш за баща, ти си супер скапан баща, ти си долен комплексар, ти си нещастник, ходи се чукай бе, що не ходиш да се изчукаш, ти си крадец и измамник, много си жалък, тъпанар, боклук, лайно, ти не ставаш, ти не струваш, ти нищо не си направил за мен, ти нищо никога не си ми дал, ти не си дал дом на това семейство“. Показала му е среден пръст демонстративно, с лицеви гримаси, като е направила жестове, насочени към него, с ръце, 3 имитиращи как държи мъжки полов член и си го пъха в устата и издава звуци, след което демонстративно е напуснала кухнята. На 25.08.2025 г., вечерта, в гр. София, ж.к. ********, след като с а се прибрали с децата от почивка и докато е качвал багажа в апартамента, съпругата му в негово отсъствие е казала на децата, че той е „откраднал кемпера“ „откраднал апартамента“, както и че те „след развода им няма да живеят с него“. Децата са били силно разстроени, а дъщеря му Е., шокирана от чутото, го е попитала дали това е вярно. Опитал се е да ги успокои, но Ж. К. Х. в негово присъствие пред тях е казала: „баща ви е долен комплексар, крадец и измамник, а вие няма да решавате при кого ще живеете“. След което е показала на Ц. Г. Х. среден пръст.

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изхождаща от пострадалото лице Ц. Г. Х.. На декларацията следва да бъде придадена силата на доказателствено средство, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН за актовете на насилие на 05.08.2025 г., на 06.08.2025 г. и на 25.08.2025 г.декларацията индивидуализира тези актове на насилие по начина, по който същите са описани в редовната молба за защита /арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН/- описание на актовете, дата, час- точен или приблизителен, място и начин на извършване на съответния акт и т. н., както е посочена и връзката на извършителя с пострадалите лица. В случая молителят Ц. Г. Х. в декларацията е посочил всяко едно от тези обстоятелства, както и е декларирал присъствието на детето Е. на акта на насилие на 05.08.2025 г., а на 25.08.2025 г.- присъствието и на двете деца на обидите, отправени от майка им към техния баща. С тях се установява извършването на домашно насилие от ответницата спрямо Ц. Г. Х. 05.08.2025 г. и на 25.08.2025 г - психическо насилие, изразяващо се в отправени обиди „нещастник, долен комплексар, смотаняк, много си зле, много си жалък, скапаняк, измамник“ на първата дата и „баща ви е долен комплексар, крадец и измамник“, извършено в присъствието на детето Е.-на 05.08.2025 г., а на 25.08.2025 г.- в присъствието и на двете деца, както и домашно насилие спрямо Ц. Г. Х., извършено на 06.08.2025 г., изразяващо се в обидни думи и квалификации:“ Ти си супер скапан баща, ти си долен комплексар, ти си нещастник, ходи се чукай бе, що не ходиш да се изчукаш, ти си крадец и измамник, много си жалък, тъпанар, боклук, лайно, ти не ставаш, ти не струваш“.

Декларираното в декларацията кореспондира с гласните доказателства, 4 събрани по делото-показанията на свидетелката А.П. и е годно доказателствено средство за извършеното психическо насилие.

Доказателствената стойност на декларацията не е оборена от останалите събрани по делото доказателства. Точно обратното – изложеното в декларацията досежно събитията от 05.08.2025 г. кореспондира и със събраните по делото доказателства-свидетелските показания на св. П./леля на молителя Ц. Г. Х. /. Следва да се посочи, че евентуалните данни за заинтересованост на свидетел от изхода на спора не са основание за дискредитиране на показанията му, съгласно чл. 172 от ГПК, единствено на това основание, а само за съвкупна и критична преценка на изнесеното от него. Не съществува забрана въз основа на показания на свидетели, при които се установява заинтересованост, да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната (Решение № 60173 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1431/2021 г., I г. о., ГК). Свидетелката А.П. е присъствала на датата 05.08.2025 г. и мястото(в автомобила на Ц. Г. Х.), по времето, когато се твърди извършването на насилие и непосредствено е възприела случилото се.

Показанията й са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви. С показанията се установяват отправени от ответницата към Ц. Г. Х. обиди:

„комплексар, смотаняк, скапаняк, жалък“. Настоящия съдебен състав счита, че е доказано извършено от ответницата спрямо молителя Ц. Г. Х. домашно насилие, представляващо психическо насилие- посочената форма на домашно насилие засяга психологическата и емоционалната неприкосновеност на молителя, причинявайки му психичен и емоционален дискомфорт, унижение и негативни емоции и в никакъв случай не може да се квалифицира единствено и само като конфликт поради трайно влошените отношения между родителите, като спор относно упражняване на родителските права.

Действията на ответницата имат отрицателно и вредно въздействие върху психиката на молителя Ц. Г. Х. - пораждат отрицателни за него емоции. В този смисъл е налице и характеристиката на насилственото деяние желание да се навреди на пострадалия Ц. Г. Х. или поне - допускане на същото, при общата нагласа към противоправна доминация над жертвата.

Поради гореизложеното, настоящия съдебен състав счита, че се доказа по делото извършването от ответницата спрямо Ц. Г. Х. психическо домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, както и домашно психическо насилие 5 спрямо децата, присъствали на 05.08.2025 г. и на 25.08.2025 г. на извършеното спрямо баща им насилие- чл. 2, ал. 2 ЗЗДН.

Ето защо, въззивният съд приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, а молбата за защита на Ц. Г. Х., действащ лично и като баща и законен представител на децата Е. Ц. Х. и В. Ц. Х. – да се уважи. Мерките за защита, които следва да бъдат определени според настоящия състав, са поисканите от молителите- задължаване на Ж. К. Х. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Ц. Г. Х., Е.

Ц. Х. и В. Ц. Х..

Като съобрази изхода на делото, съдът осъжда въззиваемата страна Ж.

К. Х. следва да заплати държавна такса в размер на 38,35 евро по сметка на СГС ( 75 лв. за производството пред СРС за уважените молби за защита и 3Х12,50 лв. държавна такса за въззивните жалби). При този изход на делото, основателно се явява искането на въззивниците за присъждане на деловодни разноски и съдът им присъжда такива в размер на 900 лв.- платено възнаграждение на адвоката им в първоинстанционното производство и 500 евро платено адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.