Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 196 от 08.06.2021, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 203/2021
Вид
Решение № 196
Подписан
08.06.2021
В сила
08.06.2021

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Перник , 07.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РЕНИ П. КОВАЧКА

Членове:

ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА

МАРИЕТА СТ. ДИНЕВАПАЛАЗОВА като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно гражданско дело № 20211700500203 по описа за 2021 година

С решение №260053/26.01.2021год. , постановено по гр.дело № 5587/2020год. Пeрнишкият районен съд е признал за установено по отношение на И. С. М. от *** , че дължи на „ Топлофикация Перник“ АД гр.П. сумата от 358.15лева , представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за периода от 01.05.2018год. до 30.04.2019год., както и сумата от 46.89лева ,представляваща обезщетение за забава на месечни плащания за периода от 10.07.2018год. до 06.07.2020год. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 03.08.2020год. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата до пълния размер на главницата 716.30лева за периода от 01.05.2018год. до 30.04.2019год. и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 93.79лева за периода от 10.07.2018год. до 06.07.2020год.

Със същото решение съдът е осъдил „ Топлофикация Перник“ АД да заплати на И.М. сумата от 600 лева , сторени разноски в заповедното и исково производство.

Недоволен от така постановеното решение е останал И.М.,който го ожалва в ЧАСТТА МУ , в която е уважен предявения против него иск по чл.422 от ГПК. Според жалбоподателя решението на районния съд в обжалваната му част е недопустимо като постановено по недопустим иск. Жалбоподателят твърди, че за сумите като главица и лихва ,за които искът 1 по чл.422 от ГПК е уважен , липсва възражение по чл. 414 от ГПК ,тъй като в подаденото такова от него изрично е признал тяхната дължимост. С оглед на това счита , че предявеният иск по отношение на тези суми иск по чл.422 от ГПК е лишен от правен интерес и моли решението ,в обжалваната му част, да бъде обезсилено и да му бъдат присъдени направените по делото, в частност и пред настоящата инстанция разноски.

Въззиваемата страна не е допизирала в срок писмен отговор. С приложената по делото молба моли обжалваното решение да бъде потвърдено , като й бъдат писъдени разноски за въззивното производство .

Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното:

Със заявление от 03.08.2020год. , „ Топлофикация Перник“ АД е поискала издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против И. С. М. за сумата от 716.30лева,представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в в *** за периода от 01.05.2018год. до 30.04.2019год., както и сумата от 93.79лева , представляваща обезщетение за забава на месечни плащания за периода от 10.07.2018год. до 06..07.2020год. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 03.08.2020год.

Искането е уважено и за сумите по заявлението е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ***год. по ч. гр.дело № 3900/2020год. по описа на ПРС, ведно със сумата от 25 лева държавна такса и сумата от 50лева –юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения едномесечен срок длъжникът И.М. е подал възражение по чл.414 от ГПК , оспорвайки вземането по заповедта над сумата от 358.15лева главница и над сумата 46.99 лева лихва. Изрично е заявил ,че не оспорва и признава дължимостта на 358.15лева главница и 46.99 лева лихва или за ½ част оспорва дължимостта, а за другата 1 / 2 частпризнава нейната дължимост.

В изпълнение указанията на съда заявителят –„ Топлофикация Перник“ АД е предявил иск по чл.422 от ГПК за цялото вземане по заповедта за изпълнение . С постановеното по иска Решение № 260053/26.01.2021год. районния съд е уважил иска по чл.422 от ГПК за сума в размер на 358.15лева като част от общата стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за периода от 01.05.2018год. до 30.04.2019год., както и сумата от 46.89лева ,като представляваща част от обезщетение за забава на месечни плащания за периода от 10.07.2018год. до 06.07.2020год. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 03.08.2020год. до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлил иска за разликата до пълния размер на главницата и лихвата , респ.за част , равна на уважената. За да уважи частично иска съдът се е позовал на установеното от фактическа страна по делото , а именно ,че ответника е собственик на 1 / 2 част от топлоснабдения имот,респ. дължи доставена и потребена топлинна енергия за него съответстваща на правата му в 2 съсобствеността .

Доколкото предявеният пред районния съд иск е установителен, то наличието на правен интерес от търсената с иска защита е абсолютна предпоставка за допустимостта му. Такъв правен интерес е налице при подадено възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената в полза на кредитора заповед за изпълнение. В чл. 414 ГПК е предвидена възможност за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение или нейна част. Доколкото в случая размерът на задължението на длъжника е установим и този размер на дълга не е оспорен от жалбоподателя , а изрично е признат от него, то следва извод, че предявеният против него установителен иск за неоспорената сума и период е недопустим. Заповедта, с оглед разпоредбата на чл. 416 ГПК, в невъзразената й част, влиза в сила и подлежи на изпълнение.

Т.е. след като е призната дължимост на конкретно вземане, то и заявителят няма правен интерес да предяви иск за това вземане. Посоченото във възражението, че не се дължи 1 / 2 част от сумата, описана в заповедта, преценено във връзка с направеното признание за дължимост на тази част , по съществото си съставлява оспорване на заповедта в останалата й част и по отношение на нея заявителят има интерес от предявяване на иска .

В случая установителния иск е предявен за цялата сума по заповедта за изпълнение ,като районния съд го е уважил за 1 / 2 част от исковата претенция и го е отхвърлил за останалата 1 / 2 част от исковата претенция. С оглед установеното по делото , а именно че длъжникът е собственик на 1 / 2 ид.част от топлоснабдения апартамент , разгледано във връзка с мотивите на съдебния акт,намала извод ,че искът е уважен именно за притежаваните от жалбоподателя идеални части в съсобствеността ,респ. за тази част от вземането по заповедта за изпълнение,за която е направил признание за дължимост.

Предвид гореизложеното съдът намира, че след като за сумите, за които е уважен иска по отношение на И.М. няма възражение по чл. 414 ГПК, то и решението в частта му, с която е уважен предявеният против него установителен иск е недопустимо като постановено по недопустим иск, поради което и същото в тази му част следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати.

По отношение отхвърлителната част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.4 от ГПК на ответника- жалбоподател в настоящото производство е дължат направените по делото разноски. Това е така ,тъй като иска по чл.422 от ГПК за 1 / 2 част от сумата по заповедта за изпълнение е предявен въпреки липсата на оспорване, тоест при липсата на възражение по чл.414 от ГПК , поради което не може да се приеме ,че е станал причина за завеждане на делото. С оглед на това и предвид прекратявне на делото ,то същият има право на разноски както и исковото ,така и в заповедното производство , съответстващи на признатата от него част от вземането.

Събразявайки горното ,съдът намира ,че въззиваемото дружество следва да заплати на 3 жалбоподателя направените във въззивното производство разноски,които са в размер на 328лева. Не следва да му се присъждат такива за исковото производство пред районния съд и заповедното производство,тъй като те са му присъдени с първоинстанционното решение и с повторното им присъждане би се обогатил неоснователно.

Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 260053/26.01.2021год. , постановено по гр.дело № 05587/2020год. по описа на Пернишкия районен съд , с което е признато за установено по отношение И. С.

М. от *** , че дължи на „ Топлофикация Перник“ АД гр.П. сумата от 358.15лева , представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за периода от 01.05.2018год. до 30.04.2019год., както и сумата от 46.89лева ,представляваща обезщетение за забава на месечни плащания за периода от 10.07.2018год. до 06.07.2020год. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 03.08.2020год. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ***год. по ч. гр.дело № 3900/2020год. по описа на ПРС като ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради липса на възражение по чл.414 от ГПК за тази част , подадено от И.М..

ОБЯВЯВА за влязла в сила Заповед № № ***год. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр.дело № 03900/2020год. по описа на Пернишкия районен съд ,в частта й ,в която е разпоредено И.М. да заплати на „ Топлофикация Перник“ сумата от 358.15лева, представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за периода от 01.05.2018год. до 30.04.2019год., както и сумата от 46.89лева , представляваща обезщетение за забава на месечни плащания за периода от 10.07.2018год. до 06.07.2020год. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 03.08.2020год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „ Топлофикация Перник“ АД с ЕИК 113012360 със седалище и адрес на управление: *** да заплати на И. С. М. с ЕГН ********** от *** сумата от 328 лева разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати за прилагане на ч.гр.дело № 03900/2020 год. по описа на Пернишкия районен съд.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5