Решение № 173 от 24.07.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Ловеч, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ГЕОРГИЕВА в присъствието на прокурора Т. Н. П. като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20264300500119 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.258 и сл.от ГПК и чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.

С Решение №4/08.01.2026г.,постановено по гр.д.№959/2025г. РС-Ловеч е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Д. И. А. с ЕГН **********, от ***, сумата от 7 500лв.(седем хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди във връзка с незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по НОХД №353/2020г. на РС-Ловеч, ведно със законната лихва от 07.10.2022г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда до изплащането й и 300лв.(триста) – обезщетение за причинени имуществени вреди,представляващи направени разноски за предоставена адвокатска защита в рамките на образуваното и воденето наказателно производство, ведно със законната лихва от 03.06.2025г. до изплащането й,а иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 7 500лв. до 15 000лв.,както и за обезщетение за имуществени вреди за горницата над 300лв. до 500лв., е отхвърлен. Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. И.

А. 910 лв.– платена държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.

Постъпила е въззивна жалба от Д. И. А. от ***,чрез адв.М. И.-ЛАК, срещу решението.

Счита,че е неправилно в отхвърлителната част на претенциите за обезщетение на вреди.Възразява,че в хода на делото са събрани доказателства-необходими и относими,които сочат,че претърпяното от ищеца негативно въздействие е било във висока степен,отчитайки спецификата на работата й и негативния обществен отзвук. Не са отчетени правилно данните за появилите се здравословни проблеми-***,за които говорят свидетелите. Не е оценено правилно 1 сривът в емоционалния и психичния й статус.През дългия период на разследване,с повдигането на три пъти на обвинение, предявени й два обвинителни акта и продължилото почти три години разследване, ищецът е била потисната,отчаяна, психологическият срив не е бил еднократен,а се е задълбочавал във времето на продължително поддържане на обвинението срещу нея.Твърди,че ищецът е била в продължителен период на несигурност,без яснота за изхода на разследването и със страх да не бъде осъдена за нещо,което не е извършила. Затова счита,че първоинстанционният съд е следвало да уважи искането й за допускане на съдебна експертиза,със задача да изследва какви и с какъв интензитет са били негативните психични изживявания и стрес,претъпени от ищеца.

Смята,че с неуважаването на това доказателствено искане е допуснато съществено процесуално нарушение,поради което моли да се уважи от въззивната инстанция. Позовава се на съдебна практика.

Неправилно не е уважена изцяло и претенцията й за обезщетение за претърпени имуществени вреди,с оглед представените доказателства.Моли да се отмени решението в обжалваната част и претенциите й се уважат изцяло.Претендира и направените разноски.

Не е постъпил отговор на възизвната жалба от Прокуратурата на Република България.

Подадена е въззивна жалба и от Прокуратурата на Република България, представлявана от РП-Ловеч.Обжалва решението в частта,с която претенциите са уважени,като счита,че определеното обезщетение е завишено. Не са обсъдени възраженията на Прокуратурата за тежестта на повдигнатото обвинение и взетата по отношение на обвиняемата най-лека мярка за неотклонение - „подписка“,която не е ограничила ежедневието й и не е довела до отстраняване от работа. Има данни само за преместване за няколко месеца в друго населено място поради заболяване на местния кмет.Мярката за неотклонение е била за периода от 29.10.2019г. до 23.02.2022г.,когато е отменена с оправдателната присъда.Липсват доказателства за настъпила трайна увреда в здравословното състояние на ищеца. Няма данни да е загубила доверието на близките си и доброто си име в обществото.Заключава,че установените вреди са в рамките на обичайните и типични за човек,чиято отговорност пред държавата е ангажирана. Счита, че не са събрани данни за настъпили трайни увреди върху психическото здраве на ищеца.Установените от свидетелите негативни субективни усещания са в рамките на обичайните за лице,привлечено към наказателна отговорност.Не са представени медицински документи за трайни увреди на здравето на А..Липсват и имуществени вреди,които да са свързани с промяна в професионалното й развитие-в момента ищецът продължава да е част от ***.

Моли да се измени решението,като се намали размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди до размер,който е най-близък еквивалент на реално претърпените вреди.

От Д. А.,чрез адв.И.,е постъпил отговор на въззивната жалба на Прокуратурата на РБългария. Счита,че е неоснователна,тъй като първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими доказателства, възприел е правилно фактическата обстановка и е постановил правилно решение в частта,с която е уважил претенциите й. Не се съгласява с възраженията на Прокуратурата за ниската интензивност на мярката за неотклонение и липсата на данни за негативно отражение на воденото разследване в професионалната сфера на ищеца.Счита,че по делото са събрани множество доказателства за уронения престиж в работата на ищеца и дискредитирането й,въпреки,че е доказан професионалист в своята област. Не споделя и тезата за развитие на разследването в разумен срок-напротив,въпреки,че Прокуратурата е знаела,че А. не е осъждана,не е имала противообществени прояви, си е позволила да образува разследване само на 2 т.н.донесение, веднага е взета мярка за неотклонение и разследването е продължило три години.Моли да не се уважава въззивната жалба на Прокуратурата на РБългария.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощниците,които поддържат заявените позиции.

От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.959/2025г. по описа на РСЛовеч,както и становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, приема за установено следното:

По допустимостта.

Съдът прие въззивните жалби за редовни и допустими като подадени в срок и от легитимирани да обжалват лице, срещу обжалваем съдебен акт.

При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци на решението, водещи до нищожност.

По същество.

Не се спори по делото,че от **.**.****г. Д. А. работи в ***, в отдел „***“. Промяната в наименованието на отдела и повишаването й от *** на *** не променя естеството на работата й,свързана изцяло с административно обслужване. Съгласно последната й длъжностна характеристика в трудовите й функции е включено „***.“

По подаден пред РУ на МВР-Ловеч сигнал, и с постановление на РП-Ловеч, на 09.07.2019г., е било образувано ДП №361/2019г. по описа на управлението, ПП №1321/2019г. на РПЛовеч. Образувано е за престъпление по чл.209,ал.1 от НП, срещу неизвестен извършител за това,че през 2013г., в гр. Л., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у Ц.

И. С., К. Г. К. и А. Р. С. – собственици на незаконно построени гаражни клетки в ***, заблуждение, че ще узакони гаражите по предвидената за това процедура в *** и с това им е причинил имотна вреда в размер на 2 255,22лв.

На 23.07.2019г. Д. А. е разпитана в качеството й на свидетел в образуваното производство. През м.октомври 2019г. й е извършвана проверка - подробна характеристична справка за нея.

С Постановление от 29.10.2019г. Д. И. А. е привлечена по обвинение, че „на неустановена дата през 2013г., в сградата на ***, с цел да набави за себе си имотна облата, възбудила и поддържала заблуждение у Ц. И. С., К. Г. К. и А. Р. С. – собственици на незаконно построени гаражни клетки, попадащи в УПИ II, кв. 16 по ПУП – ПРЗ на ***, че ще узакони гаражите по предвидената за това процедура в *** и с това им причинил имотна вреда в размер на 2 255,22 лв. – престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.“. Спрямо нея е взета мярка за неотклонение „Подписка“.Разпитана е в качеството на обвиняем.

С Постановление от 20.12.2019г. А. е привлечена по обвинение за това, че “ през 2013г., 2018г. и 2019г. в гр. Л., с цел да набави за себе си имотна облата, възбудила и поддържала заблуждение у Ц. И. С. и К. Г. К. – собственици на незаконно построени гаражни клетки, попадащи в УПИ II, кв. 16 по ПУП – ПРЗ на ***, че ще внесе от тяхно име дадените им от тях парични средства, необходими за стартиране процедурата на узаконяване на гаражните им клетки по предвидените за това правила на *** и с това им причинила имотна вреда, възлизаща на 1 544,00 лв. – престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.“. Мярката за неотклонение е отново 3

„Подписка“. При предявяване на обвинението и разпита е била придружавана от защитника й адв.И.(представен е Договор за правна помощ и съдействие от 28.11.2019г.,с вписан реално платен в брой хонорар от 300лв.).

На 31.12.2019г. Районна прокуратура Ловеч е внесла обвинителен акт срещу Д. А.,по който в РС-Ловеч е образувано НОХД № 1350/2019г. по описа на съда. В разпоредително заседание на 11.02.2020г.,съдът е приел,че в досъдебната фаза са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимата и на пострадалите, поради което е постановил прекратяване на производството и връщането на делото на РП-Ловеч за отстраняване на нарушенията. Определението е потвърдено от ОС-Ловеч с Определение №131/05.02.2020г.,пост. по ВЧНД №101/2020г.

След връщане на делото на досъдебна фаза, с Постановление от 13.04.2020г., на Д. А. е повдигнато обвинение за това, че „ на неустановена дата през 2013г. в гр. Л., в сградата на ***, с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 772,00лв., възбудила у Ц. И. С. заблуждение, че ще внесе от нейно име дадените й от нея парични средства, необходими за финализиране на процедурата по учредяване възмездно вещно право на строеж, върху имот частна общинска собственост за узаконяване гараж с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Л., съгласно Заповед № 1313/05.11.2013 г. на *** на *** и за това й причинила имотна вреда в размер на 772,00 лв.“. Мярката за неотклонение отново е „Подписка“.

На 24.04.2020г.в РС-Ловеч е внесен Обвинителен акт от РП-Ловеч срещу Д. А.,с обвинение за извършване на престъплението измама по чл.209,ал.1 от НК и е образувано НОХД №353/2020г.по описа на съда.

В производството са проведени три разпоредителни заседания –на 16.06.2020г. и на 19.10.2020г.,делото е прекратявано и връщано на досъдебната фаза. По протест на Прокуратурата определенията на съда са отменяни.Третото заседание, насрочено за 14.12.2020г. не е проведено поради направен отвод на съдията. Четвъртото от 17.02.2021г. не е проведено поради неявяване на подсъдимата(поради заболяване). Заседанието на 17.03.2021г.също не се е провело поради отсъствие на защитника на А.-адв.И.. В насроченото за 14.04.2021г.заседание е направен и приет отвод на прокурора от РП-Ловеч,поради което не сее състояло. В заседанието на 27.05.2021г.е даден ход на разпоредително заседание и е насрочено за разглеждане. В периода 30.06.2021г. до 23.02.2022г. са проведени 6 съдебни заседания по събиране на доказателства.

С Присъда №260000 от 23.02.2022г. Д. И. А. е оправдана по повдигнатото й обвинение,а взетата спрямо нея мярка за неотклонение „Подписка“, е отменена. Присъдата е протестирана и потвърдена с Решение №68/07.10.2022г., пост.по ВНОХД №129/2022г. на ОС-Габрово. Въззивното производството се е развило в рамките на едно открито съдебно заседание,в което А. е представлявана от адв.И.,въз основа на Договор за правна защита и съдействие,с вписан договорен адвокатски хонорар от 200лв.,без да е отразено за е платен в брой.

За обосноваване на неимуществените вреди ищецът е ангажирала показания на свидетели-близки приятели. Свидетелят П. П. Г. познава А. от 10-12г. Общуването им започнало служебно по повод ползвани административни услуги от ***,когато ищецът винаги оказвала съдействие и им помагала. След това се наложило бащата на свидетеля,който дълго време бил ***, да бъде заместен и за тази дейност определили Д. А.-през 2016-2017г.Контактите им от делови прераснали и в приятелски. Свидетелят описва А. като „добър човек,който винаги е помагал на хората.Винаги е отговаряла на обажданията и е била коректна..“ Преди време й се оплакала,че 4 има подаден донос и й предлагат да напусне работа или да я понижат.Ищецът била много притеснена,защото не знаела какво да направи.Не се чувствала виновна в това,в което я обвиняват.Свидетелят знае,че след като не се реализирала процедурата,ищецът е върнала парите на хората.Помни,че А. била много притеснена да не разберат родителите й за тези обвинения.