Решение № 12788 от 28.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12788 гр. София, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20231110118113 по описа за 2023 година

ЮЛ е предявило срещу К. П. К., П. Д. П. и И. Д. П. /наследници на З. А. Т./ с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца следните суми: 896.03 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № ***********, ведно със законна лихва от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 195.37 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 21.03.2023 г., сумата от 21.18 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 4.94 лв. за периода от 16.05.2020 г. до 22.03.2023 г., при следните квоти, както следва:

- К. П. К. - 1/3 от общото задължение, а именно сумата от 298.67 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № ***********, ведно със законна лихва от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 65.12 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 21.03.2023 г., сумата от 7.06 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 1.64 лв. за периода от 16.105.2020 г. до 22.03.2023 г.;

- П. Д. П. – 1/3 от общото задължение, а именно сумата от 298.67 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № ***********, ведно със законна лихва от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 65.12 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 21.03.2023 г., сумата от 7.06 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 1.64 лв. за периода от 16.105.2020 г. до 22.03.2023 г.;

1

- И. Д. П. – 1/3 от общото задължение, а именно сумата от 298.67 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № ***********, ведно със законна лихва от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 65.12 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 21.03.2023 г., сумата от 7.06 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 1.64 лв. за периода от 16.105.2020 г. до 22.03.2023 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.

Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците П. Д. П. и И. Д. П. са депозирали отговор на исковата молба чрез назначен особен представител. Оспорват наличието на облигационно правоотношение между страните. Оспорват начислените суми като несъответстващи на реално потребяваната топлинна енергия. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Молят съда да отхвърли исковете. Пред съда особения представител поддържа отговора на исковата молба.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът К. П. К. е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че не е налице облигационно правоотношение с ищцовото дружество. Сочи, че исковите претенции са предявени срещу него в качеството му на наследник на З. Т., която е починала на 04.04.2020г., предвид което за периода от нейната смърт до м.04.2021г. исковете са неоснователни. Поддържа, че процесният имот се ползва от И. Д. П. и ответникът е лишен от ползване на собствената си идеална част. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ изразява становище по предявените искове, като счита същите за основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответниците като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че 2 е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от договор № 4905 от 27.01.2003 г., сключен между ЮЛ и етажната собственост с адрес гр.

София, ж.к. „Обеля 2“, бл. 215, вх. В, съгласно който е договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуална сметка.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото от представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти от 18.02.1994 г., съгласно който З. А. Т. придобИ. следния недвижим имот, находящ се в /административен адрес/. От представеното удостоверение за наследници с № 1082 от 30.06.2023 г. издадено от Столична община се установява, че З. А. Т. е починала на 04.04.2020 г., като е оставила за наследници по закон: К. П. К. – син, П. Д. П. – син и И. Д. П. – син. С оглед на гореизложеното в разглеждания случай от представените по делото доказателства се установява, че ответниците са имали качеството потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период. Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти от 18.02.1994 г. който З. А. Т. e придобилa собствеността върху процесния недвижим имот.

Доколкото З. А. Т. е починалa на 04.04.2020 г. и е оставилa за наследници тримата ответници К. П. К., П. Д. П. и И. Д. П., то именно същите следва да отговарят за задълженията към ищеца съобразно притежаваните от техния наследодател идеални части от собствеността, тъй като в наследството се включват и задълженията на наследодателя, а след смъртта му на 04.04.2020 г. до края на исковия период 30.04.2021 г., ответниците отговарят на собствено основание като съсобственици съобразно притежаваните от тях идеални части.

От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия са ответниците по силата правото на собственост и на наследствено правоприемство. Ответниците следва да отговарят за задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от тях идеални части, а именно К. П. К. 1/3, П. Д. П. 1/3 и И. Д. П. 1/3. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователни се явяват възраженията на ответниците за липсата на облигационна връзка. Обстоятелството дали само някой от ответниците ползва имота имат отношения единствено към вътрешните им отношения.

От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че отоплението в процесната сграда е било спряно по решение на СЕС и в сградата било ползвано само ТЕ за БГВ.

Вещото лице е посочило, че през процесния период не бил осигурен достъп, за което били предоставени протоколи от 02.06.2020 г., 07.06.2020, 20.04.2021 г. и 25.04.2021 г., като имало служебно изчислена ТЕ за БГВ на база един брой потребител на топла вода, при служебно изчислен разход от 140 л. Съгласно заключение изчисленията извършени от ФДР били в съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-1. Вещото лице посочва, че общия размер на дължимите суми за топлинна енергия за исковия период възлизат на 1044.11 лв. Съгласно заключението топломера бил преминал метрологична проверка през 24 месеца, като през процесния период топломера не бил сменян и при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности.

3

По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в частта, в която е посочено, че за процесния период няма извършени плащания на претендираните суми, както и в частта, в която е посочено, че размерът на дължимите суми за извършената услуга дялово разпределение възлизал на 21.18 лв.

Неоснователни са оплакванията на ответниците, че не било установено реално доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира.