Решение № 4115 от 20.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4115 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100505801 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 8.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 7460/ 2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 159 състав, по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД е признато за установено, че Е. В. П. /ЕГН**********/ дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД /ЕИК 831609046/ сумата 292.30 лв., представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 1.07.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, жк „****“, **, вх.Д , **, аб.№ 221539, ведно със законната лихва от 26.08.2020 г. /дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК пред CPC, по което е образувано ч.гр.д.№ 39933/ 2020 г. на СРС/ до окончателното й изплащане, и сумата 39.66 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 19.08.2020 г., като исковете са отхвърлени относно сумата 30.91 лв.- такса за дялово разпределение за посочения по- горе имот с аб.№ 221539, претендирана за периода от 1.07.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 31.08.2017 г. до окончателното й изплащане, и относно сумата 6.32 лв.- лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2017 г. до 19.08.2020 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Е. П. е осъден да заплати на ищеца „Топлофикация София” ЕАД сумата 450 лв.- разноски за исковото производство и заповедното производство- ч.гр.д.№ 39933/ 2020 г. на СРС. На основание чл.78, ал.3 1

ГПК ищецът „Топлофикация София” ЕАД е осъден да заплати на ответника Е. П. сумата 175 лв.- разноски по делото /за адвокатско възнаграждение/.

Постъпила е въззивна жалба от Е. В. П. /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени предявените срещу него искове, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София /ищец по делото/ не изразява становище по повод подадената от ответника въззивна жалба.

Третото лице- помагач на ищеца- „Техем Сървисис“ ЕООД- гр. София не изразява становище по жалбата на ответника.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по съществонеоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното обжалваната част. първоинстанционно решение е валидно и допустимо-в

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявения от „Топлофикация София” ЕАД срещу Е. П. установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за с у м а т а 292.30 лв.- главница /стойност на потребена топлинна енергия/, като основателен и доказан- чл.272 ГПК.

Основателността на предявените по делото установителни искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на ответника да отговаря по същите. Според приложимата през процесния период норма на чл.153, ал.1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Цитираната разпоредба императивно установява кой е страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право 2 върху имота- собственост или вещно право на ползване. Като потребител на топлинна енергия по силата на закона следователно е легитимиран собственикът на топлоснабдения имот, освен ако същият е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Горните хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения.

В случая според доводите във въззивната жалба на ответника Е. П. по делото не е безспорно установено, че през посочения в исковата молба период той и ищцовото дружество са били обвързани от валидно договорно правоотношение.

Съобразно изложеното по- горе по силата на закона- чл.153, ал.1 ЗЕ, страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие е собственикът или вещният ползвател на имота. В случая въз основа на събраните в процеса писмени доказателства се установява, че ответникът Е. П. е собственик на процесния апартамент № 4 в **, вх.Д в жк „****“- гр. София /с аб.№ 221539/, придобит по договор за дарение, сключен с Нотариален акт № 72/ 5.08.1991 г. на софийски нотариус. Няма твърдения, нито данни и доказателства по делото, притежаваното от ответника вещно право върху процесния имот да е било отчуждено от него преди или по време на исковия период, като липсва и представена по делото молба- декларация /или заявление- декларация/ за откриването на партида на абонат /клиент/ на топлинна енергия на лице, различно от ответника, която да е приета от топлопреносното предприятие, в който случай може да бъде приет извод за съществуващо между него и „Топлофикация София“ АД облигационно правоотношение. През процесния период следователно ответникът П. е имал качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ и е пасивно материално-правно легитимиран да отговаря по предявените от топлопреносното предприятие искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Установено е следователно наличието на облигационно договорно правоотношение между ищеца и ответника Е. П. за процесния имот през исковия период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, което е достатъчно основание за доказване на иска по основание. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в жилището на ответника, е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му- съгласно чл.162 ГПК.

За установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на 3 претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечения и индивидуални справки за начислените за процесния имот суми и са приети в първоинстанционното производство експертни заключения на съдебно- техническа и съдебно- счетоводна експертизи. Няма основание посочените експертни заключения да не бъдат съобразени от съда при формиране изводите по съществото на спора, тъй като няма данни експертите да са дали неверни заключения /съзнателно или по непредпазливост/.

Според даденото от вещото лице по допуснатата съдебно- техническа експертиза заключение- в конкретния случай дължимата сума за доставена в имота на ответника топлинна енергия е начислена в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т.е. спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Взети са предвид от експерта следните релевантни факти и обстоятелства: че процесната сграда е топлофицирана и през исковия период е топлозахранена; че в имота на ответника не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители; че в имота има водомер за топла вода, по който е отчетен разход дистанционно, а също и че от ФДР е начислена топлинна енергия за сградна инсталация; като изчисленията са направени съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяването.

Поради това и ответникът- като потребител на посочената енергия, дължи на ищцовото дружество плащане на нейната цена, която именно е отразена в приложените по делото документи и в приетите като неоспорени от страните и възприети от въззивния съд като обективно дадени експертни заключения.

Съгласно заключението на съдебно- счетоводната експертиза не е установено от страна на ответника да е било извършено плащане цената на топлинната енергия за процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ- бр.107/ 2003 г./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общия условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. За процесния период между страните е бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, одобрени с Решение № ОУ- 01/ 27.06.2016 г. на ДКЕВР, действали през процесния период. Нормата на чл.150, ал.3 ЗЕ изрично предоставя възможност на потребителите на топлинна енергия в тридесетдневен срок от обнародване на Общите условия да внесат в топлопреносното предприятие своите възражения под формата на заявление, в което да предложат специални условия. В случая ответникът не е ангажирал доказателства, че се е възползвал от тази възможност, поради което и следва да се приеме, че е приел действащите при ищеца Общи условия.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната 4 енергия в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в действалата през процесния период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ- бр.34/ 24.04. 2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.6 ЗЕ потребителите в сграда- етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Следователно, доколкото процесната сграда е топлофицирана и през исковия период в нея е доставяна топлинна енергия, няма основание за освобождаване на ответника от отговорността да заплати стойността на съответната /отнасяща се за имота му/ топлинна енергия за сградна инсталация.

Предвид горното, поради неоснователност на доводите за недължимост на главницата от 292.30 лв., представляваща стойност на потребена в процесния имот топлинна енергия /само за сградна инсталация/, решението в тази обжалвана от ответника П. част следва да бъде потвърдено. Конкретни доводи за недължимост на признатото с обжалваното решение акцесорно вземане за лихви за забава в жалбата на ответника не се съдържат, поради което и въззивният съд не дължи излагането на самостоятелни мотиви за основателност на иска по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД /арг. чл.269 ГПК/.