Решение № 9301 от 19.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9301 гр. С., 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110155775 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД от на „..е“ АД против .. АД за сумата от 645.74 евро /с равностойност 1262.95 лева/, представляваща регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № .., ведно с обичайни разноски, във връзка с настъпило на 19.02.2022 г. в гр. С. ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.12.2025 г. до окончателното заплащане на сумата, и сумата от 244.84 евро /с равностойност 478.87 лева/, представляваща мораторна лихва за периода от 20.01.2023г до 17.12.2025г.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 19.02.2022 г. в гр. С., в ж.к. „.“ на ул. . пред вход „Ж“ в района на кръстовището образувано от ул. „.“ е реализирано ПТП между лек автомобил „.“ с рег. № . и други три паркирани МПСта, сред които е и товарен автомобил „.“ с рег.№ ., за който към датата на процесното събитие е имало валидно сключена застраховка „Каско“ с ищеца. Сочи се, че обстоятелствата около настъпване на ПТП са описани в констативен протокол за ПТП, изготвен от органите на . при посещение на местопроизшествието. Изтъква се, че отговорността на виновния водач на лек автомобил „.“ с рег. № . е била застрахована по застраховка „.“ при ответника. Поддържа се, че водачът на лек автомобил „.“ с рег. № . е получил инфаркт по време на управление на МПС и това е довело до настъпване на инцидента, тъй като е загубил контрол над управлението. Излагат се твърдения, че във връзка с настъпилия инцидент при ищеца била образувана преписка по щета № .. и след извършен оглед на увреденото МПС съгласно изготвената оценка е заплатено обезщетение в размер на 1247.95 лева с ДДС и 15 лева – ликвидационни разходи, като сумата била изплатена на 17.03.2022г на собственика на товарен автомобил „.“ с рег.№ 1

.. Предвид това се посочва, че ищецът е встъпил в правата на увредения и е отправил покана на 20.06.2022г за заплащане на сумата 1262.95 лева към ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „.“, но с писмо от 20.01.2023г плащане било отказано, поради липса на противоправно поведение. С оглед на това претендира от ответника заплащането на процесната сума, като е релевирано и искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който признава, че е настъпило процесното ПТП, при което е бил увреден застрахования при ищеца автомобил. Оспорва се обаче размера на причинените вреди, като се твърди, че не всички описани в ликвидационната преписка щети са в пряка-причинно-следствена връзка с процесното застрахователно събитие. Ето защо се оспорва заплатената сума от ищеца да съответства на действителния размер на вредите. Сочи се, че предявеният иск е в завишен размер, като се подчертава, че размерът на вредите следва да се определи съобразно чл. 386, ал. 2 КЗ и че не следва да надвишава стойността на реално причинените вреди. Оспорва се и използваната калкулация за нормочаса труд. Ето защо се моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По отношение на предявения иска по чл. 411 от КЗ:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 411 от КЗ, следва да се установи при условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието на следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил, 2. ищецът да е заплатил застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно поведение на делинквента, което е в причинно-следствена връзка с настъпването на вредите и наличие на вина на делинквента, която се предполага и 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „.”.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД относно вината на делинквента, а при установяване на посочените от ищеца обстоятелства.

Наличието на първата предпоставка – валидно сключен договор за застраховка между ищеца и собственика на увреденото МПС не е оспорена от ответника с отговора на исковата молба, поради което това обстоятелство е обявено за безспорно още с доклада по делото. То се потвърждава и от приетата по делото застрахователна полица № . /л.8 от делото/, от която е видно, че за товарен автомобил „.“ с рег.№ . с година на производство 2005г е сключена имуществена застраховка на „Каско на МПС“. Съгласно сключения застрахователен договор същият е със срок на валидност от 03.10.2021г до 02.10.2022г.

2

По делото от събраните доказателства се установява и че от упълномощен от застрахованото лице по процесната застраховка „Каско“ е подадено искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ във връзка с настъпило на 19.02.2022г застрахователно събитие. Видно от представеното искане /л.29 от делото/ същото е било депозирано на 21.02.2022г, като е било декларирано пред застрахователя, че застрахованият автомобил е бил паркиран в ж.к. „.“ пред бл.17 вх.Ж в района на ул. 568ма, когато на водач на такси му става лошо и катастрофира в паркиралите автомобили. Предвид това при ищеца е била образувана преписка по щета № .. и е извършен оглед на МПС, съгласно приетия по делото Протокол № . /л.33 от делото/. При огледа е констатирано, че са увредени задна дясна врата, задна броня, десен стоп, задна дясна долна част на панел и лайсна над заден десен панел. Извършен е бил и повторен оглед на 01.03.2022г видно от протокол № 1322916461367327 /л.34 от делото/, при който са установени допълнителни увреждания. След извършване на огледа е била изготвена калкулация за ремонта и въз основа на нея е издаден ликвидационен акт № 1037466/15.03.2022г, съгласно който е взето решение на застрахования - увредения в следствие на ПТП собственик на товарен автомобил „.“ с рег.№ . да се изплати обезщетение в размер на 1247.95 лева.

Не се спори между страните и, че във връзка с образуваната при ищеца преписка по щета е било заплатено застрахователно обезщетение именно в размер на 1247.95 лева, което обстоятелство се доказва и от представеното към исковата молба преводно нареждане за процесната сума /л.47 по делото/. Въз основа на него се установява по безспорен начин, че ищецът е изплатил на собственика „.“ ЕООД на увреденото МПС застрахователно обезщетение във връзка с преписка по щета ...

Основния спор по делото се концентрира върху въпроса относно механизма, по който е настъпило процесното ПТП и в частност досежно вината на настъпване на същото, доколкото именно липсата на вина е било основанието за отказ от страна на ответника да заплати застрахователно сумата по регресната претенция видно от приложеното към исковата молба писмо с изх.№ 547/20.01.2023г /л.52 от делото/, в което от името на .. АД е подчертано, че плащане се дължи единствено при наличие на установено виновно поведение. Във връзка с това настоящият състав приема следното:

Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че на 19.02.2022г около 15.40 часа, лек автомобил с марка „.“ с рег... . се движи по ул. „.“ с посока от бул. .“ към ул. „.“ и в района преди кръстовището с ул. „.“ водачът получава инфаркт по време на управление, като отклонява превозното средство наляво и реализира ПТП в ограда с метални колчета, а след удъра се връща на пътното платно на ул. „.“, където удря последователно паркираните там автомобили сред които и товарен автомобил „.“ с рег.№ ..

Така описаният механизъм на ПТП се установява както от приетото по делото заключение по автотехническа експертиза, ценена от съда по реда на чл. 202 ГПК, така и от представения по делото констативен протокол № . от 19.02.2022г /л.23-25 от делото/, съставен от посетилия мястото на ПТП представител на ., който протокол представлява официален документ с материална доказателствена сила относно извършените пред 3 длъжностното лице изявления и действия (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК). В този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в решение № 24 от 10.03.2011 год. на ВКС по т.дело № . год., I т. о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС по т.дело № 768/2008 год., II т. о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело № ./2011 год., I т. о., ТК, решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 750/2011 год., II т. о., ТК и решение № 15 от 25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №. год., I т. о., ТК. Следва да се отбележи, че макар и автоконтрольорът да не е станал свидетел на процесното ПТП и изводите му относно механизма да нямат обвързваща доказателствена сила, той е посетил местопроизшествието и е констатирал на място наличието на увредени паркирани автомобил, сред които и застрахования при ищеца, както и обстоятелството, че водачът на МПС с марка „.“ с рег... . е починал на място. Обстоятелството, че водачът, чиято „.“ е била застрахована при ответника, е починал се признава и от самия ищеца още в исковата молба, изявление, което настоящият състав цени по реда на чл. 175 ГПК.

С оглед установеното по делото обстоятелство, че водачът на МПС с марка „.“ с рег... . е починал при процесното ПТП следва да се разгледа въпроса досежно вината за настъпване на процесното ПТП и осъществяването на противоправно поведение от страна на водача на застрахования при ответника автомобил. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага, поради което оборването на тази презумпция е в тежест на ответника. С оглед представените по делото доказателства настоящият състав приема следното:

В разглежданата хипотеза, доколкото по делото е установено, че водачът на МПС с марка „.“ с рег... . е починал на местопроизшествието, следва да се установи дали смъртта му е причинена пряко от ПТП /т.е дали е починал в следствие на ПТП/ или същият преди настъпването на ПТП е изпаднал в състояние, в което не е можел да ръководи действията си, и е последвала смърт и именно това влошено здравословно състояние е станало причина за ПТП /т.е дали се касае за случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК/. За установяване на това по делото от ищеца е представено постановление от 03.02.2023г по досъдебно производство ЗМ №.г по описа на .., прокурорска преписка №.г на .., съгласно която образуваното във връзка с процесното ПТП досъдебно производство е прекратено. Причина за прекратяването му обаче не е сочената от ищеца – поради смърт на дееца, а поради това, че всъщност престъпление не е извършено, защото водачът на МПС с марка „.“ с рег... . е починал, докато е управлявал автомобила в следствие на миокарден инфаркт, което обстоятелство не може да му бъде вменено във вина и е извън неговата воля.

В действителност изводите, до които са достигнали органите на досъдебното производство, образувано във връзка с настъпилото на 19.02.2022г. застрахователно събитие, нямат обвързваща съда доказателствена сила и не могат да послужат за доказателство относно наличието или липсата на вина у водача на автомобил с марка „.“ с рег... .. Именно във връзка с това в непротивопечивата съдебна практика се приеме, че актовете на органите на досъдебното производство, макар да са официални документи по см. на чл. 179 ГПК, не представляват в производството по предявен иск по КЗ доказателство за механизма на пътно-транспортното произшествие и за поведението на участниците в него. Те нямат 4 задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици на деянието и не следва да бъдат ценени. Съгласно императивната норма на чл. 300 ГПК, такава сила е придадена само на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то единствено относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици на деянието следва да бъдат установени конкретно със съответните допустими от ГПК доказателствени средства непосредствено в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. В този смисъл решение № 43/15.03.2011г по т.д.№ 414/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 53/26.05.2017г. по т.д.№ 60160/2016г. на ВКС, I г.о., решение № 63/04.06.2018г по т. д. № 2192/2017г на ВКС, II т.о.

Разпечатката съдържа 23 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dc312038-c206-4642-9da5-b5abf10a004e