Определение № 468 от 26.05.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. Шумен, 26.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20263600500216 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба вх.№ 1861/14.04.2026 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД гр. София, ЕИК 175074752, действащо чрез пълномощника си юриск. Е.

К., срещу разпореждане № 354/03.04.2026 г. по ч.гр.д. № 115/2026 г. по описа на ВПРС, само в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Н. Р. М. за следните суми: 1401,32 евро неплатена изискуема главница за периода от 10.05.2023 г., ведно със законната лихва от 26.02.2026 год. до окончателното изплащане на вземането, 638,89 евро неплатена договорна лихва, начислена за периода от 10.05.2023 г. - 09.05.2024 г.; както и сумата от 290,17 евро мораторна лихва, начислена от 11.09.2021 год., датата на изпадане на длъжника в забава до датата, предхождаща датата на подаване на заявлението в съда 25.02.2026 год..

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно. Заповедният съд не разполагал с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. В случая не била налице неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП. Неправилно заповедния съд не отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението от една страна и стоката и услугата, която бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. По отношение договорното възнаграждение сочи, че кредиторът е предоставил необходимата преддоговорна информация, изготвил е погасителен план, относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Жалбоподателят излага също, че уговореният годишен лихвен процент не противоречал на законовите ограничения и на добрите нрави.

ГПР също бил уговорен в законовите граници. Клаузата за лихва не била нищожна, с оглед 1 разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като не надвишавала петкратния размер на законната лихва, поради което не можело да се приеме, че кредиторът е недобросъвестен, съответно договорната лихва не представлявала неравноправна клауза /по арг. от чл.145, ал.2 ЗЗП/.

Уговореното договорно възнаграждение не противоречало и на добрите нрави, уговорено било в съответствие с принципа на добросъвестност, еквивалентност между предоставения кредит /главница/ и неговата цена, в съответствие със законовите ограничения и изисквания.

По отношение на законната лихва сочи практика на ВКС, в т.ч. ТР № 3/2017 г. ОСГТК на ВКС. По отношение лихвата за забава сочи, че кредиторът имал право на възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Лихвеният процент по кредита не бил обезщетение за забава, а за ползването на парите за повече време от уговорената дата на плащане и се начислявало само върху невърната част от главницата във вноската. Поради действителност на договорното възнаграждение и ГПР счита, че процесния договор бил изцяло действителен и е породил своите правни последици и за двете страни. Предвид изложеното моли въззивният съд да отмени разпореждането в обжалваната част, като постанови издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Претендира и разноски за настоящото производство в размер на 7,67 евро заплатена държавна такса и 25 евро юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът установи от фактическа страна следното:

Ч.гр.д. № 115/2026 г. по описа на ВПРС е образувано по депозирано от „Профи Кредит България” ЕООД гр. София, ЕИК 175074752, гр. София, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжника Н. Р. М.. Със заявлението заявителят е претендирал следните суми: 1401,32 евро - неплатена изискуема главница за периода от 10.05.2023 г., ведно със законната лихва от 26.02.2026 год. до окончателното изплащане на вземането; 638,89 евро неплатена договорна лихва, начислена за периода от 10.05.2023 г. - 09.05.2024 г.; 283,99 евро - неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“; 738,60 евро неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; 255.65 евро - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 09.06.2023 год.; 290,17 евро - мораторна лихва, начислена от 11.09.2021 год., датата на изпадане на длъжника в забава до датата, предхождаща датата на подаване на заявлението в съда - 25.02.2026 год., както и за направените по делото разноски – 61,34 евро - заплатена държавна такса; 117.60 евро юрисконсултско възнаграждение и 51.10 евро за подготовка на документи, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП и чл.13, ал.2 от НЗПП. Вземането произтича от неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40004864745 от 07.07.2021 г. сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД – кредитор и Н. Р. М. – длъжник.

2

С разпореждане № 233/02.03.2026 г. по ч.гр.д. № 115/2026 г. заповедният съд е оставил заявлението без движение, с указания към заявителя, в тридневен срок да посочи, за частично или пълно погасяване на кои вземания по пера са разнесени изплатените от длъжника суми, върху кои суми е начислено договорно възнаграждение, върху кои суми е начислена мораторна лихва, какъв е пълният размер на мораторната лихва от датата на изпадане на длъжника в забава до подаване на заявлението. С уточняваща молба вх. № 1089/05.03.2026 г. заявителят е посочил, че не се дължи договорно възнаграждение върху сумите за допълнителни услуги, претендира законна лихва върху всяко едно от претендираните задължения за главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за допълнителни услуги. Общата сума на направените плащания от длъжника по договора е в размер на 3253,72 евро, като с нея е погасена сума в размер на 2349,06 евро, съгласно задължението по погасителния план. В общата сума са включени постъпилите плащания по начислени лихви за просрочие на вноските по погасителния план – 812,64 евро и 92,02 евро такси по Тарифата.

С разпореждане № 345/03.04.2026 г. по ч.гр.д. № 115/2026 г. заповедният съд е отхвърлил изцяло като неоснователно заявлението на „Профи Кредит България” ЕООД срещу длъжника Н. Р. М. за сумите: 1401,32 евро - неплатена изискуема главница за периода от 10.05.2023 г., ведно със законната лихва от 26.02.2026 год. до окончателното изплащане на вземането; 638,89 евро неплатена договорна лихва, начислена за периода от 10.05.2023 г. 09.05.2024 г.; 283,99 евро - неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“; 738,60 евро - неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; 255.65 евро - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 09.06.2023 год.; 290,17 евро мораторна лихва, начислена от 11.09.2021 год., датата на изпадане на длъжника в забава до датата, предхождаща датата на подаване на заявлението в съда 25.02.2026 год., както и за направените по делото разноски – 61,34 евро - заплатена държавна такса; 117.60 евро юрисконсултско възнаграждение и 51.10 евро за подготовка на документи, на осн. чл. 78, ал.

8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 13, ал. 2 от НЗПП.

За да отхвърли заявлението за посочените суми, заповедния съд е приел, че процесният договор за кредит съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.2, т.3 от ЗЗП, относно претенциите за закупен пакет допълнителни услуги. Допълнителните услуги противоречат на закона и на добрите нрави – предвид забраната в чл.10а, ал.2 от ЗПК кредитора да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Приел е, че по всяка вероятност същите не са включени и в ГПР.

Въз основа на тези изводи е счел договора за недействителен съгласно чл.22 от ЗПК, а съобразно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи лихви или други разходи по кредита.

Доколкото длъжникът е заплатил на кредитора сума в размер на 3253,72 евро е счел, че със същата е погасено изцяло и дори е надплатено задължението за главницата.

3

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:

Разпоредбите на чл.411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя - физическо лице, по своята правна характеристика това правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на Закона за задълженията и договорите, правилата на специалния Закон за потребителския кредит, както и предвид качеството на кредитополучателя на "потребител" - нормите на Закона за защита на потребителите.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, или за наличие на обоснована вероятност за това, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които, би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

В случая жалбоподателят атакува разпореждането на районния съд, само в частта, с която е отхвърлено заявлението за сумите: 1401,32 евро - неплатена изискуема главница за периода от 10.05.2023 г., ведно със законната лихва от 26.02.2026 год. до окончателното изплащане на вземането, 638,89 евро неплатена договорна лихва, начислена за периода от 10.05.2023 г. - 09.05.2024 г.; както и сумата от 290,17 евро - мораторна лихва, начислена от 11.09.2021 год., датата на изпадане на длъжника в забава до датата, предхождаща датата на подаване на заявлението в съда 25.02.2026г.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20, ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен.

Последиците от тази недействителност е уредена в чл.23 от ЗПК, а именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, като той дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не и заплащане на лихви и другите разходи. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент 4 на разходите. В случая това изискване не е спазено.