Решение № 202 от 05.03.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 202

-, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20235530101506 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Ищецът - твърди в исковата си молба, че с ответника имали сключен трудов договор на длъжност „-“. Започнал да упражнява задълженията си по договора на 01.09.2022 г., като след неколкократни питания кога ще му връч ели свързаните с назначаването му документи, около следата на септември 2022 г. подписал трудов договор, длъжностна характеристика и други документи, които били без дати (молби за отпуски, молби за напускане). Отказал да подпише връчения му за подпис запис на заповед за 3000 лева, като това станало повод да не получи нито копие от договора, нито от длъжностната характеристика. Предполагал, че се подписал, че ги бил получил. Така или иначе продължил да работи в ответното дружество, като през няколкото месеца, в които изпълнявал задълженията си, нееднократно оставал излъган от работодателя. Работил повече от уговореното работно време и понеже в трудовия договор било посочено възнаграждение в размер на MP3, което не било договореното между тях и това, което трябвало да получава, бил принуден да си мълчи, за да имал поне някакви доходи. В началото на февруари 2023 г. неиздържал на отношението на работодателя към него и постоянно налаганите му „глоби"/удръжки от възнаграждението/, и подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Управителят на дружеството се свързал с него по телефона, като му връчили молбата, и му казал да „изчезва“ от работа, и да не му се явявал повече пред очите. Нарекъл го с какви ли не обиди и понесъл купища заплахи, че ще си платял солено. По думите на работодателя приел, че ще му бъдел прекратен договора по подадената от негова страна молба. На следващият ден 1 отишъл до работното си място в - в а. „-“ и не бил допуснат на портала да влезе. Няколко пъти се опитал да се свърже по телефона със служителката, която отговаряла за работниците, за да получел документи за прекратяване на трудовия договор, но не му отговаряли на обажданията. На 06.04.2023 г. получил съобщение от Р . районен съд, с което му била връчена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 108/04.04.2023 г., и с учудване разбрал, че дълж ал на бившия си работодател сума в размер на 1560 лева за обезщетение по чл.221, ал. 2, във вр. чл.190, ал.1, т.2 КТ (две брутни възнаграждения), съгласно заповед №128/07.02.2023г. за прекратяване на трудовото правоотношение. О т основанието за дължимата сума разбрал, че бил уволнен дисциплинарно, поради неявяване на работа в течение на два последователни дни.

Уволнението му било незаконосъобразно поради нарушение на материалноправни и процесуалноправни норми. На първо място била нарушена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение. Не му били изисквани по никакъв начин обяснения за неявяването му на работа. Не му била връчвана нито заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, нито заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. За първи път узнал за издадена такава заповед на 06.04.2023 г. по повод връчено му съобщение по ч.гр.д. № 211 по описа за 2023 г. Р. районен съд. Било видно от връчената му заповед за изпълнение на парично задължение, ч е процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение била издадена на 07.02.2023 г., тоест към датата на подаване на настоящата искова молба не бил изтекъл двумесечния срок за обжалване, въпреки че същата не му била връчвана. На второ място, неявяването му на работа било свързано с подадена от него молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и отговора на управителя да не се явява л повече на работа. В този смисъл основанието за прекратяване на трудовото правоотношение следвало да бъде по взаимно съгласие, а не дисциплинарно уволнение. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение" и за прекратяване на трудовото правоотношение не му били връчвани, не можел да изложи становище, относно мотивите изложени от работодателя. Процесните заповеди за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и за прекратяване на трудовото правоотношение, ако били две различни, или посочената във връчената му заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 211 по описа за 2023 Р. районен съд з аповед № 128/07.02.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, били незаконосъобразни. Искането по същество е да се признае за незаконно и отмени наложеното на ищеца със заповед № 128/07.02.2023 г. дисциплинарно наказание „уволнение“. Претендира разноски.

Ответникът ”-” - оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор, в хода на делото по същество и в представена от пълномощника му писмена защита.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите 2 след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

На 12.09.2022 г. страните са сключили в писмена форма представения по делото трудов договор за неопределено време по чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя по смисъла на чл. 70, ал. 1 КТ (л. 21). С него ответникът възложил, а ищецът приел да изпълнява при него длъжността „-”, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 710 лева, с уговорена в договора периодичност на изплащането му – до последния работен ден на месеца, следващ този, за който се отнася, с 0,6 % допълнително трудово възнаграждение за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит. С този договор страните уговорили ищецът да постъпи на работа на 12.09.2022 г., на която дата, видно от подписа му върху същия договор, той е постъпил на работа.

На 07.02.2023 г. управителят на ответника – - е издала представената с отговора в заверен препис заповед № 128/07.02.2023 г. (л. 26). Със същата издалият я управител на ответника е заявил, че „на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ прекратява трудовото правоотношение“ с ищеца (л. 26). В графата на същата заповед за „причини за прекратяване на трудовия договор“ са отразени следните две изречения: „На основание чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ. Системно нарушаване на трудовата дисциплина – необосновано неявяване на работа в продължение на два последователни дни, считано от 16.01.2023 г. и следващите.“ (л. 26).

След това със същата заповед е разпоредено да се изплати на ищеца обезщетение по чл. 224 КТ за 5 дни в размер на 195 лева, както и че дължи на работодателя по чл. 221, ал. 2 КТ (за 60 дни) 1560 лева (л. 26). След това в графата „други условия:“ на тази заповед е вписано:

„лицето отказва да получи заповедта“, след което: „копие от заповедта да се връчи на лицето и на главния счетоводител“ (л. 26). Едва след това е положен подписа на издалият я управител - на ответника (л. 26).

Полагането на подписа му след отразеното с печатни букви в бланката й преди това изречение: „лицето отказва да получи заповедта“, обуславя извода, че още преди да подпише/издаде същата заповед за дисциплинарното уволнение на ищеца, издалият я управител на ответника „вече е знаел“, че ищецът „отказва да я получи“ (л. 26). Последното налага извода, че въобще не е правен опит за връчването на същата заповед на ищеца след издаването й. Индиция за това е и обстоятелството, че на бланката й няма напечатана графа за дата и подпис на ищеца, на който следва да се връчи същата заповед (л. 26). Вместо това на бланката й с печатни букви е отразено – „дата на връчване на заповедта 07.02.2023 г. год.“, след което – „лицето отказва да получи заповедта“, а след това: „свидетели на отказа:„ (л. 26). Едва след това, само за последните, са отразени на тази бланка на тази заповед едно под друго две места за ръкописно изписване на имената и подписите на свидетели на отказа за получаването й от ищеца (л. 26). Всички тези обстоятелства сами по себе си налагат извода, че самата бланка на заповедта е подготвена и след това подписана с предварително подготвен за удостоверяване от двама свидетели отказ на ищеца да я получи на датата на издаването й на 07.02.2023 г. (л. 26).

3

Върху същата заповед липсва и подпис на ищеца, който да удостоверява връчването й на същия. По делото липсват и други несъмнени доказателства същата да му е била връчена до 26.06.2023 г., когато в хода на делото е получил за пръв път препис от същата заповед с призовката за насроченото за 04.07.2023 г. по делото съдебно заседание, заедно с препис от отговора с останалите приложения към него (л. 36). Този факт, макар и настъпил в хода на делото, съдът следва да вземе предвид, защото е от значение за спорното право (чл.

235, ал. 3 ГПК). Именно от това й връчване в хода на делото на 26.06.2023 г., на ищецът е наложено на същата дата дисциплинарно наказание „уволнение“ и едновременно с това е прекратен от ответника на същото основание, без предизвестие, и трудовия договор с ищеца (чл. 195, ал.3 КТ и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ).

Вярно е, че ответникът твърди, че същата заповед е връчена на ищеца при отказ на деня на издаването й на 07.02.2023 г., който отказ е удостоверен с подписа на двама свидетели - - и -, чийто имена и подписи са положени под текста в представения по делото с отговора заверен препис от същата заповед - „лицето отказва за получи заповедта свидетели при отказа“ (л. 26). Но също така е вярно, че това им изявление и подписи върху тази заповед, не доказват, че същата е била връчена при отказ на ищеца, защото това им изявление представлява подписан частен свидетелстващ документ, който поради това доказва само, че същото им изявление в него принадлежи на тези две подписали го трети лица, но не и верността му, тоест не доказва ищецът да е отказал да получи тази заповед (чл.

180 ГПК). А други доказателства същата да му е връчвана до 26.06.2023 г., в хода на делото, ответникът, чиято е тук доказателствената тежест, не е представил и липсват по делото (чл.

154, ал. 1 ГПК). От друга страна, в първото заседание по делото, пълномощникът на ищеца оспори автентичността на тези подписи на тези свидетели под същата заповед, в която хипотеза тежестта да докаже пълно и главно, тоест несъмнено, че същите са автентични, се носи от ответника по делото (чл. 193, ал. 3 ГПК). От т. 5-8 на заключението на назначената за проверката на тази им автентичност обаче по делото съдебно – почеркова експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява несъмнено, че свидетелят - не е изписвал имената си върху същата заповед, като не е възможно да се отговори, кое лице е положило за него подпис под нея, а свидетелката - не е изписвала имената си, и не е полагала подписа си под същата заповед (л. 84). Поради това, като противоречащи на това заключение, съдът не кредитира в тази им част показанията на същите свидетели по делото, че са изписали имената си и положили подписите си под същата заповед за удостоверяване на отказ на ищеца да я получи (чл. 172 ГПК). Нещо повече. Същите свидетели дават след това по делото и показания, че пред тях ищецът не е отказвал да получи тази заповед. А други доказателства да е връчил същата на ищеца до получаването й от последния в хода на делото на 26.06.2023 г., ответникът, чиято е тук доказателствената тежест, не е представил и липсва по делото. Поради това съдът намери, че същата заповед е връчена на ищеца едва в хода на делото на 26.06.2023 г., с преписа от отговора с останалите приложения към него (чл. 235, ал. 3 ГПК).

4

Доводите за противното на пълномощника на ответника в писмената му защита, че от показанията на свидетеля - се установявало, че ищецът посетил на 07.02.2023 г. базата на ответника и тогава отказал да получи заповедта, са неоснователни. В самата заповед е посочено, че е издадена на 07.02.2023 г., а свидетелят - дава показания, че е закарал ищецът на работа в базата на ответника предходния ден на 06.02.2023 г. (понеделник), когато той не е бил допуснат до работното си място от - - на - (св. -, л. 69).