Определение № 561 от 11.09.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 561 гр. Варна, 10.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20243001000216 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ ” АД със седалище гр. София, подадена чрез юрисконсулт К. З., срещу определение № 114 от 02.02.2024г., постановено по в. гр. д. № 805/2023г. по описа на Добрички окръжен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от частния жалбоподател въззивна жалба с вх. № 2643/19.06.2023г. и въззивното производство е прекратено.

В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения за незаконосъобразност на извода на съда, че за правоприемството, настъпило по силата на осъщественото прехвърляне на търговското предприятие на клона на чуждестранен търговец „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България с ЕИК 204915054, и заличаване на клона от ТР, не се прилага чл. 227 ГПК. В евентуалност се твърди, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като ако е считал, че легитимиран въззивник се явява единствено праводателят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ ” АД- „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. вписано в Търговски и фирмен регистър под № 542097902, адрес на управление:

Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ № 1, е следвало да даде указания за потвърждаване на процесуалните действия от легитимираната страна.

1

Частната жалба е подадена в срок, от формално легитимирано лицеподател на оставената без разглеждане въззивна жалба, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Сезиран е компетентният Варненски апелативен съд, тъй като съгласно чл. 274, ал. 2, предл. 2 -ро ГПК, частна жалба, насочена срещу постановено от окръжен съд, като въззивна инстанция, определение по чл. 274, ал. 1 ГПК, подлежи на разглеждане от съответния апелативен съд.

Насрещната страна И. П. Г., представляван от назначен от съда особен представител адв. П. Г., не изразява становище по жалбата.

С определение № 323/29.05.2024г. настоящият съдебен състав е направил извод, че е валидно сезиран с разрешаването на спор за допустимост на въззивното производство по в. гр. д. № 805/2023г. по описа на Добрички окръжен съд, но във връзка с евентуалното оплакване на частния жалбоподател за допуснато съществено процесуално нарушение от ДОС се налага да бъдат дадени указания по чл. 101, ал. 1 ГПК и срок за потвърждаване на процесуалното действие, съставляващо подаване на въззивна жалба от носителя на прехвърленото в хода на процеса материалното право, а не от процесуалния субституент „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. вписано в Търговски и фирмен регистър на Република Франция под № 542097902, адрес на управление: гр. Париж, бул. „Осман“ № 1, който се явява страна /ищец/ по висящия спор. На страната е съобщено, че изявления съобразно указанията ще бъдат съобразени от съдебния състав в случай, че бъде направен извод за липса на предпоставките за приложение на чл. 227 ГПК по първото основно оплакване в жалбата. Даден е десетдневен срок за изпълнение на указанията, с предупреждение за последиците от неизпълнението.

С молби вх. № 4431/18.06.2024г. и вх. № 4933/05.07.2024г., подадени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, чрез юрисконсулт К. З., които са напълно идентични, с изключение на посочената дата на съставяне на документите, е поискано продължаване на срок за изпълнение на указания, дадени с определение № 323/29.05.2024г., на основание чл. 63, ал. 1 от ГПК, въз основа на обстоятелствата, че пълномощното, потвърждаващо 2 процесуалното действие по подаване на въззивна жалба вх. № 2643/19.06.2023г., следва да бъде изготвено и изпратено от юридическо лице, упражняващо дейността си извън пределите на страната.

С определения № 375/20.06.2024г. и № 411/08.07.2024г. молбите са уважени, като срокът е продължен съответно до 01.07.2024г. и до 15.07.2024г.

В определение № 411/08.07.2024г. страната е изрично предупредена, че следващо продължаване на срока, на основание чл. 63, ал. ,2 ГПК, въз основа на аналогични на посочените до момента обстоятелства, няма да се допусне.

С определение № 422/10.07.2024г., съдът е оставил без уважение молба вх. № 5059/10.07.2024г., отново напълно идентична с молби вх. № 4431/18.06.2024г. и вх. № 4933/05.07.2024г., с изключение на посочената дата на съставяне на документа, с която съдът е сезиран за трети път с искане по чл.

63, ал. 1 ГПК.

Изпълнение на указанията не е предприето и до датата на настоящото закрито съдебно заседание.

За да се произнесе по същество по частната жалба въззивният съд съобрази следното:

Производството по в. гр. д. № 805/2023г. по описа на Добрички окръжен съд е било образувано по жалба вх. № 2643 от 19.06.2023г. по регистъра на Районен съд – Балчик, подадена от „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749, гр. София, р- н Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, срещу решение № 68 от 25.05.2023г. по гр. д. № 200/2021г. по описа на Районен съд – Балчик, с което са отхвърлени установителни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под № 542 097 902, с адрес на управление в Република Франция, гр.

Париж, бул. „Осман“ № 1, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК 204915054, гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от законния представител Д.Д. чрез юрисконсулт Н.А.М., срещу И. П. Г. ЕГН **********, адрес: ************, ул.

„**********, за установяване дължимостта на парични вземания по договор за потребителски кредит № PLUS-1462397909.03.2017г. за главница, договорна и мораторна лихва, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, за 3 които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК № 260071/18.11.2020г. по ч.гр.д. 540/2020г. по описа на Районен съд – Балчик.

Подателят на жалбата, по която е било образувано въззивното производство- „Юробанк България“ АД, който не е страна в първоинстанционното производство, обосновава правото си на жалба на твърдения за настъпило универсално правоприемство между него и ищеца, настъпила след постановяване на първоинстанционното решение, в резултат на вписано на 06.06.2023г. в ТР при АВп, по партидите на клона на чуждестранната банка и на „Юробанк България“ АД, обстоятелствотопрехвърляне на търговското предприятие на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България с ЕИК 204915054, на „Юробанк България“ АД, по силата на договор от 31.05.2023г. Правоприемникът твърди, че следва да бъде конституиран като страна в производството, на основание чл. 227 ГПК, в процесуалното качество на прехвърлителя.

Доводът за наличие на основание за приложение на чл. 227 ГПК, който се поддържа и в частната жалба, е неоснователен, като съображенията на съдебния състав на ВнАпС за този извод са следните:

Квалифицирането на правоприемството като частно (сингуларно) или универсално (общо) е в зависимост от това дали приобретателят придобива конкретно определени субективни права или придобива една неиндивидуализирана по състав съвкупност от права и задължения. При частното правоприемство върху правоприемника се прехвърлят точно определени права, конкретизирани с индивидуализиращи ги белези. При универсалното правоприемство се прехвърля комплекс, респ. съвкупност от прехвърлими права и задължения, при което върху приобретателя преминава цялото имущество на правоприемника или на обособена част от него. При продажба на търговското предприятие е налице общо /универсално/ правоприемство, тъй като се прехвърлят всички права, задължения и фактически отношения, без да е необходимо те да се посочват и индивидуализират в договора. Сделката по чл. 15 ТЗ не води до промяна на принципала, както е например при прехвърляне на дружествени дялове или акции, а до прехвърляне на съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Като част от търговското предприятие клонът представлява 4 съвкупност от права, задължения и фактически отношения, обединени от децентрализираната дейност на търговеца, осъществявана в определено населено място. Обособена част от търговското предприятие, каквато представлява клонът, е правна съвкупност, призната от законодателя чрез предвиждането на самостоятелна индивидуализация, която несъмнено може да бъде предмет на прехвърлителни сделки по реда на чл. 15 ТЗ . По силата на процесната сделка, с която е прехвърлен клон на чуждестранен търговец, съчетано с прекратяване на регистрацията му /на клона/ в ТРРЮЛНЦ, е настъпило универсално правоприемство между прехвърлителя и приобретателя за обособена част от имуществото на прехвърлителя, съставляваща търговското предприятие на клона в Република България като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Спорните материални права, предмет на висящите установителни искове, произтичат от преки отношения с клона на чуждестранния търговец, който продължава да функционира като необособена част от съществуващото предприятие на приобретателя. Въпреки това приобретателят не може да замести правоприемника в процеса чрез конституирането му по реда на чл. 227 ГПК, тъй като тази процесуална норма е приложима само ако юридическото лицепрехвърлител престане на съществува; в случая, не е налице пълно универсално правоприемство, а принципалът- ищец в производството, който е чуждестранна търговска банка, не е заличен и продължава да функционира.

Приложението на чл. 227 ГПК не може да бъде обосновано и с аналогия на закона, тъй като не са налице предпоставките на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, при които е допустимо правоприлагане по аналогия. Разглежданата разпоредба се съдържа в процесуален закон и е предназначена да регулира процесуални правоотношения между съда и страните, възникнали в гражданския процес.

Предвид характера и съдържанието на регулираните правоотношения, същата не може да бъде отнесена по аналогия към материалните правоотношения между ищеца по делото и приобретателя на спорното материално правоуниверсален правоприемник на обособена част от търговско предприятие, каквато представлява клонът, и да обуслови процесуално правоприемство.

Предвид извода за липса на предпоставки за приложение на чл. 227 ГПК, въззивният състав следва да посочи, че второто оплакване на жалбоподателя за допуснато от окръжния съд процесуално нарушение, съставляващо неизпълнение на задължение за даване на указания, се 5 преценява като основателно. Тъй като въззивна жалба е подадена от носителя на прехвърленото в хода на процеса материалното право, а ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. вписано в Търговски и фирмен регистър под № 542097902, адрес на управление във Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ № 1, след вписване на сделката е с качеството на процесуален субституент на приобретателя „Юробанк България“ АД, преди да откаже разглеждането на жалбата, окръжният съд е следвало да даде указания във връзка с констатациите си за нередовност на процесуалното действия и срок за изправянето му, респ. за даване на възможност за потвърждаване на процесуалното действие по подаване на въззивна жалба от процесуално легитимираната страна.

Това процесуално нарушение е отстранено от настоящия съдебен състав, тъй като същият е сезиран с произнасяне по спор за допустимост на въззивното проиизводство, който следва да бъде окончателно разрешен.

В дадения на жалбоподателя срок за изпълнение, който, съобразно продължаването му с определения № 375/20.06.2024г. и № 411/08.07.2024г., е изтекъл на 15.07.2024г,. както и към момента на настоящото закрито съдебно заседание, указанията не са изпълнени. В резултат на това неизпълнение процесуалното действие на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ ” АД със седалище гр.