Решение № 342 от 18.02.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. Варна , 17.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Ц. Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20203100502982 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на К. Т. К. чрез адвокат Б. Б. срещу решение № 2923 от 07.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 4837 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, тридесети състав, с което е допуснато да бъде извършена съдебна делба на следния недвижим имот, намиращ се в сграда с № 3 в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на град Варна, община Варна, област Варна, одобрена със заповед РД-18-92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот в град Врана - ул. ***“ с площ от 3 668 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: комплексно застрояване, при съседни поземлени имоти: ***, ***, ***, ***, а именно: апартамент № 40, съставляващ самостоятелен обект – жилище апартамент с идентификатор *** по КККР на град Варна, с административен адрес в град Варна - ул. ***“ № 23 ет.5 ап.40 на едно ниво с площ от 105,50 кв.м, състоящ се от четири стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет, дрешник и входно антре при граници на самостоятелния обект: на същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор ***, под обекта - самостоятелен обект с идентификатор ***, над обекта - самостоятелен обект с идентификатор ***, ведно с прилежащото избено помещение № 40 с площ от 4,08 кв.м с граници: изток – изба № 43, запад – избен коридор, север – укритие, юг – избен коридор, горе – жилища, както и припадащите се 1,2056 % идеални части от общите части на сградата, в която се намира самостоятелният обект, и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата , между съделителите М. В. К. и К. Т. К. при квоти по ½ идеална част за всеки съделител, на основание член 34 от Закона за собствеността /ЗС/; както и е осъден въззивникът да заплаща на М. В. К. обезщетение за ползването на притежаваната от ищцата М. В. К. ½ идеална част от апартамент № 40, съставляващ самостоятелен обект – жилище апартамент с идентификатор 1

*** по КККР на град Варна, с административен адрес в град Варна - ул.

***“ № 23 ет.5 ап.40 на едно ниво с площ от 105,50 кв.м, състоящ се от четири стаи, кухнятрапезария, баня, тоалет, дрешник и входно антре при граници на самостоятелния обект: на същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор ***, под обекта самостоятелен обект с идентификатор ***, над обекта - самостоятелен обект с идентификатор ***, ведно с прилежащото избено помещение № 40 с площ от 4,08 кв.м с граници: изток – изба № 43, запад – избен коридор, север – укритие, юг – избен коридор, горе – жилища, както и припадащите се 1,2056 % идеални части от общите части на сградата, в която се намира самостоятелният обект, и съответните идеални части от правото на строеж върху ПИ ***, целия т с площ от 3 668 кв.м при граници на поземления имот: ПИ ***, ***, *** и ***, придобит при равни квоти за съделителите сългасно нотариален акт /НА/ № 7, том І, рег.№ 228, дело № 6 от 2015 г. на нотариус П. С., в размер на 290 лева месечно, считано от решението за допускане на делбата до окончателното извършване, на основание член 344, алинея 2 от ГПК.

Във въззивната жалба се сочи, че атакуваното решение е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.

Сочи се, че първоинстанционният съд не е приел възражението на въззивника, че придобивната сделка в частта, с която М. К. е придобила ½ идеална част от опартамента, е привидна и като такава е нищожна на основание член 26, алинея 2 от ЗЗД. Очевидно е и твърдението за липса на принос от страна на К.. Твърди се, че не е налице съсобственост между страните поради предевдност на сделката относно лицата, участващи в нея. Набляга се и на обстоятелството, че е безспорно доказано, че парите, платени на продавача по сделката, са изцяло от сметка на К.. Излага се, че е налице нарушение на член 12 и член 235 от ГПК, тъй като съдът не е преценил всички доказателства по делото и доводите на страните. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска за делба, респективно и претенцията по член 344, алинея 2 от ГПК.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва. Излага се, че въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд обосновано е приел за недоказани твърденията на ответника /въззивник/, че продажбата е привидна и прикрива действителната воля на страните имотът да се придобие в сособственост между него и двете им деца, доколкото в случая не се твърди съгласие на страните по договора, а уговорка между двамата купувачи. Без правно значение е превеждането на продажната цена от сметка на въззивника, тъй като съсобствеността произтича от самия договор за продажба, в който са посочени и дяловете в създадената съсобственост. Липсата на принос също се явява ирелевантна на изхода на настоящия спор. Моли се за изцяло потвърждаване на обжалваното решение.

По делото е депозирана и частна жалба от жалба на К. Т. К. чрез адвокат Б. Б. срещу цитираното по-горе решение в частта, с която е осъден въззивникът да заплаща на М. В. К. обезщетение за ползването на притежаваната от ищцата М. В. К. ½ идеална част от апартамент № 40, съставляващ самостоятелен обект – жилище апартамент с идентификатор *** по КККР на град Варна, с административен адрес в град Варна - ул.

***“ № 23 ет.5 ап.40 на едно ниво с площ от 105,50 кв.м, състоящ се от четири стаи, кухнятрапезария, баня, тоалет, дрешник и входно антре при граници на самостоятелния обект: на същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор ***, под обекта самостоятелен обект с идентификатор ***, над обекта - самостоятелен обект с идентификатор ***, ведно с прилежащото избено помещение № 40 с площ от 4,08 кв.м с граници: изток – изба № 43, запад – избен коридор, север – укритие, юг – избен коридор, горе – жилища, както и припадащите се 1,2056 % идеални части от общите 2 части на сградата, в която се намира самостоятелният обект, и съответните идеални части от правото на строеж върху ПИ ***, целия т с площ от 3 668 кв.м при граници на поземления имот: ПИ ***, ***, *** и ***, придобит при равни квоти за съделителите сългасно нотариален акт /НА/ № 7, том І, рег.№ 228, дело № 6 от 2015 г. на нотариус П. С., в размер на 290 лева месечно, считано от решението за допускане на делбата до окончателното извършване, на основание член 344, алинея 2 от ГПК.

В частната жалба се излага, че в хода на производство е доказано, че имотът никога не се е ползвал от нито една от страните, а наемът се е получавал от М. К., същата има и ключ от жилището. Моли се за отмяна на решението му в тази част.

Отговор на частната жалба е постъпил от насрещната страна. В него се сочи, че от май-юни 2016 г. до пролетта на 2019 г. в имота е имало наематели по сключен с К. К. договор. През това време наемната цена е заплащана на К. с изключение на първия наем, който бил платен на ищцата; разходите за поддържане на общите част били заплащани от К..след отправената покана предз месец януари 2019 г. въззивникът не е осигурил достъп на ищцата до имота, нито възможност да го ползва според идеалната си част, като противните твърдения са останали недоказани. Иска се потвърждаване на решението досежно претенцията по член 344, алинея 2 от ГПК.

Въззивната жалба е подадена от лице, легитимирано да обжалва първоинстанционното решение, като неизгодно за него. Правото си на жалба, то е упражнило в срок. Жалбата отговаря на изискванията на член 260 и член 261 от ГПК. При извършената служебна проверка по валидността на обжалваното решение съобразно нормата на член 269 от ГПК съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се излага, че ищцата и ответникът са съсобственици на недвижим имот, придобит от тях чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт /НА/ № 228, том І, № 7 от 21.01.2015 г. на нотариус с рег.№ 335, вписан в Службата по вписванията с вх.рег.№ 1091, акт 183, том 4 от 21.01.2015 г. , и се притежава при равни части в индивидуална собственост. Към датата на договора страните били във фактическо съжителство. През 2016 г. ответникът лишил ищцата от достъп до имота и оттогава го използва изцяло лично или чрез отдаване под наем на трети лица, а към момента на депозиране на исковата молба имотът се ползва от наематели на ответника. Ответникът отказвал доброволно прекратяване на съсобствеността. Тъй като ищцата е лишена от възможността да ползва имота, претендира от ответника заплащане на 350 лева месечно срещу ползването на имота в размер на средния пазарен наем до окончателото извършване на делбата.

В срока по член 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че изложените в исковата молба факти и обстоятелства не отговарят на истината. Заявява, че с ищцата М. К. са започнали връзка през 2007 г., като първоначално заживяли в жилище на ответника, находящо се в ж.к. „Левски”. Към края на 2008 г. се преместили в жилище - собственост на нейните родители -, представляващо етаж от къща. Твърди, че няколко години по-късно със собствени средства направил много 3 сериозен ремонт, за да могат да живеят там заедно с децата. През ноември 2009 г. се родило първото им дете Раделина, а през 2012 г. второто им дете Венелин. Твърди, че ищцата през целия този период не е работила, като до януари 2015 г. ищецът изцяло издържал нея и децата. Твърди, че през периода 1999 г. - 2007 г. работи л в круизна компания, където бил много добре заплатен и успял да спести значителни средства в долари, които се равнявали на около 300 000 лева. През 2014 г. решил да инвестира част от тези пари в закупуване на жилище, като искал по 1/4 идеална част от закупения имот да бъде записана на двете деца.

Харесал процесното жилище, като продажната цена била 64 000 евро. Твърди, че малко преди изповядването на сделката ищцата му казала, че децата били много малки и било подобре имотът да бъде прехвърлен на тяхно име след 3-4 години. За да е сигурна ищцата, че ответникът ще изпълни обещанието си да има част за децата, му казала, че следва да е вписана тя в НА като тяхна майка и гарант на техните дялове. Твърди, че помежду им била постигната устна уговорка ищцата да прехвърли след около 3-4 години по 1/4 идеална част от процесния имот на децата. Посочва, че при тази договорка се съгласил да бъде вписана и ищцата в нотариалния акт за 1/2 идеална част от закупувания недвижим имот. Твърди, че и двамата имали ясното съзнание, че закупеният апартамент е заплатен само и единствено със средства на ответника и ищцата няма принос в тези средства, като и че макар да е обявена за купувач, не е участвала с парични средства в закупуването и не е заплащала половината от продажната цена. Посочва, че през лятото на 2018 г. отношенията между страните се развалили и ищцата поискала ответникът да напусне жилището. Няколко пъти я помолил да изпълни обещанието си и прехвърли частта си на децата, но тя категорично отказвала.

Счита, че придобивната сделка в частта, с която ищцата е придобила половината от имота е привидна и се явява нищожна в тази си част на основание член 26, алинея 2, предложение последно от ЗЗД. Оспорва твърдението на ищцата, че от 2016 г. я е лишил от достъп до имота, като твърди, че ищцата е получавала наема при отдаване на имота на трети лица.