Решение № 1509 от 21.12.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1509 гр. София , 17.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20201000502656 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 17.03.2020г по гр.д. № 14519/2018г СГС, ГО, І-7 състав е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Н. Б. Б. сумата от 8 000лвобезщетение за претърпени неимуществени вреди, сумата от 1 000лв- обезщетение за имуществени вреди за заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение при защитата му в наказателното производство и 525лв- обезщетение за имуществени вреди, претърпени от иззет в наказателното производство и невърнат преносим компютър , всички вреди присъдени на осн. чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ , ведно със законната лихва върху главниците. СГС е отхвърлил предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата до 40 000лв и за имуществени вреди за сумата от 1525лв до 9025лв. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от ищеца.

Решението на СГС се обжалва с въззивни жалби и от двете страни.

Въззивникът- ищец Н. Б. , представляван от адв. Б. , обжалва решението в отхвърлителната му част, касаеща обезщетението за неимуществени и имуществени 1 вреди като поддържа, че решението е незаконосъобразно. Въззивникът сочи, че СГС правилно е установил фактическата обстановка по делото, но изводите му са необосновани и незаконосъобразни. Поддържа, че съдът неправилно е приложил материалния закон- чл.52 от ЗЗД, не е съобразил всички установени претърпени от ищеца неимуществени вреди. Поддържа, че съдът неправилно е определил размера на претърпените от ищеца имуществени вреди, че не е съобразил всички събрани по делото доказателства, относими към тези вреди.Поддържа, че неправилно съдът не е съобразил заплатеното възнаграждение на майката на ищеца като имуществена вреда по делото, тъй като тя е била упълномощен защитник на ищеца и има разписка за заплатеното й възнаграждение.Поддържа, че неправилно СГС не е увежил предявеният иск за заплащане на имуществени вреди- пропуснати ползи- от невъзможността да ползва собствения си лаптоп.Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част ,а предявените искове да бъдат изцяло уважени.Претендира разноски по делото.

Въззивникът- ответник Прокуратура на РБ обжалва решението в осъдителната част, с твърдения, че неправилно е приложен материалния закон- чл.52 от ЗЗД и присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер. Поддържа, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е справедливо. Поддържа, че исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди не са доказани. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени, евентуалнонамалени по размер.

Ищецът Н. Б. е депозирал писмен отговор на въззивната жалба на Прокуратурата на РБ, с който оспорва жалбата

В о.с.з. въззивникът – ищец Н. Б. не се явява и не се представлява. Депозира писмена молба, с която заявява, че поддържа своята жалба и оспорва жалбата на Прокуратурата на РБ. Моли предявените искове да бъдат изцяло уважени. Претендира разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззивникът- ответник Прокуратура на РБ се представлява от прок. Поповска от САП, която моли въззивната жалба на ответтника да бъде уважена. Оспорва жалбата на ищеца и поддържа, че част от установените неимуществени вреди не са в причинна връзка с воденото наказателно производство. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ищеца като заплатени за адв. възнаграждение.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно 2 по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението на дакона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е правилно и не страда от пороците, посочени във въззивните жалби.

По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ЗОДОВ предвижда специален ред за ангажиране отговорността на държавата за вреди причинени от държавни органи на граждани. Отговорността по този закон на държавата е обективна и реализируема чрез органите, от чиито действия или бездействие се твърди да са настъпили вреди. В разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ е посочено, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

По отношение на неимуществените вреди

Съгласно пар.1 от ЗОДОВ общите правила на гражданското законодателство намират субсидиарно приложение към неуредените от специалния ЗОДО В въпроси.

Следователно намира субсидиарно приложение нормата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която при определянето на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се изхожда от изискванията на справедливостта.

Ищецът търси обезщетение за вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление като образуваното наказателно производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда - чл.2, ал.1 , т.3 , пр.1 от ЗОДОВ. Не се спори по делото относно материалноправната легитимацията на ответника по така предявения осъдителен иск.

Установено е по делото, че на ищецът Н. Б. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление на 16.07.2012г – с обвинение за това, че противозаконно присвоил чужди движими вещи - престъпление по чл.206,ал.1 от НК. Установява се, че ищецът по повдигнатото обвинение е била с мярка за неотклонение „подписка”. По така повдигнатото обвинение настоящият ищец е бил първоначално осъзен, като присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане. Оправдан е окончателно 3 с присъда, влязла в сила на 20.08.2018г.

С оглед това съдът приема, че е налице състава на чл.2,т.3, пр.1 от ЗОДОВ , тъй като против ищецът е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, което обвинение е било незаконно, което се установява с влязлата в сила оправдателна присъда. Отговорността за незаконното обвинение следва да носи Прокуратурата на РБ, доколкото длъжностни лице в нейната структура са отговорни за повдигането на обвинението против ищцата.

Предявеният иск се явява доказани по основание.

За претърпените неимуществени вреди от незаконното обвинение ищецът има право на обезщетение от държавата, съгласно чл.4 от ЗОДОВ.

Съгласно трайната практика на ВКС – например решения №№ 184/2015г по гр.д.

№ 7127/2014г , 138/2013г по гр.д. № 637/2012г , реш. № 48/2016г по гр.д. № 3537/2015г и трите на ІV ГО на ВКС, при претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо /засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство, свобода / и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, причинено или свързано с установеното правонарушение. В този случай практиката приема,че искът за ангажиране на отговорността на държавата е доказан в своето основание и съдът , с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, следва да определи размера на дължимото се справедливо обезщетение за претърпените вреди. В тежест на ищеца е да докаже изпитаните болки и страдания в обем, завишен спрямо обичайния, ако претендира заплащането на по-висок размер обезщетение за неимуществени вреди.

С оглед изложеното и за да сформира своето вътрешно убеждение и като съобразява разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ съдът приема, че ответникът дължи обезщетение за психическите , физически и емоционални увреждания на ищеца , които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото незаконно обвинение.

Към момента на повдигане на обвинението ищецът е бил на 20г, съответно на 26 години към момента на оправдаването му. Наказателното производство водено против ищеца е продължило близо 6години и 1месеца . През посочения период ищецът е бил с мярка за неотклонение „подписка”. Обвинението, по което Б. е бил оправдан - за извършване на престъпление по чл.206 от НК – предвижда наказание от една до шест години лишаване от свобода.

4

В о.с.з. на 15.10.2019г е разпитан свид. Б. С., майка на ищеца, която установява, лицето, по чийто сигнал е образувано наказателното дело срещу ищеца е бил негов състудент и приятел. Според свидетелката ищецът е бил приет да учи в три висши учебни заведения , но след като е бил набеден от приятел той се сринал, напуснал студентството. Свидетелката установява,че ищецът бил под голямо напрежение, бил нервен, станал избухлив, пропил се. Според свидетелката понастоящем ищецът е алкохолик, като тя счита това като резултат от наказателното производство. Според свидетелката ищецът тотално рухнал психически и емоционално.

Съдът приема, че следва да преценява събраните по делото гласни доказателства при условията на чл. 172 от ГПК, като отчита близката връзка между свидетелката и ищеца и заинтересоваността й като майката от изхода на делото в полза на ищеца.

Въпреки това, свидетелските показания, макар и повърхностни, в частта, в която се излагат възприети от свидетелката факти следва да бъдат ценени като обективни и житейски логични . Не могат да се ценят като свидетелски показания умозаключенията на свидетелката, поради което съдебният състав приема, че не може да се приеме за установено от свидетелските показания , че вследствие на наказателното производство ищецът е станал алкохолик. За това заболяване обективни доказателства, извън показанията на майката на ищеца, няма, а и причинната връзка между наказателното производство и вредата- алкохолизъм не е надлежно установена по делото.

Отделно от това съдът следва да посочи,че по делото няма доказателства, от които да се направи извод за това, че смъртта на бащата на ищеца е настъпила поради случилата се несправедливост с Б..

Не се установяват по делото и твърдяното в исковата молба безвъзвратно увреждане на здравословното състояние на ищеца. По настоящото дело няма доказателства нито за такова безвъзвратно увреждане , нито за причинната му връзка с незаконното наказателно производство проведено срещу ищеца. Събраните доказателства- цитираната в исковата молба СППЕ- в рамките на наказателното производство не може да се ползва като доказателство в настоящото производство, поради изискването за непосредственост в гражданския процес при събиране на доказателства. В рамките на настоящото дело няма доказателства в подкрепа на това твърдение на ищеца, като доказателствената тежест е върху него.

С оглед всичко изложеното се установява , че периода , през който е продължило наказателното производство в неговата досъдебна и съдебна фаза е продължителен, но не е неразумно дълъг, съответно не е обосноваващ по- висок размер на обезщетението, не като обезщетение за бавно правосъдие , а като обезщетение за по-дълъг период на търпене на незаконосъобразно повдигнато обвинение и последиците от него.

Обвинението , по което е бил съден ищцът, е за тежко престъпление.

5

През този период , през който ищецът е бил обвиняем и подсъдим и във връзка с повдигнатото обвинение е претърпял болки и страдания, описани от изслушания по делото свидетел . От тях се установява, че по време на воденото наказателно производство, завършило с оправдателна присъда, ищецът е загубила нормалния си начин на живот, затворил се е в себе си, станал избухлив, нервен, пропил се е , отказал е да продължи образованието си. Следва да се приеме за установено,че ищецът е изпитал нормалните за подобна ситуация стрес, страх от осъждане , неудобство от близки и познати, изостряне на отношенията в дома. Установява се, че изпитаните от ищеца неимуществени вреди са по продължителност, интентизет и вид типични за положението му. Това са болки и страдания, които е нормално да изпита всеки нормален човек, срещу който е започнало наказателно производство неоснователно.