Решение № 105 от 02.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Пловдив, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20215001000625 по описа за 2021 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 вр. с чл. 294 ГПК.

Образувано, след като с решение № 60105 от 03.08.2021г., постановено по т.д. № 994/2020г. по описа на ВКС – ТК, ІІ т.о. е отменено решение № 312 от 30.10.2019г., постановено по в.т.д. № 138/2019г. по описа на АС Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане на въззивната жалба по същество от друг състав на Апелативен съд Пловдив.

С отмененото решение на АС Пловдив, постановено по в.т.д. № 138/2019г. по описа на АС Пловдив – ІІІ т.с. е обезсилено решение № 250 от 22.10.2018г., постановено по т.д. № 149/2017г. по описа на ОС П., в частта му, с която „Д.ф. "З." е осъден да заплати на О.В. Булстат ********* сумата от 78 139.30 лв. с ДДС, представляваща неизплатена част от главница, дължима по договор №*****/00809 от 16.06.2011г., ведно със законната лихва, считано от датата, на която е предявен обратния иск - 17.05.2017г. и е прекратено производството по обратния иск, поради недопустимост. Или след отмяна на въззивното решение и връщането на делото за разглеждането на въззивната жалба по същество от друг състав предмета на спора пред въззивния съд е концентриран единствено по отношение на обратния иск, който е уважен с решение № 250 от 22.10.2018г., постановено по т.д. № 149/2017г. по описа на ОС П..

1

Решението е обжалвано от третото лице помагач, ответник по обратния иск ДФ „З.“ с адрес гр. С., бул. Ц.Б. *** №*** чрез юрисконсулт Д.П. с твърдения за процесуална недопустимост, като неподведомствено на съда, евентуално като незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необосновано, а искането е за неговата отмяна и отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв, с който О.В. оспорва жалбата и настоява съдебното решение в обжалваната част да бъде потвърдено.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271 от ГПК и чл.294 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Предмет на въззивното производство е решението на ОС П. в частта, с която разгледан и уважен обратен иск, предявен от ответника О.В. срещу третото лице помагач ДФ «З.» с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл.60 от ЗУСЕСИФ за заплащане на сумата от 78 139.30 лв. с ДДС, представляваща неизплатена част от главница по договор №*****/00809 от 16.06.2011г., ведно със законната лихва, считано от 17.05.2017г. до окночателното й заплащане.

Спорът, повдигнат от жалбоподателя за недопустимост на решението в обжалваната негова част е окончателно решен с постановеното от ВКС решение № 60105 от 03.08.2021г., постановено по т.д. № 994/2020г. на ТК, ІІ т.о., поради което и не подлежи на повторно пререшаване, а извода е, че решението в тази е процесуално допустимо.

Твърденията на ищеца, на които се основава предявения обратен иск са следните: между О.В. и Държавен фонд «З.» е сключен на 16.06.2011г. договор №*****/00809, по силата на който фондът предоставя на ползвателя О.В. безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейностите, посочени в заявление за подпомагане на проект №*****/00809 : «Строителство, реконструкция и рехабилитация на ВИК мрежи и съоръжения в с. Б., с. В. и с.

Г.Д. в О.В.». В т.1.2 от договора страните са предвидили помощта да е в размер на 100 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проекта, като 80 % от тях се осигуряват с финансиране от ЕС и останалите 20 % от държавния бюджет на Република България, а в т.1.1 са посочени условията, при които Ф. изплаща помощта.

Размерът на помощта първоначално одобрена по проекта е в размер на 3 675 330 лв., представляваща 100% от целия размер на одобрената инвестиция, съобразно таблица на одобрените инвестиционни разходи, съгласно Приложение № 1 от договора, като с Анекс № 2 е коригиран първоначалния размер до 2 935 798 лв., съответно са коригирани размерите на първо междинно плащане – от 1 428 932 лв. на 785 576 лв. и за второ междинно плащане от 1 194 370 лв. на 1 174 588 лв.. С коментирания анекс се заменя и Таблицата на одобрените разходи с Таблица на одобрените 2 инвестиционни разходи, като е предвидено неразделна част от договора да се счита и одобрената КСС, съгласно избрания изпълнител на обекта. С последващ анекс № 4 от 28.05.2014г. отново е коригиран размера на одобрената по проект №*****/01809 безвъзмездна финансова помощ на 2 928 627.89 лв., а като първо междинно плащане е посочена сумата от 882 533.22 лв. и второ междинно такова сумата от 1 099 598.54 лв., като съответно се коригира и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи към Анекс № 2. Срокът уговорен за извършване на инвестицията от ползвателя е коригиран от първоначално определения – 30 месеца с Анекс № 5 до 25.08.2015г.. Страните изрично в Раздел ІV са предвидили възможност Ф. да извършва проверки и посещения на място; да проверява наличните активи, да изисква от ползвателя документи, сведения и справки във връзка с осъществяване на инвестицията, като е предвидена възможност да откаже плащане при някоя от хипотезите на т.4.4.. Ищецът твърди, че в изпълнение на осигуреното от ДФ «З.» финансиране е възложено изпълнението на финансираните от Ф. дейности на «Г.» АД с договор №*** от 16.10.2012г., по който са извършени авансови и междинни плащания, а О.В. е подала заявка за окончателно плащане до ДФ «З.», който с уведомление за одобрение № 1383/32 от 10.03.2016г. е посочил, че налага финансова корекция в размер на 65 116.08 лв., тъй като след извършена проверка на място е установено несъответствие между одобрените за финансиране кодове и количествата строително монтажни работи и реално изпълнените, съгласно КСС към договора. Въз основа на изложеното и в случай, че съдът приеме, че О.В. дължи плащане на сумата от 78 139.30 лв. с ДДС на изпълнителя – ищец по главния иск, то настоява за същата сума да бъде уважен и предявения при условията на евентуалност иск срещу Държавен фонд «З.», за която сума е наложена финансова корекция, като е отказано плащане на този разход като недопустим такъв, ведно със законната лихва, считано от предявяване на обратния иск до окончателното й заплащане.

Ответникът Д.ф. "З." оспорва иска като твърди, че при извършена проверка на място, резултатите от която са обективирани в съставен контролен лист от 27.10.2015г. е установено отклонение между одобрените към договора видове и количества СМР в КСС и реално изпълнените, като стойността на неодобрените за финансиране раходи е в размер на общо 65 116.08 лв., поради което и счита, че за О.В. не съществува законово основание да претендира сума над посочения размер.

В срока за депозиране на допълнителна искова молба е постъпила такава от О.В., с която се подържат твърденията в исковата молба и се уточнява, че сумата без ДДС е в размер на 65 116.08 лв., а претендирания размер от 78 139.30 лв. е с ДДС.

В срока за отговор на допълнителната исковата молба е постъпил такъв от ДФ «З.», с който се подържат направените възражения, като се сочи, че сумата над наложената финансова корекция от 65 116.08 лв. няма характер на 3 неизпълнение на договорно задължение, тъй като е извън размера на безвъзмездната финансова помощ, съгласно т.2.1 от договора.

Няма спор между страните, че между тях е учредено правоотношение със сложен фактически състав, включващо административно правен и гражданско правен елемент, обективирано в договор №*****/00809 от 16.06.2011г. за отпускане на финансова помощ по мярка 321 «Основни услуги за населението и икономиката в селските райони» по програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г., по който О.В. е ползвател на предоставената от Ф. безвъзмездна помощ за извършването на дейностите, посочени в заявлението за подпомагане на проект №*****/00809, а именно «Строителство, реконструкция и рехабилитация на ВиК мрежи и съоръжения в с. Б., с. В. и с. Г.Д. в О.В.».

Няма спор, че след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка ползвателя е сключил договор №*** от 16.12.2012г. с «Г.» АД за изпълнение на инвестиционния проект, чието финансиране е предоставено от ДФ «З.».

Възложеното строителство е осъществено, за което свидетелстват съставения на 12.09.2014г. Акт обр. 15 за установяване годността на строежа, подписан, както от представител на възложителя, така и на изпълнителя, а строежа е приет от държавна приемателна комисия с решение от 17.09.2015г..

В съответствие с уговореното бенефициента по договора е отправил искане до ДФ «З.» за окончателно плащане по осигуреното финансиране на дейностите, възложени с договор №*** от 16.12.2012г.. В отговор е постъпило писмо за одобрение № 1383 от 10.03.2016г. от ДФ З., с което О.В. е уведомена за наложена финансова корекция в размер на 65 116.08 лв., обоснована като недопустима за финансиране, вследствие извършена проверка на място и установено несъответствие между одобрените за финансиране кодове и количествата строително монтажни работи и реално изпълнените, съгласно КСС към договора с «Г.» АД.

Спорът пред въззивната инстанция е концентриран именно по отношение на това налице ли е пълно изпълнение на поетите задължения по договора №*** от 16.12.2012г. от «Г.» АД, което да бъде основание за О.В. да претендира плащане на сумата по издадената фактура № 1621 от 23.12.2015г. от Ф..

За отговор на този спорен въпрос от значение са обстоятелствата установени от приетата разширена съдебно техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от страните.

Категоричен е извода на експертите, че не са установени отклонения между реално изпълненото по проекта на Общината при проверката на място, назначена със Заповед № 302348 от 15.10.2015г. и констатациите в контролен лист от 27.10.2015г. и одобрените КСС, съгласно сключения договор №*****/00809 от 16.12.2011г., както и че констатираното отклонение в 4 размер на 65 116.03 лв. на място е изпълнено и се ползва по предназначение.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че съставения контролен лист не е оспорен, поради което и констатациите в него, подкрепени и от първоначално приетата и изготвена комплексна експертиза следва да бъдат зачетени като установени. Съставеният контролен лист е официален свидетестващ документ, чиято материална доказателствена сила е опровергана от приетата и неоспорена от страните разширена съдебно техническа експертиза. Не може да се приеме предложеното от жалбоподателя разрешение, че констатациите в контролния лист са изцяло потвърдени от първоначално приетата експертиза, тъй като от една страна подобни изводи от приетата експертиза не могат да се обосноват, а дори и това да не се възприеме, то същата е оспорена и изцяло опровергана от приетата разширена такава. Следва да се има предвид, че в първоначалната експертиза изрично е посочено, че изпълненото е удостоверено с издаването на Актове обр. 12 за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, които са подписани от участниците в строителния процес. На тези актове, съгласно чл.1, ал.4 от Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството е придадена доказателствена сила по отношение на удостоверените в тях обстоятелства, която не е опровергана.

Неоснователно е и следващото наведено от жалбоподателя възражение за това, че издадената от «Г.» АД фактура № 1621 не е осчетоводена в О.В..

За съществуване вземането по тази фактура това възражение е без никакво значение, след като се установи, че е налице изпълнение на възложеното, което е прието от Общината и за нея е възникнало насрещното задължение да заплати цената на изпълненото.