Решение № 3432 от 21.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3432 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100513006 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 15375 от 11.08.2025 г. по гр.д. № 52157/2024 г. по описа на СРС, 25 с-в са отхвърлени, като неоснователни, предявените от „ПОРТАЛ-М” ЕООД, ЕИК 1314942954, срещу „АРТЕЛ-22“ ЕООД, ЕИК 131565422, осъдителни искове с правно основание чл.403 ГПК за заплащане на сумата от общо 3 225 лева, представляваща претърпени от „ПОРТАЛ- М“ ЕООД имуществени вреди в резултат на наложената обезпечителна мярка, от които 1 725 лева, представляващи разликата между договорната такса на обслужващата банка и начислената такса на банката в увеличен размер поради наложения върху сметката запор и 1 500 лева, представляващи законната лихва върху запорираната сума по наложената обезпечителна мярка за периода от датата на налагане на запора 01.06.2023г. до 02.09.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 03.09.2024г., до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК, жалбоподателят „ПОРТАЛ-М” ЕООД, излага доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че в производството е доказано допускане в полза на ответника на обезпечение на бъдещи искове, налагане на обезпечителна мярка запор по банкови сметки на ищеца и отхвърляне на претенцията на ответника срещу ищеца. Поради това и изводите на 1 първата инстанция, че претенциите са неоснователни се явяват неправилни.

Установява се налагане на запор по банкови сметки на ищеца на 01.06.2023 г., който към датата на подаване на исковата молба, по която е образувано настоящето производство – 02.09.2024 г. не е отменен. Поради това и счита за основателна претенцията за заплащане на обезщетение за понесената имуществена вреда в размер на 1500.00 лева съизмерима със законната лихва върху запорираната сума по банковата сметка, която според ищеца му се следва. През периода на налагане на запора ищецът не е могъл да ползва сумата по запора, поради което е понесъл имуществена вреда от вида на пропусната полза. Същият не е могъл да ползва запорираната сума за различни нужди и да реализира доходи от нея.

Счита за неправилни изводите на съда, че претенцията за заплащане на сумата 1725.00 лева, като обезщетение за имуществена вреда, изразила се в заплащане на увеличен размер на такса за обслужване на банковата сметка, върху която е бил наложен запор. Чрез събраните по делото доказателства е установено, че таксата на банката за обслужване на банковата сметка е била увеличена от 25/35 лв. на 150.00 лв. след налагане на запора. Настъпилата вреда е пряка и непосредствена последица от неоснователно наложения запор върху банковата сметка.

Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено като предявените искове бъдат уважени в цялост. Претендира разноските.

Ответникът по жалбата - „АРТЕЛ-22“ ЕООД, счита, че първоинстанционното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Поддържа становище, че предявените искове за неоснователни по основания и размер.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

2

Във връзка с доводите по въззивната жалба, съдът намира следното:

Производството е образувано въз основа на подадена от „Портал-М” ЕООД срещу „Артел-22“ ЕООД искова молба, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл.403 ГПК за заплащане на сумата от общо 3225.00 лева /1648,91 евро/, представляваща претърпени от „Портал-М” ЕООД вреди в резултат на наложената обезпечителна мярка, от които 1725.00 лева /881,98 евро/, представляващи разликата между договорната такса на обслужващата банка и начислената такса на банката в увеличен размер поради наложения върху сметката на дружеството запор и сумата 1500.00 лева /766,94 евро/, представляваща законната лихва върху запорираната сума по наложената обезпечителна мярка за периода от 01.06.2023г. /датата на налагане на запора/ до 02.09.2024г. /до датата на подаване на исковата молба/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 03.09.2024г., до окончателното изплащане на сумата.

С обжалваното решение, СРС е отхвърлил като неоснователни предявените искове по чл.403 ГПК. За обосноваване на тези изводи, съдът е приел за неоснователна, като недоказана, претенцията за заплащане на обезщетение за имуществена вреда от вида на пропусната полза съизмеримо със законната лихва върху запорираната сума за исковия период. За обосноваване на този извод, съдът е посочил, че за да е налице вреда за длъжника по запорирана сметка трябва да бъде установено, че по същата са били налице парични средства, както и техният размер, което в настоящия случай не е сторено. По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение в размер на 1725.00 лева, представляваща разликата между договорната такса на обслужващата банка и начислената от нея поради наложения върху сметката на дружеството запор такса в увеличен размер, съдът е приел, че не е налице причинно- следствена връзка с наложения по искане на ответника запор. Обосновал е изводите си като е посочил, че начисляваният от банката по-висок размер на такса за обслужване на разплащателната сметка при наличие на наложен запор макар и обусловен от поведението на ответника, не е необходима и закономерна последица от действията му.

Решението на съда е неправилно в една част. Съображения:

Чрез събраните пред първата инстанция доказателства се установява и страните не спорят, че на 16.05.2023г. ответникът „Артел-22“ ЕООД е депозирал в Арбитражен съд при Българска-търговско промишлена палата /„АС при БТПП“/ искова молба срещу ищеца „Портал-М” ЕООД, с която е предявил осъдителен иск за заплащане на сумата от 10 321 лева, представляваща заплатено от „Артел-22“ ЕООД възнаграждение за изработена вещ от ответника по сключен между страните Договор №1416/02.08.2022г. за проектиране, изработка и монтаж на плъзгаща конзолна врата, който договор ищецът едностранно е развалил поради неизпълнение от страна на 3 ответника, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска пред АС при БТПП на 16.05.2023г. до окончателното заплащане. Въз основа на подадената искова молба е образувано ВАД №35/2023г.

Установява се, че с молба от 17.05.2023г. до СРС „Артел-22“ ЕООД е поискал от СРС да допусне обезпечение на предявения иск чрез налагане на запор на банкови сметки на ответника „Портал-М” ЕООД. С Определение №18021/19.05.2023г. по ч.гр.д.

№26307/23г по описа на СРС съдът е прекратил производството и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд- гр. Ботевград. На 22.05.2023г. в СРС е постъпила молба от „Артел-22“ ЕООД, с която дружеството е оттеглило подадената от него молба за допускане на обезпечение.

С Определение №18720/26.05.2023г. по ч.гр.д. №26307/23г по описа на СРС съдът е оставил без разглеждането искането за прекратяване на делото поради оттегляне на молбата. На 09.06.2025г. е постъпила нова молба от „Артел-22“ ЕООД чрез СРС до Районен съд- гр. Ботевград, с която повторно е оттеглена подадената на 17.05.2025г. молба от дружеството. С Определение №21138/12.06.2023г. по ч.гр.д.

№26307/23г по описа на СРС, съдът е оставил отново без разглеждане искането за прекратяване на делото поради оттегляне на молбата.

Въз основа на изпратената по подсъдност от СРС молба за допускане на обезпечение от 17.05.2023г. е било образувано ч.гр.д. №1077/2023г. по описа на Районен съд- гр. Ботевград, което е прекратено с Определение №557/26.06.2025г. поради оттегляне на молбата.

Междувременно на 19.05.2023г. ответникът „Артел-22“ ЕООД е подал нова молба за допускане на обезпечение на предявения от него срещу „Портал-М” ЕООД иск в Районен съд- гр. Ботевград, която е била оставена без уважение с Определение №439/22.05.2023г. по ч.гр.д. №829/2023г. по описа на Районен съд- гр. Ботевград. Въз основа на подадена на 22.05.2023г. частна жалба с Определение №445/30.05.2023г. по в.ч.тр.д. №368/2023г. Софийски окръжен съд е отменил Определение №439/22.05.2023г. по ч.гр.д. №829/2023г. по описа на Районен съд- гр. Ботевград, като е допуснал обезпечение на предявения от „Артел-22“ ЕООД срещу „Портал-М” ЕООД пред АС при БТПП иск чрез налагане на запор по банкови сметки на последното дружество до размера на сумата от 10 312 лева, при условие че молителят внесе гаранция н размер на 1 200 лева.

С молба от 31.05.2023г. „Артел-22“ ЕООД представил доказателство за внесена по сметка на съда парична гаранция, като видно от направеното отбелязване върху съдебния акт обезпечителната заповед била издадена на същия ден.

От Удостоверение с изх.№24920/17.07.2023г. по описа на ЧСИ С.П., рег. №921 в КЧСИ, се установява, че по молба на „Артел-22“ ЕООД въз основа на издадената на 31.05.2023г. обезпечителна заповед е било образувано изп.д. №20239210401061 за 4 привеждане в изпълнение на допуснатата обезпечителна мярка срещу „Портал-М” ЕООД, като на дружеството било изпратено Съобщение с изх. №19140/31.05.2023г., с което същото било уведомено за делото, наложените запори и му било изпратено копие от обезпечителната заповед.

С Решение от 24.01.2024г. на АС при БТПП бил отхвърлен предявеният от „Артел- 22“ ЕООД срещу „Портал-М” ЕООД иск за сумата от 10312 лева, представляваща платено възнаграждение по Договор №1416/02.08.2022г. за проектиране, изработка и монтаж на плъзгаща конзолна врата, който договор ищецът едностранно развалил поради неизпълнение от страна на ответника.

С подадена на 30.01.2024г. молба от „Портал-М” ЕООД било направено искане на основание чл.402, ал.2 ГПК за отмяна на допуснатото с Определение №445/30.05.2023г. по в.ч.тр.д. №368/2023г. по описа на Софийски окръжен съд обезпечение, като с Разпореждане №186/01.02.2024г. Районен съд- гр. Ботевград разпоредил молбата да бъде изпратена на Софийски окръжен съд.

С Определение №91/08.02.2024г. Софийски окръжен съд повдигнал спор за определяне на компетентния съд, който да се произнесе по депозираната молба, като с Определение №1582/25.06.2024г. по ч.гр.д. №383/2024г. Софийски апелативен съд определил за родово компетентен Районен съд- гр. Ботевград.

С Определение №627/11.07.2024г. по ч.гр.д. №829/2023г. по описа на Районен съд- гр. Ботевград, съдът отменил допуснатото с Определение №445/30.05.2023г. по в.ч.тр.д. №368/2023г. Софийски окръжен съд обезпечение на предявения от „Артел-22“ ЕООД срещу „Портал-М” ЕООД пред АС при БТПП, иск чрез налагане на запор по банкови сметки на последното дружество до размера на сумата от 10 312 лева.

На 09.02.2024г. по ч.гр.д. №829/2023г. по описа на Районен съд- гр. Ботевград била постъпила молба от „Артел-22“ ЕООД за освобождаване на представената от него гаранция. С Разпореждане №942/11.07.2024г. съдът разпоредил молбата да бъде изпратена на насрещната страна, като указал възможността в едноседмичен срок от връчване на молбата да подаде възражение против освобождаване на гаранцията и в едномесечен срок да предяви иск за причинените вследствие на обезпечението вреди.