Решение № 1733 от 04.01.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1733 гр. Варна , 14.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова

Доника З. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20203100502499 по описа за 2020 година

Произовдството е въззивно, образувано по жалбата на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” на МВР-София вх.№ 47307/16.07.2020 срещу решението на ВРС-VІІІс-в № 2425/ 17.06.2020г по гр.д.№ 16369/2019г, с което е осъдена да заплати на М.

Н. К. ЕГН ********** с адрес: гр.В= ул.„Г.“ № . вх.. ет.. ап..., следните суми: сумата 1117,65лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 12.10.2016г–30.09.2019г, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда–11.10.2019г до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР, както и сумата 157,96лв, представляваща обезщетение за забава върху вземането за положен извънреден труд, начислено за периода, считано от първо число на месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен период, до 10.10.2019г включително или за периода 1.01.2017г–10.10.2019г, на осн.чл.86 ал.1 ЗЗД, както и сумата от 400лв - сторени разноски за първата инстанция.

Счита решението за незаконосъобразно по изложените подробни доводи в жалбата и затова моли за неговата отмяна, като вместо това бъде постановено друго за отхвърляне на предявения иск.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

1

В срока по чл.263 ал.1ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 263166/28.08.2020г от М. Н. К., в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита решениета за правилно и законосъобразно и затова моли за потвърждаването му.

Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство, вкл. и адв. възнаграждение.

Производството е образувано по исковата молба на М. Н. К., в която излага, че през процесния период 12.10.2016г–30.09.2019г е била в служебно правоотношение с ответника за заеманата от него длъжност „ст.полицай“ в ГПУ Летище –Варна към РДГП Аерогара–Варна, която е на структурно подчинение на ГД“ГП“при МВР-София. През периода е работила нощни смени за времето от 22ч до 06ч при сумирано изчисляване на работното време.

Твърди, че през посочения период е положила общо часове нощен труд, които след преизчисляването им в дневни часове труд водят до извънреден такъв от 162,16 часа и като такъв не й е бил заплатен съобразно ставката за извънреден труд, изчислена на база основното месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгл.чл.187 ал.6 ЗМВР, която възлиза на 1005,39лв.

Поради изложеното отправя искане за осъждането на ответната страна да й заплати сумата 1117,65лв /след допуснато изменение на иска чрез увеличаването му по размер от 1005,39лв на 1117,65лв/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 12.10.2016г–30.09.2019г, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда–11.10.2019г до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 158,25лв /след допуснато изменение на иска чрез увелчаването му по размер от 100лв на 158,25лв/, представляваща обезщетение за забава, начислена за период от 1.01.2017г–11.10.2019г.

Претендира и присъждането на сторените по делото разноски.

Ответната страна ГД“ГП“ при МВР-гр.София е депозирала писмен отговор със становище за неоснователност на предявения иск.

Не оспорва, че през периода ищецът е заемал посочената длъжност в ГПУ Летище – Варна към РДГП Аерогара–Варна, която е на структурно подчинение на ГД“ГП“при МВР- 2

София.

Възразява, че целият положен от ищцата нощен труд, както и извънредния труд са й били заплатени своевременно, на осн.чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР, доколкото приложимите за ищцата като държавен служител в МВР норми са тези по ЗМВР, явяващ специален спрямо ЗДСл и КТ.

Сочи, че процесните отношения са регулирани и от Наредба 8121з-776/29.07.2016г и Наредба 8121з-908/2.08.2018г за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в дневен.

Оспорва се приложимостта на Наредба за структурата и организацията на работната заплата, доколкото считат че съгласно чл. 9 ал.2 и ал.3 от същата, се установява, че тя е приложима само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и за държавни служители, какъвто е ищецът. Счита, че за ищеца са приложими само нормите на ЗМВР и съответно специалните разпоредби, съдържащи се в Наредба № 8121з592/25.05.2015г и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г.

Съгл.чл.178 ал.1 ЗМВР, изчерпателно са изброени възнагражденията, които се изплащат на служителите на МВР и съгл.чл.179 ЗМВР работното време през нощта е с продължителност от 22.00ч до 06.00ч.

Оспорват се часовете положен нощен труд, както и изчисленията на ищеца за заплащане на извънреден труд.

Поради горното моли за отхвърляне на предявената исковата претенция като неоснователна и недоказана и за присъждане на юриск.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, възраженията на въззиваемата страна и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

Няма спор между страните, че през процесния период 12.10.2016г. до 30.09.2019 ищцата е заемала посочената длъжност „ст.полицай“ в ГПУ Летище–Варна към РДГП 3

Аерогара–Варна, която е на структурно подчинение на ГД“ГП“при МВР-София, както и че е работила на 12-часови смени съобразно месечни графици, установено и от писмените доказателства - кадрова справка, множество платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен нощен труд за претендирания период.

Установява се по делото и че е била възмезден за положените часове нощен труд по тарифната ставка за същия – по 0,25лв/час, което се потвърждава.

От заключението на в.лице по приетата ССчЕ се установява, че часовете реално положен нощен труд след приравняването им в часове дневен труд с коефициента 1,143, и след отчитане ползваният отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, се получават часове извънреден труд от 163 часа с парична равностойност 1117,65лв, които не са били заплатени на ищеца.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Не е спорно между страните, че поради заеманата длъжност ищецът има статут на държавен служител съгласно ЗМВР.

Основният спорен въпрос между страните е правен - дали нощният труд следва да бъде преизчисляван в часове дневен такъв, така както се претендира от ищеца, умножавайки го с коефициент 1,143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, съответно да се начисли и заплати като такъв.

Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се формира от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгл. чл.176 ЗМВР, като чл.178 ал.1 т.3 е предвидено допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.

Според нормата на чл.187 ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. В периода на исковата претенция е действала Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн.ДВ от 26.01.2007г. В чл.9 ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

За структурата на МВР този коефициент е 1.143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност от 8 часа дневен труд и нормалната продължителност от 7 часа нощен труд /8:7=1,143/. В чл.140 КТ е дадено легално определение на понятието „нощен труд“. Със заповед № 8121з-791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на 4 вътрешните работи.

Ето защо съдът намира исковата претенция за доказана по основание и следва да бъде уважена до установения размер, на осн..чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР.

Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва от датата на депозиране на ИМ-31.10-.2019г до окончателното изплащане на задължението.

По разноските

На осн.чл.83 ал.1 т.1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на държ.такса. Предвид основателността на исковете, ответната страна дължи заплащане на разноските, сторени от съда, на осн.чл.78 ал.6 ГПК, и в полза на ищцовата страна – сторените разноски за адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

За въззивното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски предвид своевременно отправеното искане и представените доказателства за сключен на 11.11.2020г договор /л.26-28/, обективиращ и разписка за реалното заплащане на уговореното възнаграждение от 360лв с включено ДДС, от които 300лв адв.възнаграждение и 60лв ДДС. Приложимите материално правни норми към него момент са тези на Наредба № 1/2004 в редакцията от 31.07.2020, обнар. ДВ бр.68/ 31.07.2020. Съгласно чл.7 ал.1 вр.ал.2 т.2 от същата установеният минимален размер е 308,24лв съобразно посочената цена на иска, върху които се дължи ДДС в размер на 61,65лв или общо 361,65лв

В конкретния случай, заплатеното възнаграждение възлиза на 360лв с ДДС и следователно не надвишава минималния установен размер.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-VІІІс-в № 2425/ 17.06.2020г по гр.д.№ 16369/2019г, с което е осъдена ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВРСофия да заплати на М. Н. К. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна ул.„Гладстон“ № 6 вх.А ет.4 ап.10, следните суми: сумата 1117,65лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 12.10.2016г–30.09.2019г, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда–11.10.2019г до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР, както и сумата 157,96лв, представляваща обезщетение за забава върху вземането за положен извънреден труд, начислено за периода, считано от първо число на месеца, следващ изтичането на 5 съответния тримесечен период, до 10.10.2019г включително или за периода 1.01.2017г– 10.10.2019г, на осн.чл.86 ал.1 ЗЗД, както и сумата от 400лв - сторени разноски за първата инстанция.

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” на МВР-София да заплати на М. Н. К. ЕГН ********** с адрес: гр.В= ул.„Г=н“ № .вх.. ет.. ап..., сумата 360лв /триста и шестдесет лева/ с включено ДДС, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване по арг. Чл.280 ал.3 т.3 ГПК.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на докладчика по делото съдия Деспина Георгиева

За да бъде уважен иск за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение на служител за положен от него извънреден труд, следва да бъде установено, че ищецът е бил на служба за посочения период и че действително е положил труд, който се счита за извънреден и че същият не му е бил заплатен.