Решение № 219 от 07.06.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 199/2023
- Вид
- Решение № 219
- Подписан
- 07.06.2023
- В сила
- 21.10.2024
- Състав
- Вера Иванова Иванова, Емилия Атанасова Брусева, Тодор Илков Хаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 342 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 219 гр. Пловдив, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Вера Ив. Иванова
Членове:
Емилия Ат. Брусева
Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20235001000199 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г. Г. К., родена на 22.10.1980 г. в Р.А. , със съдебен адрес: гр. С., район С., ул. „К.“ №* – чрез адв. С. С. против Решение № 12 от 11.01.2023г. постановено по т.д. № 219/2022г. по описа на ОС – С.З., В ЧАСТТА с която е отхвърлен предявеният от Г. Г. К., родена на 22.10.1980г. в Р.А. - ч р е з пълномощника и адв. Р.Н. против „З.а.д.
Д.Б.:Ж.З.”АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: област С. общ. С., гр. С., ****, район И., ж.к. Д., бул. „Д-р Г.М.Д."№* иск за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в следствие смъртта на брат и К. Г. К., настъпила на 26.07.2021 г. в резултат на ПТП от същата дата, в размер до 50 000 л ева, ведно със законната лихва върху претендраното обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на настъпване на ПТП - 26.07.2021 1 г., до окончателното изплащане на обезщетението и с което е осъдена Г. Г. К., родена на 22.10.1980 г. в Р.А., представлявана по делото от пълномощника и адв. Р.Н. да заплати на „З.а.д. Д.Б.:Ж.З.”АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: област С., общ. С., гр. С., ****, район И., ж.к. Д., бул.
„Д-р Г.М.Д."№* сумата 540 лева - разноски по делото.
Жалбоподателката моли решението да бъде отменено, а по същество – постановено друго, уважаващо исковата претенция не в първоначално предявения размер, а в размер от 50 000 лева. Съображенията, изложени в жалбата, касаят неправилно приложение на закона от първоинстанционния съд и необоснованост на акта. Твърди се, че изводите на съда са в противоречие с приетото в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк. дело №1/2016г. на ОСГТК на ВКС, тъй като намира за доказана по делото своята особено близка връзка с починалия и брат, породена от преживяна съвместно житейска драма, която ги е сплотила, наличието на заместваща бащина грижа от негова страна, както и взаимната помощ, подкрепа и доверие, по-силна от обичайната между брат и сестра, доколкото тя е изгубила и съпруга си и е разчитала на помощта на брат си за отглеждане на децата. Намира, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че именно тя е организирала погребението на брат си и приела много тежко вестта за смъртта му, била депресирана и разстроена.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от З.а.д. "Д.Б.:ж и з.“ АД – гр.
С., бул. „Г. М. Д.“ №*, ЕИК ********** – чрез пълномощника на дружеството адв. Д. С., с който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че по делото от събраните доказателства не е установена дълбока емоционална и духовна връзка на ищцата с нейния брат и изобщо не е ясно какви са били отношенията им преди неговото преместване в Б..
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл. 432 ал.1 от Кодекса за застраховането.
Ищцата Г. Г. К., родена на 22.10.1980 г. в Р.А., представлявана по делото от пълномощника и адв. Р.Н. твърди, че на 26.07.2021г. около 19.10 ч. на път ***-*** км 2 +100, в землището на гр.Ч., обл.С.З., е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което е починал нейния брат – К. Г. К. .
Твърди, че автомобилната катастрофа е причинена от водача П.Т.Д. при 2 управление на лек автомобил „Фолксваген”, модел „Голф-4” с рег.
№**********. Твърди, че причина за ПТП е нарушение на правилата за движение по пътищата, допуснато от водача Д., който се е движил с несъобразена скорост от 180 км/ч., изгубил е управлението на автомобила и е навлиза в насрещната пътна лента за движение . Твърди, че смъртта на брат и е пряка и непосредствена последица от пътно транспортното произшествие.
Твърди, че за ПТП е съставен Констативен протокол №************ от 26.07.2021г. по описа на РУ- Ч.. Посочва, че образуваното и проведено е разследване ДП *** зм. 183-26 от 26.07.20121г. по описа на РУ-Ч. и пр.пр.
№****/2021г. по описа на ОП- С.З., са установили извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. „Б”, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК от водача на л.а.
„Фолксваген”, модел „Голф-4” с рег. №********** П.Т.Д., н о поради неговата смърт наказателното производство е прекратено.
Твърди, че е била в много близки отношения с брат си. За нея смъртта му била трагично събитие, ненадейно и травмиращо, породило много скръб.
Твърди, че връзката им била изключителна, надвишаваща обичайните отношения между брат и сестра. Отношенията им били топли, близки, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Твърди, че вследствие на причинената смърт на нейния брат е понесла неимуществени вреди – скръб и тъга.
Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при З. а. д. „Д.: Ж. и з.” АД. Твърди, че е отправила застрахователна претенция до ответника със з а я в л е н и е вх. №
6380/13.12.2021г. , по което била образувана щета № ****-****/2021 - 01, като в срок липсва произнасане по претенцията.
Претендира заплащане на обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя. Моли съда да осъди ответника З. а. д. „Д.Б.: Ж. и з.” АД да и заплати 50 000 лева /претендирани в размер на 200 000 лева пред първоинстанционния съд/ - представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата вследствие смъртта на нейния брат К. Г. К. при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 26.07.2021г. на път ***-*** км 2 +100, в землището на гр.Ч., обл.С.З., причинено виновно от П.Т.Д., при управление на лек автомобил „Фолксваген”, модел „Голф-4” с рег.
3
№**********, за който е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със ЗАД „Д.Б.:Ж. и з.” АД, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2021 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски .
Ответникът З.а.д. "Д.Б.:ж и з.“ АД – гр. С., бул. „Г. М. Д.“ №*, ЕИК ********** оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че ищцата не е от кръга правоимащи лица, които имат право да получат застрахователно обезщетение, като сочи, че по отношение на нея не е налице цитираното в ТР № 1/2018г. на ОСГТК на ВКС изключение. Оспорва наличието на особено близка връзка между ищцата и починалия. Счита, че не са налице болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за конкретната родствена връзка. Евентуално заявява възражение за прекомерност на претендираното обезщетение като твърди, че размера на претендираните вреди е прекомерен с оглед на твърдяните болки и страдания.
Първоинстанционният съд е намерил, че с оглед установените по делото отношения между ищцата и нейния починал брат, тя не попада сред кръга от лица, очертани от Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г., поради което е намерил, че болките и страданията от смъртта на брат и не подлежат на обезщетяване от застрахователя.
Видно от Постановление от 25.03.2022г. на Окръжна прокуратура – С.З. наказателното производство по ДП *** зм 183/2021 г. по описа на РУ- Ч. и пр.пр. №****/2021г. по описа на ОП - С.З. е прекратено, поради смъртта на установения деец П.Т. Д.. В постановлението се сочи, че са събрани доказателства за деяние от негова страна, осъществяващо състава на престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „Б”, вр.чл. 342 от НК , тъй като при управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил телесна повреда и смърт на повече от едно лице. Като причини за ПТП се сочи несъобразена скорост, загуба на контрол над управляваното МПС и навлизането му в насрещната пътна лента. Такъв е и установения механизъм на ПТП от вещото лице инж. В.В. по допуснатата съдебно – автотехническа експертиза /стр.120 – 123 от делото на ОС/.
Видно от представените удостоверения за раждане и удостоверения за право на наследство /стр.90 – стр.111 от делото на ОС / починалият в резултат на ПТП К. Г. К. е брат на ищцата.
4
Относно активната легитимация на ищцата: Съдебната практика, обективирана в Постановления №4/1961г., №5/1969г. и №2/1984г. на Пленума на Върховния съд, изключва роднините по съребрена линия от кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение по чл.52 от ЗЗД за неимуществени вреди в случай на смърт на техен близък, настъпила в резултат на деликт. В ППВС № 4/61 г., което е задължително за съдилищата съгласно действащия ЗСВ, е прието, че за неимуществени вреди следва да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт. Те са изрично посочени - низходящи, съпруг и възходящи. Направено е и уточнение, че това става след като се установи, че действително са претърпели такава вреда. Посочено е и че нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношения - родители, изоставили децата си, съпрузи живеещи в дълга фактическа раздяла.
С ППВС № 5/1969 г. посочения по - горе кръг лица е допълнен и е посочено, че имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. Пленумът на ВС е приел, че принципът на чл.52 от ЗЗД предполага, че на обезщетяване подлежат лицата, които най-пряко са засегнати от загубата на морална опора и подкрепа, т.е. най-близките на пострадалия -неговите низходящи, съпруг и възходящи.
Тази практика обаче не отговаря на променените обществени условия.
Съгласно Директива 2012/29/ЕС от 25.10.2012г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и по-специално чл.2 пар. 1а, б.i от Директивата „жертва на престъпление” е: 1. физическо лице, претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление; и 2. членове на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето. Разпоредбата на чл.1.б от Директивата 5 дава легално определение на понятието „членове на семейството“ – това са съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите, и издържаните от жертвата лица. Директивата също така обаче позволява държавите-членки да ограничат броя на членовете на семейството, които могат да се ползват от правата по нея /т.19/. Цитираните разпоредби са част от принципите на Европейското деликтно право. Затова и схващанията в българската правна доктрина и съдебна практика бяха осъвременени като по въпроса за кръга лица имащи право на обезщетение през 2018 г. ОСНГТК на ВКС прие и ТР № 1. С него е решено, че материално легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на негов близък освен лице от кръга посочен в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. по изключение може и да е всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Изрично е посочено, че обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Следователно като се имат предвид и мотивите на самото ТР за да бъде обезщетено едно лице за неимуществени вреди от смъртта на друго лице следва да е налице силно изградена връзка между починалия и увредения, т.е. да е налице връзка създала степен на близост, която по принцип е присъща на роднините от най-близкия наследствен кръг-родители, деца, съпруг.
Разпечатката съдържа 40 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dc36f278-bc07-45d7-9569-0dfa74537709