Решение № 91 от 29.06.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Русе, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Свилен Сирманов

Членове:

Ралица Герасимова

Михаил Драгнев при участието на секретаря Недялка Неделчева в присъствието на прокурора Д. Р. К. като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224500600389 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК

С Присъда № 12/27.01.2022 год., постановена по НОХД № 605/2021 год., РС- Русе признал подс. Б. Ц. Т., ЕГН: **********, роден на *******, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, работи в *****, за ВИНОВЕН в това, че на 05.12.2019г. в гр.Русе, причинил на М. А.

М., от гр. Русе, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст вляво, в областта на трети и четвърти зъби, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, за срок повече от тридесет дни, поради което и на основание чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 66 от НК отложил изпълнението на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от Б. Ц. Т.. В нея се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на постановената присъда, поради съществено нарушение на процесуалните правила и съображения за явна несправедливост на наказанието. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да оправдае подс. Б. Ц. Т..

В съдебно заседание представителят на РОП оспорва жалбата, счита първоинстанционната присъдата за правилна и законосъобразна. Смята, че районният съд е осъществил цялостен и обстоен анализ на всички събрани 1 доказателства в тяхната съвкупност, като е посочил кои от тях кредитира и кои- не. Посочва, че показанията на пострадалия за механизма на нанасяне на увреждането се подкрепят изцяло от медицинската експертиза. Намира за достоверни и показанията на свидетелите М. А., Я. П. и *** служител А., които подкрепят описаното от пострадалия за случилото се. Иска от въззивния съд да потвърди обжалваната присъда.

В съдебно заседание адв. Е.М. - защитник на Б. Ц. Т., поддържа жалбата. Посочва противоречия в доказателствата, които смята, че не са били обсъдени от първата инстанция. На първо място, според нея, остава неизяснено кога е настъпило процесното увреждане след като не е било установено при указване на първа помощ на пострадалия. Смята, че съдът следва да оцени показанията на св. М. А. като недостоверни поради личните отношения с подсъдимия и пострадалия и да не ги кредитира. Намира за подозрително, че свидетелите М. А. и Я. П. са дали показания по делото след повече от два месеца от започване на разследването. Изгражда теза за инсцениране на престъплението от страна на пострадалия, спомогнат от свидетелстващите в негова полза, с цел отмъщение за предишни неразбирателства с подсъдимия. Описва подсъдимия като човек, който урежда отношенията си по законоустановения ред, а не чрез саморазправа.

В последната си дума подс. Б.Т. казва, че не е извършил престъпление спрямо пострадалия.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 05.12.2019г. в гр. Русе, кв. Дружба пред магазин „Пацони“ около 21:30 ч. пострадалият М. М. срещнал племенника на подсъдимия Б.Т. – Ц. Ц., който изпращал приятелката си М. Й.. Отношения между М. и Ц. били силно влошени, в следствие на което се скарали и М. нанесъл удар в гърдите на Ц..

Ц. Ц. се прибрал в апартамента на баба си – Ц. Ц.а и дядо си – Ц. Ц., намиращ се в *******, където живеел и вуйчо му Б.Т. и му разказал за случилото се.

Б.Т. имал вражда с М. М., тъй като приятелката му, с която не били постоянно заедно, но имали продължителна връзка, М. А. имала предходни интимни отношения с пострадалия. Също така Т. смятал, че М. е нанасял щети върху автомобила му. По тези подбуди подс. взел решение на нанесе телесно увреждане на пострадалия М., в изпълнение на което взел дървена бухалка с дължина 55 см., дадена му назаем от св. Я. П., и напуснал апартамента заедно с Ц..

Около 22 и 30 ч. на същия ден М. стоял пред *******, в който живеел, и ядял слънчогледови семки. В този момент той чул стъпки, приближаващи се от едната му страна, и когато се обърнал натам, видял подс. Т. и св. Ц.. Т. пристъпвал към него с ръце зад гърба си, затова пострадалият започнал да 2 отстъпва назад. Когато достигнал края на бетонната площадка на блока и стъпил с единия си крак на тревната площ, погледнал надолу, за да разбере защо кракът му пропада. В този момент подс. Т. посегнал със скритата зад гърба си бухалка и му нанесъл един силен удар в областта на шията и лявата страна лицето, с което причинил на М. счупване на долната челюст вляво в областта на трети и четвърти зъби. След това Б.Т. и Ц. Ц. се отдалечили от мястото.

Пострадалият изпитал силна болка в областта на главата и позвънил на телефон 112. На мястото пристигнал екип на бърза помощ и дежурният тогава Д. А., *****. М. бил заведен в Спешно отделение на УМБАЛ „Канев“, където му били направени няколко рентгенови снимки на черепа, но при разчитането им не било установено счупване. Поради продължилите в следващите няколко дни болки в челюстта и зъбите пострадалият отново потърсил медицинска помощ в Стоматологията. На 10.12.2019г. при направена повторна рентгенография с по-голяма разделителна способност и преразчет на рентгенография от 05.12.2019г. била констатирана фрактура на мандибулата отляво.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на:

Обяснения на Б.Т., показанията на св. Ц. Ц.; Ц. Ц.; Д. А.; Ц. Ц.; М. М.; Я.

В.; М. А.; и прочетените по реда на чл. 281 НПК показания на св. М. Й., както и всички други прочетени по този ред показания.

Писмените доказателства - Справки от бюлетин за съдимост и Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Б.Т.;

Съдебномедицинско удостоверение № 7087/10.12.2019г.; Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 023617/05.12.2019г. Искане и резултата от образно изследване от 05.12.2019г. и Искане и резултата от образно изследване от 10.12.2019г. , като и всички други документи приложени по делото.

Веществените доказателства- 1 бр. дървена бухалка, предадена с Протокол за доброволно предаване от 04.03.2020г.; Натривки от бухалка за ДНК изследване и Натривки за ДНК изследване от М. М..; Диск с надпис „М.

М. 05.12.19г. ПХ“, от отделение „Образна диагностика“ към УМБАЛ „Канев“ АД, съдържащ дигитални рентгенови снимки.

Както и експертната интерпретация на процесуално годните доказателствени източници чрез заключенията на:

Съдебномедицинската експертиза № 1069/2020г. , от която е видно, че М. А. е получил следните увреждания: отток и кръвонасядане в областта на долната челюст вляво, пигментация на шията вляво с почти излющени корички, счупване на долната челюст вляво в областта на трети и четвърти зъби. Установените увреждания са резултат на действието на твърди тъпи 3 предмети и по давност могат да бъдат получени при инцидента на 05.12.2019г. Тези увреждания следва да се преценят по медико-биологичен признак като трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок повече от тридесет дни. Видът на уврежданията и топографското разположение допуска същите да бъдат получени от един удар с твърд тъп предмет по начина, описан в свидетелските показания.

Комплексна експертиза № 5019/2020г. , заключението на която е, че профилите на представеното веществено доказателство /бухалка/ отговарят на уврежданията установени при прегледа на М. и те могат да бъдат получени от представената бухалка. Представената бухалка може да предизвика импулсен удар над 40 джаула, който да счупи долната челюсрт. Уврежданията на М. са с еднаква давност. Вида на уврежданията при прегледа отговарят те да се получени преди около пет денонощия.

ДНК експертиза № 21/ ДНК – 771/29.11.2021г. , според която изследваният клетъчен материал по обтривки от дръжка, средна част и удряща, разширена част, на бухалка произхожда от неизвестно към момента лице от мъжки пол, различно от М. М..

Които отчасти си противоречат и се интерпретират от съда както следва:

На първо място е необходимо да бъде изяснен въпроса за момента, в който е настъпило увреждането. Действително, видно от медицинската документация от 05.12.2019г. от Спешно отделение към УМБАЛ „Канев“, на процесната дата е било констатирано, че не се виждат фрактури по черепните кости на М. М.. Тези писмени доказателства обаче противоречат на Резултатите от образно изследване от 10.12.2019г., Съдебномедицинско удостоверение № 7087/10.12.2019г., Съдебномедицинската експертиза № 1069/2020г., Комплексна експертиза № 5019/2020г., показанията на М. М., както и приложените по делото рентгенови снимки. От всички тези доказателства се изяснява действителната фактическа обстановка, която е следната: Още на първата направена в спешното отделение снимка - фас на череп е видно счупването на челюстта, което съответства на панорамния скенер, направен впоследствие в Стоматологията. Още повече при осъществен на 10.12.2019г. преразчет на рентгенографията от 05.12.2019г. в отделение по „Образна диагностика“ при УМБАЛ „Канев“ е констатирана фрактура на мандибулата в ляво от mental protuberance /т.е. счупване на челюстта/. До същото заключение стигат и двете изготвени експертизи, според които: уврежданията по давност могат да бъдат получени при инцидента на 05.12.2019г. и че уврежданията са с еднаква давност, вида на уврежданията при прегледа отговарят те да се получени преди около пет денонощия. За тази фактическа обстановка сочи и вещото лице И. С. при изслушването му в съдебно заседание от 21.10.2021г. От гореописаните 4 доказателства съдът приема, че, независимо от отразеното в изготвената при първоначалния преглед на М. документация, челюстта на същия е била вече счупена в следствие на инкриминираното деяние от 05.12.2019г., което единствено не е било констатирано към онзи момент.

На следващо място се поставя въпроса за кредитиране на показанията на св. М. А. поради личните отношения с подсъдимия и пострадалия, както и момента след започване на разследването, в който са били дадени. Лесно обяснимо е, защо свидетелката е била призована на разпит и разпитана за първи път на 24.02.2020г., повече от два месеца след инкриминираното деяние. Това се е наложило, тъй като при предварителната проверка в обясненията си лицата не са споменали името на жената, във връзка с която са били във влошени междуличностни отношения. За първи път името на М. А. е посочено от М. М. при разпита му на 14.02.2020г. От този момент, след като самоличността на лицето е била установена, е било възможно да бъде разпитано от органите на досъдебното производство, което се е случило десет дни по-късно. За отношенията си с подсъдимия и пострадалия самата свидетелка твърди, че са само като на познати. Тя действително е имала интимна връзка и с двамата, но към момента на даване показанията си няма данни да е поддържала такава с нито един от тях. Съдът преценява, че, независимо от предходни лични отношения на свидетелката с участници в производството, показанията са достоверни. Това е така, тъй като те изцяло кореспондират с казаното от пострадалия Б.Т. за случая. Неоправдано е да се спекулира за набедяване в извършване на престъпление без да са налице убедителни доказателства в тази насока.

Горното се отнася и за показанията на св. Я. В., предал средството, послужило за извършване на престъплението. На първо място, той е бил разпитан едва на 28.02.2020г. защото името му за първи път е било споменато от св. А. по време на разпита на 24.02.2020г. От този момент е възникнала необходимост лицето да бъде разпитано във връзка със случая. Тоест появата на тези двама свидетели в един последващ момент след образуване на досъдебното производство не е произволно и не се дължи на някакъв впоследствие организиран заговор за набедяване на подсъдимия, а на обективни причини. Още повече този свидетел е изключително ниско заинтересован от изхода на делото, тъй като сам казва, че отношенията му и с подсъдимия и с пострадалия са нормални.