Решение № 156 от 30.05.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Бургас, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Зоя М. Милтиядова като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212100601292 по описа за 2021 година С присъда № 70 от 15.10.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 3260/2021 г., Бургаският районен съд признал подсъдимия К. П. К. с ЕГН ********** за невинен в това, че на 9.12.2018 г. в гр. Кундел, Република Австрия, в товарно ремарке, разположено на паркинг в Базата на австрийската фирма „Унтерер“ ООД, да е причинил на С. М. Б. с ЕГН ********** от гр. *** по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на долния десен крайник за период от 3-4 месеца при нормално протичане на оздравителния процес, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 133, предл. 2 вр. чл. 129, ал. 2, предл. 2, алт. 2 НК.

Срещу така постановената присъда е постъпил протест от прокурор при Районна прокуратура - Бургас. Протестът е бланкетен. Изразено е становище за неправилност на съдебния акт, като е посочено, че съображения в тази насока ще бъдат изложени след изготвяне на мотивите. Към настоящия момент по делото не е постъпило допълнение към протеста. Претендира се 1 отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия К. К. за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Бургас не поддържа подадения протест. Намира, че първият съд задълбочено и пълно е коментирал показанията на свидетелите на инцидента, имащи преки възприятия и правилно е направен извод, че не се установява нанасяне на удар или извършване на друго действие от страна на подсъдимия К., с което да е нарушена телесната неприкосновеност на пострадалия свидетел Б.. Пледира за потвърждаване на атакуваната присъда.

Защитникът намира присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна и моли съда да я потвърди. Посочва, че събраните по делото доказателства еднозначно изключват тезата на обвинението за непредпазливо причиняване на средна телесна повреда.

Подсъдимият К. К., редовно призован, не се явява.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на атакуваната присъда, прие следното:

Районният съд е събрал всички посочени от страните доказателства. Въз основа на тях съдът правилно е установил фактическите положения по делото, поради което настоящият съдебен състав не намира за необходимо да ги преповтаря.

По делото е установено по несъмнен начин, че на 9.12.2018 г. пострадалият С. Б. е получил изкълчване на дясната глезенна става, косо спираловидно счупване на малкия пищял в дисталната му част с допълнителен фрагмент, скъсване на синдезмозата (здравата връзка между малкия и големия пищял в областта на глезенната става) и скъсване на връзката между малеола на големия пищял и талуса. Непосредствено след получаване на увреждането пострадалият бил приет в болница в Австрия. Там бил наместен изкълченият десен глезен, след което счупването на малкия малеол било оперативно наместено и била поставена метална остеосинтеза.

В заключението на извършената съдебномедицинска експертиза е посочено, че пострадалият е получил торзионна фрактура. Вещите лица проф. д-р Д.Радойнова и д-р Р. Манчев са разяснили, че при този вид счупвания при 2 стъпване на неравна повърхност със силата на тежестта на тялото, ходилото се завърта навън, при което се чупи първо външния глезен, образува се спираловидна фрактурна линия на малкия пищял, скъсване на синдезмозата и връзката между тибиалния малеол и талуса. Вещите лица са категорични в извода си, че в случая е имало „дърпане, бутане и др.п., които са извели Б. от равновесие и при стъпване на алуминиевите дъски се е получило изкълчването на десния глезен със счупване на фибулата (малкия пищял) дистално“ (вж. заключение на съдебномедицинска експертиза № 39а/2020 г. – т.7, л. 5-16 от ДП).

Според обстоятелствената част на обвинението телесната повреда била причинена на пострадалия от подсъдимия К. К.. Последният нанесъл удари с ръце в горната част на тялото на С. Б. и го бутнал назад, при което Б. изгубил равновесие и стъпвайки назад с цялата тежест на тялото си по неравния и хлъзгав под, завъртял навън дясното си ходило. В резултат на това завъртане се получило телесното увреждане.

Посочените обстоятелства не се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.

Според показанията на свидетеля И. Д. пострадалият и подсъдимият разговаряли, като в един момент подсъдимият заявил, че не желае да продължава разговора и се дръпнал назад. Тогава С. Б. му казал: „Искаш ли да ти счупя носа?“ и тръгнал към него, при което свидетелят К. Ш. с прякор Ш. застанал между тях, за да предотврати евентуален сблъсък. Свидетелят Д. е категоричен в показанията си, че не е видял сблъсък между Сл. Б. и Кр. К.

(т. 5, л. 65-67 от ДП). В този смисъл са и показанията на свидетеля К. Ш. (т. 5, л. 37-41 от ДП).

Единствено свидетелят В. К. заявява, че „като че ли двамата взаимно се сбутаха в изправено положение“. Очевидно обаче при това бутане пострадалият не е паднал на земята, тъй като показанията на същия свидетел продължават с твърдението, че при „сбутването“ свидетелят К. Шаварски застанал между пострадалия и подсъдимия и заедно с К. започнал да ги успокоява (т. 5, л. 77-82).

Самият пострадал твърди, че той бутнал подсъдимия с двете си длани в областта на раменете, при което свидетелите Ш. и К. го хванали за ръцете в областта на подмишниците и го облегнали на брезента на ремаркето. В този 3 момент подсъдимият пристъпил към С. Б. и с десния крак го ритнал силно по десния глезен. От удара пострадалият се свлякъл на дясната си страна, като десният му глезен останал извит навътре (т. 5, л. 1-6 от ДП). Същото пострадалият Б. заявил на съпругата си Д. Б. и на Т. П., които отишли до ремаркето в по-късен момент. На въпрос на свид. Б. какво се е случило, пострадалият заявил, че К. К. го ритнал и му счупил крака. Тези думи на Б. са били възприети и от свидетеля Т. П., който твърди, че подсъдимият веднага реагирал като оспорил казаното от пострадалия, а свидетелите Ш. и К. подхвърлили към пострадалия реплика, че „сам е паднал и не казва истината“ (т. 5, л. 71).

Посоченият от пострадалия механизъм на получаване на увреждането се опровергава от заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза (т. 7, л. 34-38 от ДП). Вещите лица ясно и недвусмислено са посочили, че полученото счупване в случая не може да се получи от директен удар. Те поясняват, че счупванията на малкия пищял в резултат на директна травма имат друга характеристика, те са обичайно придружени с трети фрагмент, или са коси, с площ в сагиталната равнина.

След преценка на посочените обстоятелства, настоящият съдебен състав изцяло споделя извода на районния съд за несъставомерност на деянието на подсъдимия К.. По делото не е установено, че пострадалият Б. е загубил равновесие вследствие удряне с ръце или бутане назад от страна на подсъдимия. Напротив, именно пострадалият е имал агресивно поведение, което е довело до намесата на свидетелите К. Ш. и В. К.. Наред с това показанията на свидетелите са непротиворечиви за това, че подът на ремаркето бил влажен и хлъзгав и че непосредствено зад пострадалия имало алуминиеви дъски. При това положение съдът няма основание да не кредитира с доверие показанията на свидетелите, че пострадалият „се подхлъзна и стъпи върху дъските, поради което падна на пода“ (цит. показания на Кр. Ш.), „мисля си, че или се е подхлъзнал на пода, или е стъпил на дъските, които бяха на крачка зад него“ (цит. свид. В. К.), „аз си обяснявам счупването на крака на С. от това, че е стъпил на тези дъски накриво“ (цит. свид. И. Д.), „всички колеги …. казаха, че К. не е ритал С., а С. се е подхлъзнал върху дъските от алуминий и е паднал“ (цит. свид. Т. П.). При липса на категорични доказателства за извършени конкретни действия от подсъдимия, които да са в причинна връзка с полученото от пострадалия 4 увреждане, районният съд правилно е признал подсъдимия К. К. за невиновен.

С оглед на изложените съображения и като не намери основание за отмяна на атакуваната присъда, този съдебен състав прие, че същата следва да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна.

Мотивиран от горното и на основание чл. 338 НПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 70 от 15.10.2021 г., постановена по НОХД № 3260/2021 г. по описа на Бургаския районен съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5