Решение № 22628 от 10.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22628 гр. София, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110130839 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен e иск от М. С. М., ЕГН **********, с адрес /адрес/, чрез адв. Б., срещу „К.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, за прогласяване недействителността, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, на Договор за потребителски кредит №*******/20.11.2024г., сключен между страните.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че на 20.11.2024 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит №*******, по силата на който ответника е предоставил на ищеца сумата от 2400 лв. за срок от 12 месеца, при ГЛП 50,00 % и годишен процент на разходите63,39%. Съгласно чл.6 от посочения договор, заема се обезпечавал с гаранция или поръчителство, отговарящи на определени условия, като съгласно чл. 18 при непредставяне на обезпечение се начислявала неустойка в размер на 2768,64 лв., която се кумулирала в падежните вноски по кредита. Излагат се подробни съображения за недействителност на отделни клаузи от договора, както и на целия договор.

В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.

Излага подробни съображения за неоснователност. Моли съда да отхвърли иска.

Претендира разноски.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Депозират писмени становища.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит №*******/20.11.2024г.

1

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. ЗПК е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г., относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение чл. 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. В чл. 10, б.

"ж" е посочено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.

В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР 63,39 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Така посоченият размер не надвишава максимално допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Tози размер обаче не отразява действителния процент на разходите в случая, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно неустойката за непредоставяне на обезпечение по кредита, която също следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

От приетата по делото ССЕ, се установява, че неустойката за непредоставяне на 2 обезпечение по кредита, не е включена в ГПР на договора за кредит, въпреки, че представлява разход по същия, като неустойката дори е включена в погасителните вноски.

Следователно съдържанието на процесния договор за кредит не отговаря на изискването по чл. 19, ал. 1 ЗПК, доколкото действителния ГПР е значително завишен спрямо посочения в договора, а именно - 735,02% съгласно заключението на ССЕ.

По изложените съображения, съдът намира, че при сключването на договора, не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като процесния договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По разноските:

Предвид изхода на спора, само ищецът има право на разноски. С оглед на това и на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Л. К. Б. от САК, ЕГН **********, сумата от 400 лв. - възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. чл.

83, ал. 2 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС сумата 480 лв. за държавна такса и депозит за вещо лице.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска предявен от М. С. М., ЕГН **********, с адрес /адрес/, срещу „К.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:

/адрес/, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, Договор за потребителски кредит №*******/20.11.2024г., сключен между страните.

ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:

/адрес/, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. Л. К. Б. от САК, ЕГН **********, сумата от 400,00 лева (четиритотин лева), представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца М. С. М..

ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:

/адрес/, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, сумата от 480,00 лева (четиристотин и осемдесет лева), представляваща дължима държавна такса и заплатен депозит на вещо лице, както и сумата от 5,00 лева (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3