Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 106 от 07.05.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 123/2025
Вид
Протокол № 106
Подписан
07.05.2025
Състав
Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 106 гр. Варна, 07.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20253000500123 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:29 часа се явиха:

Въззивникът П. П. Ф., редовно призован, не се явява. За него се явява адвокат П. С. от АК-Варна, редовно упълномощен и приет от първата инстанция.

Въззиваемите страни Г. Б. М. и В. М. С., редовно призовани, не се явяват. Представляват се и двамата от адвокат Х. С. от АК-Варна, редовно упълномощен и приет от първата инстанция.

АДВ. С.: Моля, да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Не са налице пречки, моля, да бъде даден ход.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. С.: Запознат съм с изготвения проекто-доклад, нямам възражения.

А Д В . С.: Запознати възражения. сме с изготвения проекто-доклад, нямам

СЪДЪТ

ИЗВЪРШВА доклад съобразно разпоредително заседание № 191/25.03.2025г.:

1 определение от

Производството по в.гр.д. № 123/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на П. П. Ф., подадена чрез адв.

Б. Р. и адв. П. С., против решение № 34/12.01.2025 г., постановено по гр.д. № 2014/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете му:

- срещу Г. Б. М., за прогласяване нищожността на договор за покупкопродажба от 17.11.2022г., обективиран в НА № 73, том I, рег. № 1710, дело № 67/17.11.2022г. на нотариус Н. Д., по силата на който П. Ф. е прехвърлил на Г.

М. правото на собственост върху апартамент № 4, находящ се в гр. Варна, ул.

„* *“, № * с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на ет. 2 от сграда, изградена в ПИ с идентификатор № *** по тази кадастрална карта с площ от 60.50 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, заедно с прилежащото му избено помещение № 4 с площ от 4.18 кв.м. и припадащите се 0.7193% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж при съседи на апартамента: на същия етаж № ***, ***, под обекта: *** и

***, над обекта: № *** за сумата от 9 800 лв., поради противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД, на осн. чл. 26, ал. 1, предл.

1 ЗЗД;

- срещу Г. Б. М., за прогласяване нищожността на договор за покупкопродажба от 17.11.2022г., обективиран в НА № 73, том I, рег. № 1710, дело № 67/17.11.2022г. на нотариус Н. Д., по силата на който П. Ф. е прехвърлил на Г.

М. правото на собственост върху апартамент № 4, находящ се в гр. В., ул. „* *“, № * с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на ет. 2 от сграда, изградена в ПИ с идентификатор № *** по тази кадастрална карта с площ от 60.50 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, заедно с прилежащото му избено помещение № 4 с площ от 4.18 кв.м. и припадащите се 0.7193% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж при съседи на апартамента: на същия етаж № ***, ***, под обекта: *** и

***, над обекта: № *** за сумата от 9 800 лв. поради противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД;

- срещу В. М. С., за прогласяване нищожността на договор за дарение от 22.12.2022г., за който е съставен НА № 85, том VI, рег. № 14010, дело № 758/22.12.2022г., по силата на който П. Ф. е подарил на В. С. 1/400 идеални части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 579 кв.м., находящ се в гр. Варна, с. о. „Фр. д. и К.“ при съседи: № ***, № ***, № ***. №

***, №***, № *** и 1/400 идеални части от построения в същото дворно място гараж с идентификатор № № 2

***, с площ от 18 кв.м., поради противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД;

- срещу В. М. С., за прогласяване нищожността на договор за покупкопродажба от 22.12.2022г., която сделка е инкорпорирана в НА № 86, том VI, рег. № 14015, дело № 759/22.12.2022г., по силата на който П. Ф. е прехвърлил притежаваното от него право на собственост върху 99/400 идеални части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 579 кв.м., находящ се в гр. Варна, с. о. „Фр. д. и К.“, при съседи: № ***, № ***, № ***, №

***, № ***, № *** и 99/400 идеални части от построения в същото дворно място гараж с идентификатор № № ***, с площ от 18 кв.м. за сумата от 6 400 лв., поради противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД;

- срещу В. М. С., за прогласяване нищожността на договор за покупкопродажба от 22.12.2022г., която сделка е инкорпорирана в НА № 86, том VI, рег. № 14015, дело № 759/22.12.2022г., по силата на който П. Ф. е прехвърлил притежаваното от него право на собственост върху 99/400 идеални части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 579 кв.м., находящ се в гр. Варна, с. о. „Фр. д. и К.“ при съседи: № ***, № ***, № ***, №

***, № ***, № *** и 99/400 идеални части от построения в същото дворно място гараж с идентификатор № № ***, с площ от 18 кв.м. за сумата от 6 400 лв., поради противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД; и П. П. Ф. е осъден да заплати на Г. Б. М. сумата от 9 000 лв. /девет хиляди лева/, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Въззивникът е сочил, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост на част от фактическите изводи и противоречие с материалния закон, като е молил за отмяната му и за уважаване на исковете с присъждане на разноските. Изложил е следните оплаквания:

- неправилно окръжният съд приел платежните нареждания за плащания от Г. М., с които тя погасила част от дълга на П. Ф. по договора за кредит с „Лено" АД, за писмени доказателства по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК, правещи вероятно твърдението за симулация на цената на апартамента, тъй като тези документи са изходящи от страната, която твърди симулацията, а не от страната, на която това възражение се противопоставя, поради което и показанията на разпитаните свидетели К. Ж. и В. В. били недопустими за доказване на твърденията на ответниците за симулативност на посочената в договорите цена и не следвало да бъдат обсъждани от съда в тази им част;

- неправилно съдът ценил тези показания, като извън тях по делото 3 липсвали доказателства в подкрепа на поддържаните от ответниците твърдения за симулативност, а електронната кореспонденция между П. Ф. и В.

С. не съдържала изявления на П. Ф., от които да се установява или да може да се предположи, че имотите ще бъдат прехвърлени или че вече са прехвърлени от Ф. на В. С. и на Г. М. срещу твърдяната от ответниците цена;

- изводът на съда, че действително договорената цена на продадения с договора от 17.11.2022г. апартамент е равна на сбора от посочената в нотариалния акт сума от 9 800 лв. и сумата от 24 042.10 евро, чиято левова равностойност е 47 022.26лв. или общо 56 822.26 лв., бил изведен в нарушение на процесуалните правила и необоснован, тъй като подобно твърдение не било навеждано в процеса, а въведеното от ответниците било, че посочените в договорите за продажба от 17.11.2022г. и от 22.12.2022г. покупни цени от 9 800 лв. и 6 400 лв. прикривали действителното съгласие между страните за продажба на апартамента и на % ид.част от парцела и гаража в него срещу обща цена, равна на сбора от сумата от 144 000 лв., вписаните в нотариалните актове цени от 9 800 лв. и 6 400 лв. и сумата от 24 672.02 евро, преведена от Г. М. на „Лено“ АД за погасяване дълга на ищеца в качеството му на „ЕТ Форте - П. Ф.“;

- налице било и противоречие между правилно отразеното в доклада твърдение на ответниците за съдържанието на прикритото съглашение относно цената на двата процесни имота и това, което съдът възприел като тяхно твърдение в мотивите на решението си;

- изводът за действително договорена цена на апартамента от 56 822 .26лв. (9 800 лв. и 24 042.10 евро) бил необоснован и практически произволен, защото по делото липсвали каквито и да е данни за постигнато към датата на сделката съгласие между П. Ф. и Г. М. имотът да й бъде продаден срещу конкретна или дори определяема сума, която тя ще плати за погасяване на ипотечния дълг на продавача в качеството му на едноличен търговец, а и ако погасяването на остатъка от дълга на Ф. от Г. М. е бил част от договорената от тях продажна цена, последвалите погашения на дълга от Ф. нямали обяснение;

- по исковете по чл. 152 ЗЗЗД неправилен и необоснован бил изводът на съда, че в производството не са ангажирани доказателства, които да сочат, че сделката от 17.11.2022г. с Г. М. е сключена с цел обезпечаване на задължението на П. Ф. по издадените от последния записи на заповед, като този извод на съда не държал сметка за смисъла и съдържанието на изявленията на страните в приложената кореспонденция и свидетелските показания на св. Радева, които неправилно съдът частично не кредитирал;

- съдът достигнал и до погрешен извод за неоснователност на евентуалните искове по чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, като той бил изцяло обусловен от погрешния извод, че действително договорената между П. Ф. и Г. М. цена на апартамента е равна на сбора от посочената в нотариалния акт сума от 9 800 лв. и сумата от 47 022.26лв., представляваща левовата равностойност на преведените от Г. М. на „Лено“ АД 24 042.10 евро, а цената на прехвърлените с договора от 22.12.2022г. 99/400 ид. части от дворното място и гаража е 4 посочената в него цена от 6 400 лв., поради което съдът съпоставял установената от експертизите средна пазарна цена на апартамента със сумата от 56 822.26 лева (9 800 лв. + 47 022.26 лева), вместо с посочената в договора от 17.11.2022г. продажна цена;

- съдът правилно кредитирал тройната експертиза като изготвена в разширен състав и при прилагане на сравнителния метод на база адекватни сравнителни образци, но неправилно не зачел особеното мнение на в.л. Н. А., според когото наличието на ипотека само по себе си не би могло да промени пазарната цена на имота;

- съдът не взел предвид, че с договора за продажба от 17.11.2022г. процесният апартамент № 4 е продаден за цена от 9 800 лв., която била почти 14 пъти по-ниска от справедливата пазарна стойност на имота, а за идеалните части от ПИ не съобразил наличието на четирикратно разминаване между договорената и действителната пазарна цена на продавания имот и особеностите на конкретното договаряне - зависимото положение на продавача от купувача, предвид значителния размер на документираните задължения на П. Ф. към В. С. по подписаните от тях договори и издадените записи на заповед, и при двете водещи до извод за явна неравностойност на престациите и противоречието с добрите нрави.

Ответниците Г. Б. М. и В. М. С., чрез адв. С. , са подали писмен отговор на въззивната жалба, с който са оспорили същата и по подробни съображения по всяко от оплакванията и с доводи за правилността на обжалваното решение, са молили за потвърждаване на последното и за присъждане на разноските.

Навели са оплаквания срещу възприет в мотивите на решението фактически извод, че изявлението на В. С. от 23.05.2023 г. гласящо „Върни парите по договорите за заем и се отказвам от всичко” опровергава показанията на свидетелите Ж. и В. в частта, в която свидетелстват, че с прехвърляне на апартамента дългът на П. Ф. бил отчасти погасен и срещу съображенията на съда, че ако вземанията са били погасени с прехвърлянето на собствеността на апартамента, то заемодателят не би претендирал след това връщането на парите от заемополучателя П. Ф.. Този извод на съда бил погрешен, предвид наличието към 23.05.2023 г. на други непогасени задължения на П. Ф. към В.