Решение № 2721 от 19.12.2019, Административен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 2721/19.12.2019г. гр. Пловдив, 19.12.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в публично съдебно заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИЧО ДИЧЕВ при секретар С. К. и прокурор М. Т., като разгледа докладва­но­то адм.д. № 3224 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на И.С. ***, ЕГН **********,***, с която се претендира присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на общо 700 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционно и касационно производство по ЗАНН. В СЗ ищецът не се представлява, в писмени бележки процесуален представител поддържа иска, като го намира доказан по основание и размер и моли същият да бъде изцяло уважен. Претендира и направените по настоящото дело разноски.

Ответникът

- Областна дирекция на МВР - Пловдив, в писмен отговор чрез процесуален представител оспорва исковата молба, като счита предявеният иск за обезщетение за недопустим, алтернативно за неоснователен и недоказан. Прави възражение за намаление на претендираното обезщетение, както и на разноските по настоящото дело. Претендира разноски.

Прокурор от ОП – Пловдив изразява становище за основателност на иска.

Видно от изисканите и приложени АНД № 864/ 2019 г. по описа на РС - Пловдив и КАНД № 1684/ 2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, срещу ищеца е бил издаден ЕФ, който е бил обжалван и отменен с решението по касационното дело.

Представен е договор за правна защита и съдействие /л.9 от първоинстанционното дело/, с договорено възнаграждение в размер на 400 лв. за оказване на правна защита и съдействие при обжалване на ЕФ, като изрично е отбелязано, че същото е заплатено. Представен е договор за правна защита и съдействие /л.7 от касационното дело/, с договорено и платено възнаграждение в размер на 300 лв., за оказване на правна защита и съдействие по касационното дело, като изрично е отбелязано, че същото е заплатено. Представен е и договор за правна защита и съдействие /л.5 от настоящото дело/, с договорено и платено възнаграждение в размер на 300 лв., за настоящото производство по ЗОДОВ, като изрично е отбелязано, че същото е заплатено.

При тези доказателства съдът намира, че в разглеждания случай са налице трите кумулативни предпоставки за отговорността, въведени от законодателя с чл. 1 ал.

1 от ЗОДОВ: да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, да са реално претърпени имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. Самата отмяна на ЕФ като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство. Съгласно диспозитива на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия – пряка и непосредствена последица от увреждането. Неразделната взаимовръзка между издадения ЕФ и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, т.е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт, увреждащ законни права и интереси на наказания субект. Безспорно потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издадения ЕФ, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално претърпени от ищеца, като същите се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменения ЕФ. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издаден процесния ЕФ.

Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на ЕФ, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаването му.

С оглед на изложеното, предявеният иск за причинените имуществени вреди се явява основателен, но размерът на исковата претенция се явява прекомерен. Съобразно фактическата и правна сложност на делата съдът намира, че следва същият да бъде уважен до размера на общо 600 лв., т.е. в минималните размери от по 300,00 лева за процесуално представителство, защита и съдействие за двете инстанции, съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, още повече предвид това, че разпоредбите на чл.18, ал.1 и ал.2 от НМРАВ са алтернативни, като първата алинея се прилага само за случаите, в които се изготвя жалба без процесуално представителство, а приложима за настоящия случай е втората алинея. При това положение следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 600 лв., а за разликата до 700 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. При този изход на делото, съобразно своевременно направеното искане следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца и разноски по настоящото дело, в размер на 265, 71 лв., съразмерно с уважената част от иска. Разноски на ответника не се дължат, по аргумент от чл.10, ал.3 от ЗОДОВ /в редакция преди

ДВ, бр. 94 от 2019 г./ и § 6 от ПЗР към

Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ДВ, бр. 94 от 2019 г.).

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА

ОД на МВР – Пловдив да заплати на И.С. ***, ЕГН **********, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 600 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от 700 лв.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати на И.С. ***, ЕГН **********, разноски в размер на 265, 71 лв., съразмерно с уважената част от иска.

ОТХВЪРЛЯ искането, направено от процесуален представител на ОД на МВР – Пловдив за присъждане на разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: