Решение № 271 от 22.12.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Пловдив, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20215001000621 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260061 от 16.04.2021 г.,постановено по т.д.№350/2018 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик,са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от „Б.И." АД с ЕИК ..... срещу ИВ. Л. К. с адрес гр.С. ул.“О.“ №26 ап.13,осъдителни искове за заплащане на основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.663 ал.3 от ТЗ на обезщетение в размер на 26 400 лева за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена от дружествотоищец неустойка за неизпълнение на договорни задължение,което се дължало на неправомерни действия на ответника-синдик, както и за заплащане на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД на мораторна лихва в размер на 315.33 лева за периода от 15.11.2018 година до 27.12.2018 година и законна лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба - 27.12.2018 година до окончателното плащане.

Със същото решение е осъден ищеца „Б.И." АД, ЕИК ..... да заплати на ответника ИВ. Л. К. с адрес гр.С. ул.“О.“ №26 ап.13 разноски в производството в размер на 1330 лева.

Решението е обжалвано изцяло от ищеца в първоинстанционното производство-„Б.И." АД с ЕИК .....,който го счита за неправилно по изложени в подадената от него въззивна жалба съображения.Поддържа доводи,че съдът е дал неправилна правна квалификация,като е приел,че производството е по реда на чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.663,ал.3 1 от ТЗ и че това се дължи на неправилно прилагане на материалния закон,поради което представлява основание за отмяна на първоинстанционното решение и за решаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на предявения иск.Развива и доводи за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила,които нарушения са описани в т.2-ра от въззивната жалба.На следващо място,в т.3та от жалбата си,дружеството-жалбоподател излага и доводи за необоснованост на обжалваното решение и освен това счита същото за постановено в противоречие със събраните по делото доказателства по съображения,изложени в т.4-та от процесната въззивна жалба.

С оглед на всички изложени в жалбата аргументи,моли да бъде отменено изцяло решение №260061/16.04.2021 г.,постановено по т.д.№350/2018 г. по описа на ОСПазарджик,като вместо него се постанови от настоящия съд решение,с което да бъде осъден ответника ИВ. Л. К. да заплати на ищеца „Б.И.“АД с ЕИК ..... обезщетение в размер на 26 400 лв. за причинени имуществени вреди,изразяващи се в платена от дружеството неустойка за неизпълнение на договорни задължения,което неизпълнение е в пряка причинна връзка с неправомерни действия на ответника,както да заплати и обезщетение за забава по чл.86,ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва върху претендираната главница,за периода от 15.11.2018 г. до датата на предявяване на иска,възлизащо за този период на сумата от 315,33 лв.,а също да заплати и законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.Моли да му бъдат присъдени и направените в производството по делото разноски както пред АС-Пловдив,така и пред ОС-Пловдив.

Въззиваемият ИВ. Л. К. е подал в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,в който е изразил становище,че същата жалба е неоснователна,а обжалваното с нея първоинстанционно решение е правилно,обосновано и законосъобразно,и същото не страда от пороците, визирани във въззивната жалба.Конкретните си аргументи в тази насока е изложил в отговора си.Предвид същите,моли въззивната жалба на „Б.И.“АД да бъде оставена без уважение като неоснователна и необооснована,ведно със законните последици.Претендира разноските, направени в настоящата инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение и при подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите 2 му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо и в частност-че с решението си съдът се е произнесъл именно по исковете,с които е сезиран,а самите искове намира за допустими.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№350/2018 г. по описа на ОС-Пазарджик,ищецът „Б.И.“АД с ЕИК ..... е предявил срещу ИВ. Л. К. обективно съединени осъдителни искове,с които е поискал ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 26400 лв. като обезщетение за причинени имуществени вреди,изразяващи се в платена от дружеството-ищец неустойка за неизпълнение на договорни задължения по сключен с “М.г.Б.“ЕООД договор,което неизпълнение се дължи на неправомерни действия на ответника в качеството му на синдик на „Б.м.-С.“АД /н/ в открито производство по несъстоятелност по т.д.№66/2010 г. по описа на ОС-Пазарджик,както и да му заплати сумата от 315,33 лв. като обезщетение за забава по чл.86,ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.11.2018 г.

/датата на плащане на неустойката/ до датата на предявяване на иска.Поискал е ответникът да бъде осъден да му заплати и законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Така предявените искове се основават на следните твърдения:

По главният иск се твърди,че ответникът И.К. е назначен за постоянен синдик на „Б.м.-С.“АД /н/ с определение №843/23.11.2016 г. на съда по несъстоятелността по т.д.

№66/2010 г. по описа на ОС-Пазарджик и е встъпил в длъжност като такъв на датата 28.11.2016 г.Твърди се,че дружеството-ищец заедно с друго дружество-“В.х.“АД,извършват производствена дейност по преработка на пегматит в трошачно-пресевна инсталация и преработвателна фабрика,находящи се в гр.С.,както и че двете дружества,заедно като възложител,са сключили на 15.04.2016 г. договор с дружеството „М.г.Б.“ЕООД в качеството му на изпълнител,на когото са възложили да изработи и внедри технология за нов продуктмлян/пресят пегматит за нуждите на керамичната индустрия на съществуващата трошачнопресевна инсталация в гр.С..След това,както се твърди в исковата молба,страните по договора са сключили на 18.05.2017 г. допълнително споразумение,с което на изпълнителя е била възложена допълнителна работа-да изработи и внедри ноу хау технология за използване на отпадния продукт от производството на пегматит за стъкларската индустрия и внедряване на отпадъка в новия продукт за керамичната индустрия млян /пресят/ пегматит.Твърди се още,че според разпоредбата на чл.2 от договора,съгласно изменението й от 18.05.2018 г.,възложителят се е задължил да осигури на изпълнителя ежедневен и безпрепятствен достъп до трошачно-пресевната инсталация,производствената сграда за 3 преработка на пегматит и силозите,находящи се на промишлената площадка на „Б.И.“АД в гр.С.,както и съгласно чл.9 да предостави преработвателната фабрика заедно с работниците за осъществяване на пробно производство.Ищецът обаче заедно с другия възложител не могли да изпълнят тези задължения,като на 07.07.2017 г.,17.08.2017 г. и 18.09.2017 г. не са успели да осигурят на изпълнителя безпрепятствен достъп до производствената сградапреработвателна фабрика за пегматит,вследствие на което заплатили на изпълнителя неустойка в размер на 26 400 лв.

Дружеството-ищец твърди още,че то и „В.х.“АД са част от кредиторите на несъстоятелното дружество „Б.м.-С.“АД /н/ и че вредата,която са претърпели под формата на заплатена от тях неустойка за неизпълнение на горните задължения на посочените три дати,е пряка и непосредствена последица от неправомерните действия и злоупотреба със служебно положение от страна на ответника И.К.,в качеството му на синдик на „Б.м.-С.“АД /н/.Твърди,че тези действия се изразяват в следното:

Синдинът К. направил множество опити да влезе насилствено в имота на дружеството-ищец в гр.С.,включително в производственото помещение-фабрика за преработка на пегматит,с намерение да описва,оценява и разглобява машини,въпреки че те не били собственост на несъстоятелното дружество.В тази връзка и по сигнал на ищеца,ответникът бил предупреден с протокол,издаден на основание чл.65,ал.1 и 2 от ЗМВР от РУ на МВР-П.,да не извършва самоуправни действия от всякакъв характер и ....ство,в качеството му на синдик на „Б.м.-С.“АД-в несъстоятелност.Въпреки това,синдикът К. на датата 07.07.2017 г. се опитал да влезе в имота,собственост на дружеството-ищец с цел да демонтира пет машини-магнитен сепаратор,валцова мелница,вибро сито,сушилен барабан и челюстна трошачка.За целта той поискал съдействие на полицията и по време на продължилите с часове спорове целият производствен процес бил силно разстроен и бил възпрепятстван достъпът на всякакви външни лица-клиенти,товарни автомобили,включително и на изпълнителя „М.г.Б.“ЕООД.Полицията изрично отказала съдействие на синдика,което било отразено в констативен протокол от 07.07.2017 г.

На следваща дата-17.08.2017 г.,както се твърди в исковата молба,синдикът К. отново направил опит да влезе в производствената сграда,собственост на „Б.И.“АД,като отново бил поискал съдействието на полицията и отново след няколкочасови спорове не получил съдействие и бел съставен констативен протокол от същата дата.В този ден по вина на синдика К. производствения процес отново бил разстроен и достъпът на изпълнителя „М.г.Б.“ЕООД и всякакви други лица бил възпрепятстван,като за тези действия на синдика ищецът уведомил Районна прокуратура-П. д посочения в ИМ сигнал.

И на следващо място се твърди,че на датата 18.09.2017 г. синдикът К. отново възпрепятствал производствената дейност на дружеството-ищец и достъпа на изпълнителя „М.г.Б.“ЕООД,като същият дошъл на обекта заедно с воден от него ключар и оценител и освен това,по изричното му искане на обекта дошли и над 30 въоръжени полицаи,които в резултат на искането на синдика да му бъде осигурен достъп до сградата,упражнили физическа сила върху намиращите се на обекта г-жа Л.К.-председател на СД на „В.х.“АД и 4 юрисконсулта г-жа Д.К..Воденият от синдика ключар отключил собствената на ищеца производствена сграда без негово съгласие и въпреки несъгласието му.За тези действия на полицията и синдика ищецът подал сигнал до РП-П. с вх.№1191/27.09.2017 г. и била образувана прокурорска преписка №1191/2017 г.,в която се съдържали данни за това,че полицейската акция е проведена по искане на синдика И.К.,както и снимков материл,показващ насилствените действия над двете служителки.

С писмо изх.№1-6/15.09.2017 г. ищецът бил уведомен от изпълнителя „М.г.Б.“ЕООД за започване на ежедневно пробно производство по разработената от него технология,считано от 18.09.2017 г.,но на тази дата,поради описаните по-горе действия на И.К.,ищецът не можал да изпълни задълженията по договора,като не осигурил на изпълнителя достъп до производствената сграда и съответно не осигурил работници и специалисти за пробното производство.