Определение № 460 от 15.09.2021, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 460 гр. С.З. , 15.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен Ст. Златев

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20215500501569 по описа за 2021 година Производството е образувано по частна жалба на ,,П.К.Б.“ ЕООД, гр. С., против разпореждане № 1659 от 30.07.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 3581/2021 г. по описа на РС С.З., с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 671,14 лв. за договорено възнаграждение и 656,04 лв. за закупен пакет от допълнителни услуги.

Частният жалбоподател излага подробни съображения за неправилна преценка на заповедния съд относно наличието на неравноправни клаузи в договора. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.

410 от ГПК от ,,П.К.Б.“ ЕООД, гр. С. срещу ИЛ. АТ. Г. и Г. К. СТ. за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1504,84 лева – главница; 671,14 лева – договорно възнаграждение за периода от 10.02.2017 г. до 10.11.2018 г.; 656,04 лева – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги., 689,54 лв. за законна лихва за периода от 10.11.2018 г. до 27.07.2021 г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит №3001771318 от 11.09.2015 г. Длъжниците изпаднали в забава, като крайният срок за погасяването му изтекъл на 10.11.2018 г. - преди 1 подаване на заявлението. Посочено е, че по закупения от длъжника пакет от допълнителни услуги неизплатеното възнаграждение възлизало на 656,04 лв.

За периода от изпадане на длъжника в забава до 10.11.2018 г. длъжниците дължат лихва за забава, от което оставала такава в непогасен размер на 689,54 лева.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която ,,П.К.Б.“ ЕООД е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК за 671,14 лева за договорно възнаграждение за периода от 10.02.2017 г. до 10.11.2018 г. и за сумата от 656,04 лв. за неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, като е приел, че договорът за уговореното възнаграждение, за предоставяне на пакет допълнителни услуги и за договорно възнаграждение се превръща в необоснована санкция за длъжника, средство за неоснователно обогатяване на кредитора.

Частната жалба е частично основателна.

Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република Б. и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Република Б. – чл. 411, ал. 2 от ГПК. В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, тъй като искането за присъждане на суми, съгласно клаузите на договора за потребителски кредит относно уговореното възнаграждение за пакет за допълнителни услуги противоречат на закона и на добрите нрави.

Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Разпоредбата на ал. 4 на чл.10а ЗПК изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая възнаграждението за допълнителни услуги е определено общо. От друга страна, това възнаграждение е определено по размер и начислено на потребителя предварително (в самото споразумението е посочено, че „става изискуемо с подписване на споразумението“), въпреки уговореното му разсрочено изплащане, макар да е дължимо само за възможността за предоставянето на изброените в него услуги и без значение 2 дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. На следващо място, с уговарянето на допълнително възнаграждение за допълнителни услуги, в размер близък до този на главницата по договора за кредит, се заобикаля разпоредбата на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Предвид противоречието му с императивни правни норми, споразумението за пакет от допълнителни услуги на основание чл. 21, ал. 1 от 3ПК е нищожно.

Въззивният съд намира, че обсъдените клаузи носят всички белези на неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като нарушават изискването за добросъвестност и създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Констатираното противоречие с приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗПК е основание спорните клаузи да се приемат за нищожни като неравноправни, като и на това основание заявлението да бъде отхвърлено.

По отношение на сумата от 671,14 лв. обаче нещата не стоят така, тъй като става дума за уговорено възнаграждение за кредита. Договорът за кредит е възмезден, което ще рече, че кредитополучателят заплаща уговорена лихва за ползването на заетата сума. Това е т.нар. възнаградителна лихва, която е различна по правната си същност от мораторната лихва и от неустойката.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че разпореждането следва да бъде отменено само в частта относно уговореното възнаграждение в размер на 671,14 лв., а в останалата част - потвърдено.

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 1659 от 30.07.2021 г., постановено по ч.гр.д.

№ 3581/2021 г. по описа на С. районен съд, в частта в която заявлението на ,,П.К.Б.“ ЕООД, гр. С. за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено за сумата от 671,14 лв. за договорено възнаграждение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявлението на ,,П.К.Б.“ ЕООД, гр. С., за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ИЛ.

АТ. Г. и Г. К. СТ., двамата от гр. С.З. за сумата от 671,14 лв. за договорно възнаграждение във връзка с потребителския кредит.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1659 от 30.07.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 3581/2021 г. по описа на С. районен съд, в останалата му част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4