Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 164 от 05.02.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5918/2024
Вид
Решение № 164
Подписан
05.02.2025
В сила
14.04.2025
Състав
Габриел Росенов Русев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Пловдив, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20245330205918 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от „Про – дес“ ЕООД, против наказателно постановление № 24-0432000934/ 25.09.2024г. на Началник 01 РУ към ОД на МВР- Пловдив, с което на основание чл.638 ал.1 т.2 от КЗ, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000.00 лева, за извършено нарушение на чл.483 ал. 1 т. 1 от КЗ. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.

Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени процесуални нарушения. Фактическата обстановка била изяснена. Доказало се извършването на нарушението. Излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.

М., който поддържа жалбата.

1

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установено следната фактическа обстановка- на 25.08.2024г. около 17.49 часа в гр. Пловдив, по път отворен за обществено ползване на бул. „Никола Вапцаров“ до № 91, Д. Ал. М. – ** и ** на фирмата жалбоподател „Про – дес“ ЕООД, като водач управлява лек автомобил марка Тойота Корола, модел Версо, с рег. № *****, собственост на фирма „Про- дес“ ЕООД, с булстат:

203586563, за което МПС към момента на проверката няма сключена задължителна валидна застраховка гражданска отговорност за автомобилистите, като допуска следното нарушение: Юридическото лице „Про- дес“ ЕООД с *** Д. Ал. М., който е законен представител и ***, което притежава гореописаното МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, не е сключило договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност за автомобилистите за описаното МПС. Автомобила се управлява от законния представител на фирмата жалбоподател „Про- дес“ ЕООД- Д. М., и *** на автомобила.

Нарушен е чл.483 ал. 1 т.1 от КЗ.

От показанията на свид. Ст. Б.- актосъставител се установява времето, мястото и начинът на извършване на нарушението. Заяви изрично, че той е съставил АУАН и го е предявил надлежно на нарушителя. Свидетелят изрично посочи, че поддържа всички констатации в съставения от него акт. Съдът дава вяра на показанията на разпитания в качеството си на свидетел актосъставител. Това е така, тъй като показанията му са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото 2 доказателства, в това число писмените такива. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка. Съставянето на АУАН и предявяването му на нарушителя и подписването му без възражения. Описва с детайли приетата от съда, а и контатирана в АУАН и НП, фактическа обстановка по делото, която изяснява изцяло времето, мястото и начинът на изпълнение на административното деяние. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля.

От приложената по делото комбинирана застрахователна полица на ДЗИ се установява, че на процесната дата, час и място – 25.08.2024г., жалбоподателят е нямал сключена валидна застраховка гражданска отговорност.

От приложената по делото Заповед № 317з-7973-30.08.2021г се установява компетентността на административнонаказващият орган.

От приложената по делото справка за собственост се установява, че 3 автомобилът е собственост на жалбоподателя- „Про дес“ ЕООД.

Компетентността на актосъставителя произтича директно от разпоредбата на чл. 647, ал. 1 КЗ.

В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН и НП. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показания на актосъставителя на АУАН, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която е възприел лично и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя при съставяне на АУАН.

Констатациите посочени в АУАН и НП съответстват изцяло и се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателствени средства, които от своя страна са в пълен синхрон с гласните доказателствени средства.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.638 ал.1 т.1 от КЗ на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага: имуществена санкция от 2000.00 лева за юридическо лице.

В чл. 483 КЗ е предвидено, че задължението за сключване на застраховка гражданска отговорност тежи само върху собственика на автомобила. Чл. 638, ал. 3 КЗ обаче въвежда задължение за всеки водач преди да предприеме управление на МПС, да се убеди, че за автомобила има сключена задължителна застраховка и да се откаже от управлението, ако такава не е 4 налице. Така изрично Решение № 1081 от 16.05.2019 г. по к. адм.н. д. № 779 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив. В тази насока и дължимото поведение от нарушителя преди поемането на управлението на автомобила е най-малкото да установи валидността на застраховката чрез проверка на удостоверителния знак по чл. 487 от КЗ, от който може да извърши преценка за срока, за който е платена застрахователната премия, респ. дали застраховката е действаща.

Съгласно чл.483 ал.1 т.1 от КЗ Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор;

Съгласно задължителните указания дадени с ППВС № 8/1982 г. в понятието управление на МПС се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на МПС-а или машини, независимо, дали превозното средство или машина е в покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици.

Понятието "управление" на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение.

Привеждането в действие на двигателя на автомобила не е задължителна предпоставка, за да е налице управление на МПС.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

Установява се извършеното нарушение по несъмнен и категоричен начин, че към момента на проверката 25.08.2024г. жалбоподателят „Про- дес“ ЕООД като *** на управлявания автомобил не е сключил и не е имал валидна задължителна застраховка гражданска отговорност. (вж. комбинирана полица гражданска отговорност). Началото на застрахователното покритие е от 27.08.2024г., т.е. два дни след проверката.

Установява се, че автомобилът Тойота Корола Версо с рег. № ***** е собственост имеено на фирмата жалбоподател – „Про- дес“ ЕООД (виж. справка собственост).

5

На следващо място от обективна страна се доказва и че притежаваният от жалбоподателя автомобил Тойота Корола Версо, с рег. № *****, е бил регистриран на територията на Република България и не е бил спрян от движение към 25.08.2024 г. нито по искане на собственика, нито служебно от органите на МВР. Това обстоятелство се изяснява от приложената по преписката справка от АИС-КАТ Регистрация /от която се черпи доказателствена информация и за собственици/, в която съгласно чл. 42 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се съхранява информация за датата и причината на спирането от движение. В случая от посочената справка се установява, че регистрацията на автомобила не е била прекратена и превозното средство е било в движение към датата на нарушението.

Доказано е и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя "Про – дес“ ЕООД. Нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ е със специален субект – собственикът на моторното превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. По делото по категоричен начин се доказа, че *** на процесния автомобил към датата на деянието е жалбоподателят "Про - дес" ЕООД съгласно приетата като писмено доказателство справка за собственост. Това обстоятелство не е и спорно между страните. Именно върху собственика тежи задължението да сключи застрахователен договор за задължителната застраховка по чл. 461, т. 1 от КЗ и в случай на неизпълнение на това си задължение той следва да понесе неблагоприятните последици от противоправното си бездействие.