Решение № 189 от 29.04.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20261800500282 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК във вр. с чл. 17 от ЗЗДН.

Обжалва се решение № 11 от 22.01.2026 г. по гр. д. № 830/2024 г. на РС – Елин Пелин, с което по молба на С. С. С. по отношение на С. С. С. са наложени мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН /същият е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителя и му е забранено за срок от 18 месеца да приближава на разстояние, по-малко от 200 м., жилището на молителя и местата за социални контакти и отдих, които посещава молителят, като на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН е зачетен срокът на действие на наложените с издадената заповед за незабавна защита № 9 от 22.07.2024 г. мерки. С решението ответникът е осъден да заплати по сметка на РС - Елин Пелин държавна такса в размер на 12.78 €.

Решението е обжалвано от ответника С. С. С. с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му.

В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил такъв от молителя в първоинстанционното производство, депозирана е преди насроченото о. с. з. пред въззивния съд писмена защита, именувана отговор на въззивната жалба, в която са изложени доводи за правилност на решението, като се иска потвърждаването му.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна, по следните съображения:

За да уважи молбата за защита и да издаде заповед за защита, първоинстанционният съд е приел, че по делото е установено, че на 19.06.2024 г. по отношение на молителя С. С.

С. е осъществен акт на домашно насилие от страна на сина му С. С. С..

Тези изводи са правилни и се подкрепят от доказателствата по делото.

От показанията на свидетеля П. – очевидец на инцидента, се установява, че при описаните от молителя обстоятелства е настъпил конфликт между С. С. и С. С., при който С.

С. крещял, държал се агресивно и нанесъл удари на С. С.. Показанията на свид. Н. не могат да доведат до различни изводи, тъй като този свидетел установява, че при пристигане на посоченото му от С. С. място той /свидетелят/ е останал в колата и не е видял с кого говори С. С.. Свидетелят излага предположение, че не е имало конфликт между С. С. и баща му, тъй като в противен случай той щял да разбере, но това предположение не може да опровергае показанията на свидетелите П., които са конкретни и ясни. Показанията на свидетелите В.Х. и В.Х. не установяват конкретни релевантни факти, тъй като свидетелите заявяват, че не помнят подробности за случилото се, но това не опровергава показанията на свид. П..

Същевременно описаната от молителя фактическа обстановка, установена с показанията на свидетеля П., се подкрепя и от представеното медицинско удостоверение.

Описаните в това удостоверение травматични увреждания на молителя отговарят на описаната от молителя и установена от свидетеля П. фактическа обстановка, а времето на освидетелстване на молителя, резултатите от което са отразени в удостоверението, също изцяло кореспондира с описаната фактическа обстановка.

Съдържащите се в досъдебното производство /препис от което е представено по делото/ писмени доказателства /които като такива са допустими в настоящото производство/ - докладна записка, протоколи за предупреждение, също подкрепят гореобсъдената фактическа обстановка.

Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи. Ирелевантно за преценката за основателност на молбата за защита е каква е степента на тежест на осъщественото домашно насилие. Тази степен на тежест би била от значение за евентуална конкретна квалификация на деянието като престъпление и неговата тежест, но не изключва факта на осъществено домашно насилие, макар и с по-ниска степен на тежест. А именно актът на осъществено домашно насилие /който може да бъде и само психическо такова/ е от значение по настоящото дело. В тази връзка са ирелевантни изложените във въззивната жалба доводи, основани на анализ на материалите по образуваното срещу С. С. досъдебно производство, а фактът, че по делото не е установено на молителя да е нанесен тежък побой е ирелевантен.

Обстоятелството, че С. С. е сигнализирал на спешен тел. 112 за случилото се не опровергава установеното със свидетелските показания и писмените доказателства. С. С. е 2 сигнализирал за самоуправство, което, предвид родствената му връзка с молителя, свидетелства за състояние на раздразнение и гняв от присъствието на С. С. в имота и в този смисъл по-скоро кореспондира с установената фактическа обстановка, отколкото да я опровергава.

С оглед изложеното решението следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото съдът намира следното по исканията на страните за разноски:

На жалбоподателя не се дължат разноски с оглед изхода на делото.

На ответника по жалбата биха били дължими разноски за въззивното производство с оглед изхода на делото в случай на ангажиране на доказателства, че такива са сторени. По делото обаче не са представени такива доказателства, съответно не следва да му се присъждат разноски.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11 от 22.01.2026 г. по гр. д. № 830/2024 г. на РС – Елин Пелин.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3