Определение № 409 от 29.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 409 гр. София, 29.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20258002101788 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца П. И. Ж. срещу въззивно решение № 1068 от 17.12.2024 год., постановено по в. гр. дело № 1538/2024 год. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което, като е потвърдено решение № 1183 от 11.06.2024 год., постановено по гр. дело № 6715/2023 год. по описа на Районен съд – Бургас, е отхвърлен предявения от П. И. Ж. срещу С. В. П. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 С К за промяна на определения с решение № 1257 от 14.06.2022 год. по гр. дело № 1040/2022 год. по описа на Районен съд – Бургас режим на лични контакти между ответника /бащата/ и детето Е. П. Ж. по следния начин: личните контакти между бащата П. И. Ж. и детето Е. П. Ж. да се осъщестяват, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 08.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. през зимата и до 20.00 ч. през лятото на втория ден, с преспИ.е – на място, определено от бащата, за което уведомява майката при взимане на детето; 1 месец през лятото във време, което да не съвпада с редовния платен годишен отпуск на майката; 20 дни през зимата, във време, което да не съвпада с редовния платен годишен отпуск на майката и по избор на бащата, но без да съвпада с изрично определените дни за зимните празници; пет дни през новогодишните празници за посрещането на всяка четна нова година; пет дни всяка нечетна година по време на Великденските празници; рождените дни детето ще прекарва в присъствието на двамата родители.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК 1

– по въпросите по чл. 59, ал. 2 СК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не бил съобразил нуждите на детето и не бил проверил чрез съдебно-психологична експертиза, която трябвало да бъде назначена служебно, какъв е родителският капацитет на двамата родители, каква е привързаността на детето към всеки от тях, дали е в полза на детето да се среща с баща си, колко често и с каква продължителност и има ли родителско отчуждение – настройва ли майката детето срещу бащата. Изводите били формирани единствено въз основа на изготвения социален доклад, свидетелски показания и сигнали на родителите. По делото била назначена единствено съдебно-психиатрична експертиза за установяване дали бащата страда от някакви психически заболявания или дали има отклонения в поведението.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл.

280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:

1/ Следва ли съдът по свой почин да назначи съдебно-психологична експертиза за установяване на родителския капацитет на двамата родители, привързаност на детето, синдром на родителско отчуждение?

2/ Длъжен ли е съдът да обосновава своите правни изводи и да прецени кои свидетели са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните и как следва да се преценяват дадените от тях показания, взема ли се предвид възрастта на свидетеля към момента, както и обстоятелствата при възприемането, възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, подкрепени ли са или отречени от останалите събрани доказателства? Длъжен ли е съдът по чл. 174 ГПК да извърши очна ставка между свидетелите, ако е налице противоречие между тях?

Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поддържа, че първият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а вторият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /цитирана в изложението/.

Ответницата по касационната жалба С. В. П. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а решението е правилно.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че с влязло в сила решение № 260694 от 11.05.2021 год., постановено по гр. дело № 84/2021 год. по описа на Районен съд – Бургас, родителските права по отношение на малолетната Е. П. Ж., родена на 03.07.2015 год., били предоставени за упражняване на 2 майката С. П., като бащата П. Ж. бил осъден да заплаща месечна издръжка за детето Е. в размер на 170 лв. месечно и да осъществява следния режим режим на лични отношения с детето: всяка първа и трета седмица от месеца, от 19.00 ч. в петък до 19 ч. в неделя, с преспИ.е при бащата, като бащата ще взема детето от дома на майката и след изтичане на режима ще го връща отново там; един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск,като бащата ще взема детето от дома на майката и след изтичане на режима ще го връща там; на рождения ден на детето-през четни години детето ще бъде при майка си, а през нечетните години при баща си; на официалните празници- през четни години на Великден и Коледа детето ще бъде при майка си, а на Нова година детето ще бъде при баща си, и обратно – през нечетни години на Великден и Коледа детето ще бъде при баща си, а на Нова година при майка си.

Впоследствие с влязло в сила решение № 1257 от 14.06.2022 год., постановено по гр. дело № 1040/2022 год. по описа на Районен съд – Бургас били ограничени родителските права на бащата и бил определен следния режим на лични контакти с детето Е. всяка трета неделя от месеца във времето от 11.00 ч. до 13.00 ч. в присъствието на майката или упълномощено от нея лице, на място определено по предварителна уговорка между родителите.

С решение №280 от 15.02.2022 год. по гр. дело № 8967/21 год. по описа на Районен съд – Бургас, била наложена мярка за закрила по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН за детето Е. П.

Ж. спрямо баща й П. И. Ж..

Въззивният съд е приел въз основа на изготвентия социален доклад на ДСП – Бургас, отдел "Закрила на детето" /вх.№ 13500 от 29.03.2024 год./, че социалната служба поела случая на Е. Ж. от м. февруари 2021 год. след препратен от ДСП – Айтос сигнал от бащата П. Ж. с твърдения за злоупотреба с алкохол от майката С. П. и неполагане от същата на необходимите грижи за детето. Били извършени множество проверки по повод сигнали от бащата Ж. с твърдения за извършвано физическо, психическо и сексуално насилие над Е. от страна на по-големия пълнолетен брат И., които завършили без установяване на твърденията н а бащата. Проверка била извършена и по сигнал за блудствени действия с детето Е., подаден от бабата по бащина линия, по който било взето решение о т Единния екип по Координационен механизъм и била предприета спешна мярка „полицейска закрила“ за срок до 48 часа, с място на прилагане Център „Спешен прием“ към ЦОП „Филип Кутев“ – Бургас. На детето Е. били извършени прегледи при съдебен лекар и акушер-гинеколог, като не били установени следи от насилие или блудство, поради което детето било върнато на майката. Към един от сигналите през месец декември 2021 год., постъпили първоначално в ДАЗД – район Южен, както и впоследствие в ОЗД/ДСП Бургас, били прикачени два броя снимки на детето Е., на които то било голо, като в един от фотосите детето било снимано в неприлична, сексуална поза. Сигналът бил подаден от 3 имейл на майката, от името „С.“, но тъй като породил съмнение, че подател е друго лице, вероятно бащата на детето, отново бил свикан Координационен механизъм, където било взето решение да се инициира производство от ДСП – Бургас за ограничаване на родителските права на бащата, по което било образувано горепосоченото гр. дело №1040/2022 год. по описа на Районен съд – Бургас, с решението по което бил и определен режимът на лични отношения с детето Е.- През 2023 год в ОЗД/ДСП – Бургас постъпило писмо от Държавна агенция“ Закрила на детето“ за постъпил при тях сигнал от гражданин, който съобщил, че в подлез в гр.

Бургас е бил поставен "Зов за помощ", от който било видно, че спрямо дете се упражнява насилие. Към писмото била приложена снимка на съобщението, в което се искала помощ за детето Е. Ж., като били цитирани адресът му, имената на майката и по-големия брат на детето и данни, че момичето е насилвано и тормозено от близките си, а отговорните институции не предприемали мерки за неговата защита. Във връзка с изготвянето на социалния доклад била проведена беседа – разговор с малолетното дете в сградата на ОЗД Бургас, в рамките на която то споделило за личните контакти с баща си и неговите родители по последно определения от БРС режим на лични отношения; то заявило, че тези срещи протичали добре – в парка, когато времето позволявало, а през зимните месеци в автомобила на Ж.. Детето Е. било споделило, че при срещите с баща си и неговите близки те й носели лакомства, пица, плодове, които вземали обратно при себе си ако не ги изяде; контактът с бащата и неговите близки веднъж в месеца й бил е достатъчен, като не желаело да остава да нощува в дома на баща си, тъй като там не й харесва и че в жилището имало „мишки и стоножки“.

Според майката ако бил постановен режим на лични контакти, при който детето да остава с преспИ.е в дома на бащата, това щяло да се отрази изключително негативно на емоционалното състояние на детето; майката била заявила и притеснения за емоционално травмиране на детето с воденето му на прегледи при съдебен лекар от Ж. в случай на разширяване на режима на лични контакти.

Въззивният съд е констатирал, че бащата не желае да проведе среща със социален работник и да съдейства във връзка с проучването на ДСП – Айтос по съображения, че “не той, а адвокатът му води делото “, тъй като „е свободен само събота и неделя, в делничните дни работи до късно “, както и че не е необходимо провеждането на среща, защото „отдел „Закрила на детето“ е НПО, което работи против неговите интереси“.

Посочил е също така, че двамата родители на детето не били изслушани в първоинстанционното производство по реда на чл. 59, ал. 6 СК, но с оглед разясненията, дадени с ППВС № 1/1974 год., изслушването им било осъществено във въззивното производство, като въззивният съд е констатирал, че бащата П. Ж. настоява за първоначалния режим на лични отношения, тъй като този от 2 часа на месец не му позволява да си види детето, да го излекува, да го изкъпе, облече и нахрани. Заявява, че перфектно се разбира с детето си, но с майка й имат проблем, поради което тя не го 4 дава за повече време. Има много добри битови условия за отглеждането на едно дете, тъй като в дома си в гр. Камено има отделна стая, климатик, лаптоп, парно – всичко необходимо за отглеждането на едно дете. Майката С. П. счита, че определеният от съда режим на контакти само веднъж в месеца е напълно правилен и достатъчен.

Заявява, че детето е преживяло „кошмар“ с всички разпити в полиция, в отдел „Закрила на детето“, в „синя стая“, което представлявало психически тормоз над детето. Счита, че при бащата детето ще бъде в опасност; детето не търсело баща си и не искало да се среща с него за по-дълго време; то не й споделяло, че баща й липсва, а само гледайки календара, казвало кога ще има среща с него. По по време на среща с бащата детето било като на разпит и се връщало тъжно при майка си след тези срещи.

Въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелката И. Ж. – социален работник при ДСП – Бургас, като обективни, безпристрастни, последователни и кореспондиращи си със събраните писмените доказателства, като е въз основа на тях е приел за установено, че в периода, в който режимът за лични контакти включвал преспИ.е в дома на бащата, почти всеки път детето Е. било водено на съдебен лекар с твърдения, че майката я биела, пиела алкохол, не се грижела за нея, като след една от проверките детето било изведено от семейството след сигнал за блудство с него. След като не били установени от лекар при двукратен преглед блудствени действия с Е., тя била върната на майката. Майката никога не била възпрепятствала контакта на бащата с детето, но последното заявило, че не иска да спи в неговия дом, тъй като там имало „стоножки и мишки“. Сигналите от бащата продължавали и понастоящем, почти всеки месец, като първоначално били до ДСП, а впоследствие до президента, омбудсмана, областния управител и полицията. Във връзка с изпратените до органите по социално подпомагане голи снимки на детето /“в сексуална поза “/ се провеждало разследване, като бащата сочел пред тях, че майката правела тези снимки „с цел да я очерни“.

Разпечатката съдържа 30 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dc32bab3-c154-4d87-ba55-dd96b6371d96