Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 239 от 06.08.2023, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Административно наказателно дело 983/2022
Вид
Решение № 239
Подписан
06.08.2023
В сила
30.08.2023
Състав
Минка Кирчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 34 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 123, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 2, т. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Добрич, 06.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка Кирчева при участието на секретаря Ирена Р. И.а като разгледа докладваното от Минка Кирчева Административно наказателно дело № 20223230200983 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. Х. Л., ЕГН: **********, чрез адв. С. К.

ДАК / редовно упълномощен процесуален представител / срещу Наказателно постановление / НП / № 22-0851-001155, издадено на 25.08.2022г. от Началник Сектор ПП към ОДМВР гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушения по: чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания на основание съответно чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП – „ глоба „ в размер на 20лв. и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – „ глоба „ в размер на 100лв. и „ лишаване от право да управлява МПС „ за срок от два месеца. С жалбата се иска цялостна отмяна на НП, поради незаконосъобразност.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от редовно упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя, алтернативно се пледира за изменение на наложените наказания в законоустановения минимален размер.

АНО редовно уведомен, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото 1 доказателствен материал, доводите и становището на жалбоподателя, Добричкият районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, като подадена от санкционираното лице в законоустановения срок от връчването на оспорваното наказателно постановление / л. 7 гръб /.

Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице / Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР и акт за встъпване в длъжност на св. Р. / в присъствието на един свидетел и нарушителя, надлежно е връчен и съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН.

НП е издадено в рамките на законоустановения срок по чл. 34 ал.3 от ЗАНН, връчено е на нарушителя и съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно във формалноправен аспект.

От фактическа страна:

На 05.08.2022г. в гр. Добрич, около 11.30ч. жалбоподателят, като водач на лек автомобил с рег. № ***, предприел движение на заден ход на бензиностанция „Химойл“, находяща се на околовръстен път Балчик № 29.

Движейки се на заден ход без да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, блъснал комбинирана колона за светли горива и компенсиран природен газ. Без да създава опасност за движението спрял автомобила, установил, че при произшествието са причинени само имуществени вреди, качил се в автомобила и напуснал територията на бензиностанцията. През това време св. М. П. /служител в бензиностанцията/ уведомила св. К. В.

/управител на бензиностанцията/, че клиент е блъснал колонката. Св. В. излязъл и възприел как жалбоподателят се качва в колата и потегля. Св. Г. Ж.

/ служител в бензиностанцията / също възприел действията на жалбоподателя, докато зареждал друг автомобил. След като жалбоподателят напуснал територията на бензиностанцията, св. В. подал сигнал за възникналото ПТП на НС 112.

Произшествието било посетено от свидетелите Р. Р. и Д. И. – полицейски служители в Сектор „ ПП „ при ОДМВР гр. Добрич. Св. В. им предоставил достъп до видеозаписа от охранителните камери на бензиностанцията. След като се запознали със записа, полицейските служители се свързали със собственика на автомобила, който уведомил 2 водача на автомобила да се яви в Сектор „ ПП „ при ОДМВР гр. Добрич.

По-късно на същия ден, жалбоподателят се явил в Сектор „ ПП „ при ОДМВР гр. Добрич, където св. Р. в присъствието и на св. И. образувал процесното административнонаказателно производство, като съставил АУАН № 718963 и вменил на жалбоподателя административни нарушения по чл. 40, ал. 2, пр. 2-ро от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Въз основа на акта, за санкциониране на извършителя на констатираните по-горе нарушения, на 25.08.2022г. Началникът на Сектор „ ПП „ при ОДМВР гр. Добрич издал обжалваното НП № 22-0851-001155, в обстоятелствената част на което възприел описаната в акта фактическа обстановка, както и цифровата квалификация на вменените нарушения и на основание чл. 183, ал.

2, т. 11 от ЗДвП, за констатираното нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „ глоба „ в размер на 20лв., а за това по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – „ глоба „ в размер на 100лв. и „ лишаване от право да управлява МПС „ за срок от два месеца.

Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите Р. Р., Д. И., К. В., Г. Ж. и М. П.. Свидетелите Р. и И. потвърждават законосъобразното съставяне на АУАН и възпроизвеждат възприетите кадри от предоставения видеозапис на охранителните камери на бензиностанцията. Съдът изцяло кредитира събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства, като обективни, непротиворечиви и взаимодопълващи се, касателно описаната фактическа обстановка, както и приобщените към доказателствения материал писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: АУАН бл. № 718963/05.08.2022г., НП № 22-0851-001155, издадено на 25.08.2022г. от Началник на Сектор „ ПП „ при ОДМВР гр. Добрич и приложения по делото снимков материал.

От правна страна:

Съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“ Не се спори между страните, а и безспорно се установи в съдебно заседание, посредством кредитираните гласни доказателства, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение. Предприел е движение назад без да осигури лице, което да му сигнализира за опасности при невъзможността да наблюдава пътя зад превозното средство, в резултат на което е допуснал ПТП с материални щети. Законосъобразно за извършеното нарушение, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ глоба „ в законоустановения размер от 20лв.

С процесното НП, жалбоподателят е санкциониран и загдето е нарушил задължението си, като участник в пътнотранспортното произшествие, 3 изразяващо се в напускане местопроизшествието без установяване на щетите.

Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДВП „ водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието“. В зависимост от това, дали при произшествието са пострадали хора или са причинени само имуществени вреди, разпоредбите на чл. 123, ал. 1, съответно т. 2, б. „а-е“ и т. 3, б. „а-в“ от ЗДвП регламентират различни задължения за участниците в ПТП, като неизпълнението на всяко едно е наказуемо по реда на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство, чрез събраните гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели, безспорно се установи, че жалбоподателят е изпълнил задължението си по чл.

123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като след възникване на ПТП е спрял автомобила и е установил, че при произшествието са причинени само имуществени вреди.

Обстоятелството, че не е установил точно какви имуществени вреди и на кого са нанесени, т.е не е оказал съдействие за установяване на вредите от произшествието е елемент от състава на нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „ а „ от ЗДвП, за което срещу жалбоподателя не е било образувано административнонаказателно производство.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че следва да отмени обжалваното НП в частта, с която на жалбоподателя за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания „ глоба „ и „ лишаване от право да управлява МПС „, като в останалата част го потвърди.

По направеното искане за присъждане на разноски, съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че в производството пред районния съд, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. С оглед изхода на производството, претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски се явява неоснователна.

Това е така, доколкото административното нарушение по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП се явява установено, в случая следва да се приложи и т. 2, б. "а" Тълкувателно решение № 3/85 г. на ОСНК, ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат върху нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени.

4

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0851-001155, издадено на 25.08.2022г. от Началник Сектор ПП към ОДМВР гр. Добрич, в частта с която на П. Х. Л., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 20лв.

ОТМЕНЯ НП № 22-0851-001155, издадено на 25.08.2022г. от Началник Сектор ПП към ОДМВР гр. Добрич, в частта с която на П. Х. Л., ЕГН:

********** за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени следните административни наказания: „ глоба „ в размер на 100лв. и „ лишаване от право да управлява МПС „ за срок от два месеца.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от уведомяването на страните пред Административен съд гр. Добрич.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5