Решение № 258 от 18.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. В., 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невин Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100500066 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. Т. Т., ЕГН **********, срещу Решение №2618/14.07.2023г. по гр. дело №15820/2022г. на ВРС, 52-ри състав , в частта с което е увеличен размерът на присъдената с Решение №1807/04.11.2015г. по гр. д. № 1869/2015г. на ВОС месечна издръжка, дължима от бащата Р. Т. Т., ЕГН**********, в полза на детето Н. Р. Т., роден на 03.10.2014 г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ц. Н. П., ЕГН **********, само за над 195.00лв. до 280.00лв. на месец, считано от датата на завеждане на исковата молба - 30.11.2022 г., до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното изплащане на сумата, и е осъден бащата за държавна такса.

Решението не е обжалвано в частта по увеличението на издръжката от 130.00лв. до 195.00лв. на месец и в отхвърлителната част над 280лв. до 400лв.

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно,незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. ВРС не е взел предвид получаваните от детето лични пенсия и помощи при определяне на задължението на бащата за 1 издръжка, а в случая детето (чрез майка му) получава помощи и надбавки от 400лв. месечно. ВРС не е отчел също, че за издръжката са релевантни свободните средства на родителя, след задоволяване на неговите лични нужди. Бащата е без доходи, без имущество и без подходяща квалификация за работа, поради което не може да плаща 280лв. на месец за сина си. От друга страна няма твърдения и доказателства за допълнителни нужди на момчето, освен обичайните с оглед здравословното му състояние, а учебниците до 7-ми клас са безплатни. Данни от НСИ не са от значение за размера на издръжката на децата. Въззивникът е баща и на още две деца (момичета на 1г. и на 7г.), за които също следва да се грижи, което също не е взето предвид от ВРС.

Доходите на майката изобщо не са отчетени от първоинстанционния съд. По тези причини се моли за отмяна на решението в обжалваните му части и за отхвърляне на иска в тях, като в о.с.з. се поддържа искането до съда.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в обжалваните му части, за което излага съображения. Поддържа твърденията си пред първоинстанционния съд относно увеличени нужди на детето, влошеното му здравословно състояние и нуждите от медицински и образователни разходи с оглед преодоляването му; дейността на бащата по продажба на автомобили (автокъща „К. проект“ В.) и получаваните, но недекларирани доходи от нея. Счита приетия от РС размер на издръжката за съобразен с възможностите на ответника. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части, както и за разноски пред ВОС, като в о.с.з. се поддържа искането до съда.

Контролиращата страна ДСП-В. не изразява становище.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск с правно основание чл.150 от СК на Н. Р. Т., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ц. Н. П., ЕГН **********, за изменение на присъдената с влязло в сила Решение №1807/04.11.2015г. по гр. д. №1869/2015г. на ВОС издръжка, дължима от бащата Р. Т. Т., ЕГН**********, в полза на детето Н.

Р. Т., чрез майка му Ц. П., чрез увеличаването й от 130 лева на 400 лева месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба - 30.11.2022 г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че Ц. П. и Р. Т. са родители на детето Н. Т., родено на 03.10.2014г. След раждането бащата не е припознал детето, поради 2 което с Решение №1807/04.11.2015г. по гр. д. №1869/2015г. на ВОС е бил установен произходът на детето от отв. Р. Т., предоставени са били на майката родителските права, а бащата бил осъден за издръжка от 130.00лв. на месец.

Поддържа се, че от цитираното решение са изминали години, през които икономическите условия са се променили, детето е пораснало и нуждите му и разходите за посрещането им са нараснали. Момчето е ученик във втори клас, увеличили са се разходите му, свързани със закупуване на учебни помагала и пособия, отделно детето има нужда от закупуване на дрехи, обувки и облекло за училище. Освен това скоро след раждането детето било диагностицирано със сериозно увеждане на здравето „Спина бифида и менинго-миолоцеле“, като последно с Решение на №2576/22.06.2021г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св.

М. - В.“ ЕАД, била констатирана и 50% степен на увреждане без чужда помощ. Поради това му състояние детето има нужда от ресурсен учител и процедури за поддържане на здравето му. Ищцата твърди, че тя полага всички ежедневни грижи по отглеждането на детето, а бащата се е дезинтересирал от него.

С оглед на изложеното актуалната издръжка се счита за недостатъчна и за подлежаща на увеличаване до търсения по делото размер, който се твърди ответникът да може да поеме според възрастта и имущественото му състояние.

По същество се моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски, като в о.с.з. се поддържат твърденията и искането до съда.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва, че е баща на детето; не оспорва осъждането му,със сочения от ищеца съдебен акт, за издръжка в полза на детето в твърдяния размер; не възразява и срещу задължението за издръжка, но само до минималния размер по закон.

Излага обаче, че размерът на претендираната издръжка над минималния е необоснован и прекомерен, с оглед на нуждите на детето и възможностите на ответника. Оспорва да са настъпили съществени изменения в икономическите условия в страната. Не оспорва, че детето има заболявания, но счита че във връзка с тях не са му необходими никакви допълнителни средства. Твърди, че е в много затруднено финансово състояние, не работи и не изкарва средства. През 2016г. е встъпил в брак, от който има две деца, които гледа и издържа. До момента редовно е изплащал на сина си дължимата издръжка, но сумата 400 лев на месец не е в състояние на заплаща. Моли за отхвърляне на иска над минималния установен за страната размер и претендира разноски, като в о.с.з. поддържа позицията си.

Контролиращата страна ДСП-В. изразява становище, че нуждата от увеличение на издръжката на детето е налице, но относно точния размер на задължението преценката е на съда.

3

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор и е видно от представеното удостоверение за раждане, че детето Н. Т. е родено на 03.10.2014г., като негов баща е отв. Р. Т., а негова майка - Ц. П..

Безспорно е и се потвърждава от представения препис от съдебен акт, че с решение №1807/04.11.2015г. по гр. д. №1869/2015г. на ВОС бил установен произходът на детето от Р. Т., предоставени са били на майката родителските права, а бащата бил осъден за издръжка от 130.00лв. на месец.

Видно от приетата служебна бележка изх. №823/31.08.2022г., към датата на издаването й детето Н. Р. Т. е редовен ученик във втори клас на СУ „Н.Б.“ - гр. В., за учебната 2022/2023г.

В приетата педагогическа характеристика на специален педагог при СУ „Н.Б.“ - гр. В. са отразени препоръките ученикът Н. Р. Т. да работи ежеседмично с психолог, логопед и ресурсен учител, както и да да ползва специален режим на обучение с чести почивки, при постоянен контрол от възрастен човек до него.

Видно от приетото решение №2576/22.06.2021г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. М. - В.“ ЕАД, детето Н. Т. е освидетелствано с 50% степен на увреждание на здравето, на база поставени диагнози: лумбална spina bifida без хидроцефалия; лумбална spina bifida без хидроцефалия, долна спастична парапареза, нарушение на активността и вниманието. Оправени са препоръки за проследяване от детски невролог и за стационарно уточняване в детска психиатрична клиника.

За обективното състояние на пациента решението на ТЕЛК насочва към етапна епикриза към амб. лист №715/04.06.2022г., която също е приложена към делото и съдържа следните констатации: неврологичен статус без МРД;

ЧМН - б.о. - с-м на долна спастична парапареза с оживени СНР Д=Л, с разширени рефлексогенни зони и патологични рефлекси от групата на Б. и намалени по обем, сила и скорост движения на долни крайници с леко повишен мускулен тонус в същите, координация, сетивност - б.о.; ТР контролира; ВКФ - б.о. с изключение на дефицит на внимание.

Видно от приетия амбулаторен лист №000119/10.05.2022г., на детето Н.

Р. Т., е поставена диагноза: синдром на Asperger, на база на предходно поставена диагноза детски аутизъм. За подобряване на общото състояние е препоръчана работа с психолог; а при обучение в масочо училище да се включи на допълнителна подкрепа от ресурсен учител и психолог.

От приета служебна бележка от „О.Б.“ ЕООД се изяснява, че майката на момчето Ц. П. работи по ТПО с този работодател на пълен работен ден.

От представени с отговора удостоверения за раждане №№ ********** и ********** е видно, че Р. Т. Т. е баща и на децата П. Т.а, родена на 17.04.2016г., и Л. Т.а, родена на *********г.

В приетото писмо от ТД на НАП – В. е отразено, че ответникът Р. Т. Т. няма регистрирани трудови договори или осигуряване по ТПО, както и няма 4 подадена декларация по чл.50 ЗДДФЛ, за 2021г. и 2022г.

Приети по делото са представени от ищеца фискални бонове за закупени в периода 25.03.2023г. - 04.04.2023г. слипове за момче, панталони, плетени бади, яке, детски обувки, детска тениска, детски пуловер, футболна топка.

Приети пред ВОС са представени също от детето чрез майката договори за лизинг от 19.12.2023г. и 01.06.2023г. за закупуването на лаптоп и мобилен телефон и фискален бон за закупуването на компютърна мишка на 04.01.2024г.

В о.с.з. пред ВОС е прието за безспорно между страните, че детето Н. Т. получава пенсия от 310лв. на месец въз основа решението на ТЕЛК за 50% степен на увреждане на здравето, а майка му получава отделно още 40 лева на месец помощи за отглеждането му.

Показанията на св. С.К. съдът кредитира като обективни и като базирани на лични впечатления. От тях се установява, че преди няколко години свидетелката се е запознала с отв. Р. Т. във връзка със закупуване на автомобил от неговия автосалон. През 2023г. свидетелката е завела баща й в същия автосалон на Р. Т. в с.Т. за закупуване на автомобил за бащата на свидетелката. При една от срещите им Т. разказал на св. К., че има син, който бил „грешка на съдбата“ и за когото не се грижи, само плаща някаква издръжка от 130лв. Свидетелката познава и детето Н.. Знае, че то страда от „спина бифида, зрял хематом“, има поставен имплант на гърба и кръстът му е опериран. Детето на свидетелката има същото заболяване. За детето Н. се грижи изцяло майката Ц., с подкрепа от нейната майка. Свидетелката и майката на Н. са посещавали, посещават и сега, центрове за рехабилитация на децата им, заради близките дати на решенията на ТЕЛК. За такива заболявания държавата поема по две посещения на седмица, но за по-бързо подобряване са нужни и платени посещения. Свидетелката не знае дали детето Н. ходи на частни прегледи и посещения, но цената на един такъв е до 100лв. Получаваните помощи и пенсия за Н. са около 350лв. на месец.