Решение № 90 от 17.08.2022, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Раднево, 17.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христина Вълчанова при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Гражданско дело № 20225520100222 по описа за 2022 година

Производството е за развод по исков ред с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.

Производството е образувано по искова молба на Д. Р. ИВ. срещу ПЛ.

П. ИВ., с която се предявява иск за развод по чл. 49, ал. 1 СК. Ищцата твърди, че с ответникът са сключили граждански брак на 15.08.2016 г., който бил втори и за двама им. Твърди, че имат родено дете на 05.05.2015 г., кръстено З.П. И., което било припознато от ответника, тъй като било родено преди сключването на брака им. Твърди, че от 2013 г. живели заедно в гр. Раднево, в началото живели в разбирателство, като всички проблеми решавали взаимно и с компромис. Твърди, че след раждането на детето ответникът започнал да отсъства продължително време от дома им, тъй като работата му изисквала командироване в различни страни в Европа, поради което се връщал вкъщи веднъж годишно за по няколко дни. Твърди, че ответникът редовно пращал пари и в това отношение не е имала никакви проблеми за финансовото състояние на семейството. Твърди, че отношението на ответника към дъщеря им било много добро, но продължителното отсъствие не се отразява добре на детето. Твърди, че постепенно чувствата им охладнели, станали безразлични един към друг, а бракът им съществувал само формално и бъдещото им съжителство било невъзможно. Твърди, че многократно убеждавала ответникът да се прибере в България, но той отказал, защото не можел да си намери толкова добре платена работа в България, а тя не искала да живее сама. Поради това иска да бъде прекратен брака им по вина на ответника, като се предостави на нея ползването на семейното жилище в гр. Раднево, ул.

*****, което било съпружеска имуществена общност, да носи след прекратяване на брака фамилното си име И., тъй като няма промяна, на нея да бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо детето и да бъде определено местоживеене на детето на адреса на семейното жилище, а на ответника да бъде определен режим на лични отношения с детето и да бъде осъден да заплаща издръжка на детето в размер на 200 лв. месечно.

1

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника ПЛ. П. ИВ..

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателност на иска ищцата следва да докаже наличието на сключен с ответника граждански брак, както и твърдените обстоятелства, обосноваващи наличието на сериозно и непоколебимо разстройство на брака.

Двете страни следва да посочат всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

От приетото по делото удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 21.03.2022 г. от длъжностно лице при община Раднево /дубликат, л.4/ е видно, че страните ПЛ. П. ИВ. и Д. Р. ИВ. са съпрузи и са сключили граждански брак в гр. Раднево, на 15.08.2016 г., за което е съставен акт за сключен граждански брак № 0029 от 15.08.2016 г. на длъжностното лице по гражданското състояние при Община Раднево.

По делото е извършена служебна справка за низходящите лица на Д. Р.

ИВ., от която е видно, че същата има родени две деца, едно от предходен брак – С.Д.А. и второ преди сключване на брака с ищеца, но припознато от него – З.П. И., които са малолетни лица /справка на л.17, удостоверение за раждане на л.5/, като други лица, които да са низходящи няма.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката В.Й. И., от чиито показания е видно, че познава ищцата Д. Р. ИВ. и ответника ПЛ. П. ИВ. от доста години, когато вече са били семейство. Твърди, че ги познава по-отблизо, когато се родила дъщеря им, че ищцата винаги е била сама и сама отглежда детето си, като ответника през цялото време го е нямало, тъй като работел и живеел в чужбина. Св. И. заявява, че ответникът се връща в България много рядко, на годината веднъж или два пъти и че не е запозната с обстоятелството дали бащата заплаща издръжка за дъщеря си.

I.1 Относно дълбокото и непоправимо разстройство на брака:

Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.

Съобразно задължителната съдебна практика, съдържаща се в разрешенията, дадени в ППВС № 10 от 1971 г., дълбокото и непоправимо 2 разстройство на брака е налице, когато запазването му не би създало нормални условия за живот на съпрузите. Дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения, като в тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът.

Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормалните отношения между съпрузите, като една от причините, която може да доведе до разстройството на брака е продължителната фактическа раздяла на съпрузите. Тази раздяла не трябва да се счита за абсолютно основание за прекратяване на брака, но при наличието й съдът е длъжен да изследва с оглед на доказателствата по делото дали тя е причина или само проява на дълбокото и непоправимо разстройство на брака, т.е. дали това разстройство може да бъде преодоляно, за да се възстановят нормални съпружески отношения на доверие, уважение, взаимна грижа и разбирателство (в този смисъл решение № 306 от 06.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1365/2010 г., ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).

Съгласно чл. 14 и чл. 15 СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство, като съпрузите живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят разделно. Установява се в случая, че съпрузите от около 2016 година не живеят заедно, прекъснали са отношенията си като съпрузи отдавна, ответникът е заминал да работи в чужбина и се връщал при семейството си много рядко – веднъж или два пъти в годината, и повече от пет години те живеят разделено. Съпругата твърди, че многократно е разговаряла със съпруга си да се върне в България, но той е отказвал категорично под претекст, че не може да си намери работа в България. Тази отчужденост между съпрузите повече от 5 години и липсата на желание за възстановяване на взаимоотношенията от страна на ответника е довела до техните отношения в степен на невъзможност да се възстановят нормални съпружески отношения на доверие, уважение, взаимна грижа и разбирателство. Няма и каквито да било данни да е възможно възвръщане на сплотеността и общото живеене в едно семейство.

Поради това съдът намира, че се установява наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака между съпрузите и следва да се допусне прекратяване на брака им чрез развод, тъй като е налице трайна фактическа 3 раздяла без възможност за стабилизиране на брачната връзка.

Съгласно чл. 49, ал. 3 СК съдът се произнася по вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Изрично в исковата молба е посочено, че се иска обявяване на брачната вина на ответника. Същото искане е направено и от адв. Д. в качеството му на упълномощен процесуален представител на ищцата в проведеното на 09.08.2022г. открито съдебно заседание. Видно е, че ответникът е работил във фирма, от която бил многократно командирован в чужбина във връзка с дейността на фирмата, като последно се установил в Англия. Категорично отказвал на молбите на съпругата си да се върне в България. Такова поведение в семейна връзка противоречи на всички принципи, залегнали в СК, поради което ответникът проявява изключителна вина за разстройването на брачната връзка.

Няма каквито и да било доказателства по делото вина за разстройството на брака да има и съпругата-ищца, която е отгледала до настоящия момент и продължава да отглежда сама дъщеря им, и същата е останала в семейното жилище.

Поради това ще се постанови, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има изключително ответникът.

I.2 Относно ползването на семейното жилище:

Съгласно чл. 56, ал. 1, изр. 1 СК при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. В случая се установява, че семейното жилище е апартамент в гр. Раднево, ул. ****, в което ищцата живее с детето си и който апартамент е съпружеска имуществена общност. Ищцата иска да се предостави на нея ползването на същото. Ответникът не е заявил претенции към жилището, не оспорва исковата молба, не се явява по делото да заяви позицията си по всички въпроси, затова съдът намира, че семейното жилище на съпрузите до тяхната раздяла и в което ищцата живее понастоящем с дъщеря си, ще следва след прекратяване на брака да се предостави за ползване на ищцата, която единствено е предявила претенция за ползването му.

I. 3 Относно фамилното име на съпругата:

4

Ищцата е направила искане да носи след прекратяване на брака фамилното си име И., тъй като няма промяна в него след сключване на брака.

Съгласно чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. За разлика от чл. 103 от СК’85 г. предпоставящ съгласие на другия съпруг или известност с името на другия съпруг, разпоредбата на чл. 53 СК не поставя въпросът за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака и ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на фамилното име преди брака, то той запазва брачното си фамилно име. Поради това искането на ищцата е основателно и ще следва да се постанови съпругата да носи фамилното си име И..

I. 4 Други въпроси:

По делото не са поставени други въпроси за разглеждане, свързани с издръжка между съпрузите и придобито имущество през време на брака, поради което съдът не дължи произнасяне по тези въпроси.

ІІ. Относно родителските права, личните отношения, местоживеенето и издръжката на детето З.П. И.:

ІІ.1. Относно родителските права спрямо детето и местоживеенето:

Съгласно чл. 59, ал. 4 във вр. ал. 2 СК съдът решава въпроса за родителските права след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Заложените в закона правила, с малки изключения, се припокриват с критериите на разясненията, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г. (Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 712 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 81/2010 г., III г. о., ГК). Законът поставя като основен и водещ принцип при преценка на посочените обстоятелства висшите интереси на детето, заложени в чл. 3 от Закона за закрила на детето и 5 в чл. 3, т. 1 от Конвенцията за правата на детето (приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.), съставляваща част от вътрешното право на страната съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.

От представения по делото социален доклад, изготвен по делото от ДСП-Раднево се установява, че З.П. И. е дете на 7 години и 2 месеца и живее с майка си в семейното жилище в гр. Раднево, като основните грижи по отглеждането му се полагат от майката, подпомагана и подкрепяна от бащата, който всеки месец изпраща на майката по 300 лева. Установява се и че З. има изградена силна емоционална връзка с двамата си родители. След заминаването на бащата за чужбина, контактите с него не са прекъсвани.