Решение № 15961 от 21.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15961 гр. София, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20211110139594 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Съдът е сезиран с предявен от И. А. Т. срещу ответника „ФИРМА“ ЕООД осъдителен иск с правна квалификация по чл. 200, ал. 1 от КТ ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 20000,00 лв. – частичен иск от общо дължима сума в размер на 29871,90 лв., представляваща обезщетение за неимуществен вреди от трудова злополука, настъпила на 01.07.2020 г., на път I-8-Калотина-СОП, участък от км. 15+500 до км.

32+449.08, приета за трудова с влязло в сила Разпореждане № 29703 от 15.07.2020 г. на НОИ-ТП-София-град, ведно със законна лихва за забава от датата на настъпване на инцидента – 01.07.2020 г., до окончателното плащане на вземането.

Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение, въз основа на трудов договор, сключен с ответника на 24.02.2020 г. На 01.07.2020 г. претърпял трудова злополука на път I-8-Калотина-СОП, участък от км. 15+500 до км. 32+449.08, приета за трудова с влязло в сила Разпореждане № 29703 от 15.07.2020 г. на НОИ-ТП-София-град. Сочи се, че на посочената дата около 14:00 часа ищецът участвал в извършването на арматурни работи на обект, изпълняван от ответника, при което получил токов удар. На място пристигнал 1 екип на бърза помощ и ищецът бил закаран в УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов – София“ с поставена диганоза „El. Combustion 1% I-IIAB-III manus et pedis dex.

Electrocutio.”. В резултат на трудовата злополука ищецът получил травматични увреждания – изгаряния на дясното ходило и дясната ръка, което наложило оперативна намеса и на 02.07.2020 г. ищецът бил опериран. На 06.07.2020 г. ищецът бил изписан за домашно лечение. Твърди се, че е настъпило влошаване в състоянието на ищеца, което наложило същият да постъпи отново в УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов – София“ на 12.07.2020 г., като останал там до 14.07.2020 г. В този период – на 13.07.20202 г., е извършена нова оперативна интервенция. На 14.07.2020 г. ищецът отново бил изписан за домашно лечение. Излагат се доводи, че вследствие на процесния инцидент ищецът претърпял болки и страдания, изживял е силен емоционален шок и до момента не е преодолял стреса, получен в резултат на случилото се. Ищецът твърди, че е изпитвал силни болки в дясната ръка и десния крак, имал е чувството, че посочените крайници са изгорели, не е можел да се движи и е мислил, че ще умре. След изписването му от болницата се е наложило семейството му да се грижи за него, тъй като не е бил в състояние да се грижи сам за себе си. Изпитвал е затруднения в извършването на обичайните си ежедневни дейности и в придвижването си. Твърди, че и до момента не се е възстановил от случилото се, дълго време след злополуката е бил неработоспособен и не е могъл да изпълнява професията си. Сочи, че е млад човек и преди инцидента бил жизнерадостен, а след това се затворил в себе си, изолирал се от приятелите си, обземали го мрачни чувства и се безпокоял за състоянието си, започнал да получава силни болки в кръстната област, изтръпвания и слабост в двата крака. Ищецът посочва, че е завел щета пред застрахователя на ответника, при което му било заплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 128,10 лв. и това е било съобразено от ищеца при определяне размер на исковата му претенция.

Посоченото обуславяло интереса му от предявяване на исковата му претенция.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който заявява, че искът е изцяло неоснователен, като изложените от ищеца факти не отговарят на истината. Сочи за безспорни следните обстоятелства: 1. Наличието на трудово правоотношение с ищеца, възникнало въз основа на трудов договор № 2020/02-532 от 24.02.2020 г. и Допълнително 2 споразумение № 532 от 24.02.2020 г., по силата на което ищецът заемал при ответника длъжността „общ работник, персонал работник“, с код по НКПД 9313001; 2. Наличието на трудова злополука, настъпила на 01.07.2020 г., на път I-8-Калотина-СОП, участък от км. 15+500 до км. 32+449.08, приета за трудова с влязло в сила Разпореждане № 29703 от 15.07.2020 г. на НОИ-ТПСофия-град; 3. На ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 128,10 лв. от „ЗАД „Армеец“ АД.

Сочи, че трудовата злополука е настъпила при следните обстоятелства, а именно – на 01.07.2020 г., около 14:00 часа ищецът е участвал в направата на арматура и доставя необходимите консумативи за това, държал е арматурна тел, която прехвърлил през моста, за да не се оплита и да намотае необходимото количество за работа, под моста обаче минавало високо напрежение заради влаковата линия. Сочи, че по този начин се е стигнало до процесния инцидент. Твърди се, че ищецът не е изпълнил препоръките при проведения инструктаж за безопасност на труда на обекта. В тази връзка твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищеца при допусната от последния груба небрежност. Излагат се съображения в тази насока, а именно, че ответникът всеки ден е провеждал инструктаж на работниците, обслужващи този обект, имало е табела „Високо напрежение“, поставена от възложителя „ФИРМА“ АД, всеки ден преди започване на работа е извършвана проверка във връзка с обезопасяването на площадката. Твърди се, че е изплатил на ищеца сумата в общ размер на 4800,00 лв. за подпомагане на последния. Твърди, че възстановяването на ищеца е продължило около 3 месеца, след което същият се е върнал на работа. Излагат се доводи, че ищецът е преодолял и психическата травма от процесния инцидент. Сочи се, че ищецът се е върнал на работа на 28.09.2020 г., като е работил до 27.05.2021 г., когато трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено на основание чл. 325, ал. 1 от КТ. Ищецът бил декларирал, че няма никакви претенции към ответника. Предвид изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

3

Представени са следните писмени доказателства във връзка с трудовото правоотношение между страните: заявление за назначаване на работа от ищеца до ответника от 24.02.2020 г.; трудов договор № 2020/02-532/24.02.2020 г., сключен между ответника като работодател и ищеца като работник на длъжност „общ работник строителство“; допълнително споразумение от 01.02.2021 г. към посочения трудов договор; молба от 25.05.2021 г. от ищеца до ответника за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.

325, ал. 1 от КТ; заповед № 44/27.05.2021 г., издадена от ответника, с което процесното трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1 от КТ, считано от 27.05.2021 г.; справка изх. № 22388203089364/24.02.2020 г. и справка изх. № 22388213235293/03.06.2021 г. по чл. 62, ал. 5 от КТ, ведно с уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от 24.02.2020 г. и от 27.05.2021 г.

По делото са приети следните писмени доказателства във връзка с трудовата злополука: разпореждане № 29703 от 15.07.2020 г. от ТП на НОИ София, с което декларираната злополука е приета за трудова, ведно с писмо от ТП на НОИ София от 27.10.2020 г., от което се установява, че разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила на 25.08.2020 г.; декларация за трудова злополука № 1/13.07.2020 г.; протокол за трудова злополука № 1/13.07.2020 г.; обяснения на М.А.С., А.Р.О., А.М.А..

По делото е представена следната медицинска документация: писмо с изх. № 94-380-1/28.10.2020 г. от ЦСМП – София, от което се установява, че на 01.07.2020 г. е регистрирано повикване за ищеца, пострадалото лице било посетено от екип на ФСМП – Сливница, установена е сериозна травма на място и ищецът е хоспитализиран в „Пиргово“, ведно с доказателства в тази насока; извлечение от амбулаторната книга на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“; история на заболяването № 17968, ведно с медицинска документация във връзка с проведеното на ищеца лечение; Епикриза от УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов“ за болничен престой на ищеца от 01.07.2020 г. до 06.07.2020 г., от която се установява, че на същия е извършено хирургично лечение при необширни изгаряния от 1 до 19 % от телесната повърхност с хирургични интервенции; история на заболяването № 18974, ведно с медицинска документация във връзка с проведеното на ищеца лечение; Епикриза от „УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов““ ЕАД за болничен престой на ищеца от 12.07.2020 г. до 14.07.2020 г., от която се установява, че на същия е извършено 4 оперативно лечение на последствията от изгаряне и травма на кожата и подкожната тъкан; амбулаторен лист № 10562/80.09.2020 г.; медицинска рецепта; болничен лист № Е20201354649/06.07.2020 г. от „УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов““ ЕАД за периода от 01.07.2020 г. до 26.07.2020 г.; болничен лист № Е20201542281/28.07.2020 г. от „МЦ Витамед-1“ ООД за периода от 27.07.2020 г. до 25.08.2020 г.; болничен лист № Е20201542400/08.09.2020 г. от „Неврон04-ЛЗИП АСМП-ГП по неврология“ ООД за периода от 26.08.2020 г. до 04.09.2020 г.; болничен лист № Е20201892324/26.08.2020 г. от „МЦ Витамед1“ ООД за периода от 08.09.2020 г. до 27.09.2020 г.; извлечение от лична амбулаторна карта.

Представени са още: покана за доброволно изпълнение за неимуществени вреди в размер на 30000,00 лв. и имуществени вреди в размер на 670,00 лв., копие на пощенски плик, ведно с отбелязване „непотърсена пратка“ и известие за доставяне; РКО от 10.07.2020 г. за сумата от 400,00 лв., от 17.07.2020 г. за сумата от 400,00 лв., от 24.07.2020 г. за сумата от 1600,00 лв., от 31.07.2020 г. за сумата от 400,00 лв., от 08.08.2020 г. за сумата от 400,00 лв., от 14.08.2020 г. за сумата от 400,00 лв., от 21.08.2020 г. за сумата от 400,00 лв., от 28.08.2020 г. за сумата от 400,00 лв. и от 04.09.2020 г. за сумата от 400,00 лв., получени от Митко С. с основание „подпомагане на И. Т.“; договор за изпълнение на СМР от 29.05.2020 г. на обект „път I-8 „Калотина – СОП“, участък от км. 15+500 до км. 32+449.08“, сключен между „ФИРМА“ АД като възложител и ответното дружество като изпълнител, ведно с приложение № 1 и допълнително споразумение от 29.05.2020 г. към договора; 4 броя фактури, ведно с фискални бонове към тях за извършени разходи за лечение в „УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов““ ЕАД; писма от ОП – София от 07.09.2023 г. и от 13.10.2023 г. до управителя на ответното дружество и отговор от последния.

От показанията на свидетеля Л.И.С. се установява, че същата е майка на ищеца. Разбрала за инцидента от сина си. След злополуката ищецът станал попритеснителен, говорил по-малко, имал често болки в кръста, не можел да стъпва на крака си, не можел да се движи, свидетелката и приятелката на ищеца му помагали, било е необходимо да се сменят превръзките, като неговата приятелка го карала до съответното място. Ищецът се оплаквал, че го боли крака, ръката и кръста, не можел да спи спокойно. Преди злополуката, не се бил оплаквал от такива болки. Болките в кръста си останали, останал му 5 и белег на крака от изгарянето.Съпругът на свидетелката също работил на мястото на инцидента и станал свидетел на случилото се. Ищецът бил подпомаган финансово от ответника за престоя в болницата, за медикаменти и превръзки. След инцидента ищецът продължил да работи при ответника, но получил болки в кръста. Известно време след инцидента съпругът на свидетелка и ищеца напуснали работа при ответника. Аз след работно време се грижех за него, преди това се грижеше приятелката му. В момента ищецът работил като арматурист. Преценени по реда на чл. 172 от ГПК, настоящият състав намира, че свидетелските показания на майката на ищеца следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като свидетелят е възприел непосредствено част от събитията, показанията му са логични, последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.