Решение № 4157 от 18.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4157 гр. София, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20251110209390 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от Ю. Л. Б. срещу наказателно постановление /НП/ № 24-4332-027258 от 12.11.2024 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 950 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.

В жалбата се релевират доводи за това, че обжалваното НП е незаконосъобразно. Акцентира се на допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. По същество се моли за отмяна на обжалваното НП и присъждане на сторени разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител. Жалбата се поддържа с искане за отмяна НП, като се претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. Ангажира писмено съображения в защита на тезата си за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Иска присъждане на юрисконсултско 1 възнаграждение. Оспорва по размер адвокатско такова, намирайки го прекомерно.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателнопроцесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното от фактическа страна:

На 20.04.2024 г. около 18.22 часа в с.Волуяк по бул.“Ломско шосе“ до № 271, с посока на движение от гр.София към гр.Костинброд, е засечена скорост на движение на лек автомобил „***“ с рег.№ ********** от 126 км/ч.

/измерена скорост 130 км/ч., приспаднат толеранс от 3 % в полза на водача/, при ограничение 50 км./ч. за населено място, като превишаването на скоростта е със 76 км./ч. Проверяващите извършили преценка за това, че водачът превишава разрешената максимална скорост за населено място над 50 км./час, съобразно показанията на АТТС „CORDON M 2“ с № MD1196, записващо дата, час, скорост и рег. номер на МПС.

Във връзка с горното е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ на жалбоподателя, доколкото е установено, че соченият автомобил е управляван от водача, когото собственикът /П. Р. Д./ посочва поименно в декларация по чл.188 от ЗДвП.

Въз основа на акта, при цитиране на разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на 12.11.2024 г., е издадено атакуваното НП, с което на основание чл.

182, ал.1, т.56 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 950 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни – показанията на свидетеля Ц.

Р. Р. и писмени – АУАН, копие от решение за одобрение на типа на уреда за измерване, копия от протокол от проверка и от протокол за използване на АТСС, снимков материал, копие от ежедневна форма на отчет, копие от справка-картон на водача, справка за първоначална регистрация, декларация 2 по чл.188 от ЗДвП, заповеди за компетентност, както и от останалите материали по делото. В съдебно заседание свидетелят Р. потвърждава констатациите по АУАН касателно установено управление на МПС от страна на жалбоподателя със скорост, превишаваща максимално допустимата за населено място, и съдът цени тези показания като последователни и логични.

Съдът кредитира писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.

При така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал. 2 от ЗАНН от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

По съществото на спора:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество, съгласно разпоредбата на чл.

63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалният и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл.13, чл.107, ал.2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма. Спазени са законоустановените срокове по чл.34 от ЗАНН. Касателно компетентността на наказващия орган началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция”-СДВР - по издаване на атакуваното наказателно постановление: същата следва по силата на длъжностно качество и правомощията, делегирани с приложена по делото заповед. Същевременно материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН се явява доказана по делото, доколкото в заповед за компетентност, изискана служебно от съда и приложена по делото.

Принципно управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата за превишаване над 50 км/ч. санкцията е глоба в размер на 700 лв., като като за всеки следващи 5 км./ч. превишаване 3 над 50 км./ч. глобата се увеличава с 50 лв. И в акта, и в НП се сочи, какво именно е превишаването на скоростта, съобразено на плоскостта на изчисляване на размера на административното наказание.

В случая нарушението е установено от видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации /RS/ тип: „ CORDON M2“ с ф.№ MD 1196. Процесната система за контрол на скоростта е разположена на пътното платно, като това обстоятелство е удостоверено по предвидения от закона ред, със съответните фотоснимки. От доказателствата по делото се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с протокол на Български институт по метеорология, преглед на вписан тип средство за измерване, касаещо АТСС, ведно с решение за одобрение на типа на уреда за измерване. Мястото на извършване на нарушението е описано подробно – посочен е не само точен адрес, а именно с.Волуяк по бул.“Ломско шосе“ до № 271, но и посоката на движение на моторното превозно средство – от гр.София към гр.Костинброд, които данни съответстват на информацията, отразена в приложения по делото снимков материал. Така измерената скорост на движение на автомобила, управляван от жалбоподателя, е била 130 км./ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което правилно в НП е отразена скорост от 126 км./ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената такава.

В този смисъл съдът констатира, че при издаване на атакувания акт е съобразен т. нар. "толеранс", като инкриминираната скорост е намалена на 126 км./ч., т.е. отчетено е превишение от 76 км./ч., което обстоятелство е в полза на нарушителя и именно за това превишение същият е бил санкциониран. По делото е приложена справка за регистрация на МПС - лек автомобил съгласно която жалбоподателят н е е собственик на същия; такъв е П. Р. Д..

Видно от декларация по чл.188 от ЗДвП от 31.10.2024 г. Д. е декларирал, че на процесната дата МПС лек автомобил „***“ с рег.№ ********** е управлявано от жалбоподателя.

4

Предвид изтъкнат довод касателно неспазване на преклузивния срок по чл.34 от ЗАНН се установява следното: подадена е декларация по чл.188 от ЗДвП от собственика на инкриминирания автомобил на 31.10.2025 г.; именно на тази дата е съставен процесният АУАН, затова възражението се явява несъстоятелно, тъй като не е изтекъл тримесечният срок от откриване на нарушителя.

На следващо място по делото се съдържа снимков материал и същият е бил показан на жалбоподателя, видно от саморъчно положен негов подпис в АУАН и вписаното в акта и наказателното постановление.

Не отговаря на действителността наведеното в посока нечетливост на акта за установяване на административно нарушение; напротив, същият се чете без затруднения, като жалбоподателят го е прочел, за да постави подписа си в графа „нарушител“.

По делото са приобщени всички необходими доказателства с оглед изясняване на фактическата обстановка по делото.

В обобщение доводите несъстоятелни и без основание. на жалбоподателя се прецениха като

В заключение по безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява извършването на нарушението, затова съдът не цени наведените доводи в обратна посока.

Правилно и законосъобразно е приложена и санкционната разпоредба.

С оглед на изложеното съдът счита, че атакуван ото НП е издадено при спазване разпоредбите на закона и като такова следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на спор искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна, по което съдът има задължението да се произнесе /както и по това на жалбоподателя/ , се явява основателно.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Съгласно чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ (разпоредбата на чл.37 от ЗПП препраща към Наредба за 5 заплащането на правната помощ от 01.01.2006г.). Разпоредбата на чл.27е от Наредбата предвижда възнаграждение за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Настоящият състав счита, че делото не се характеризира с особена фактическа и правна сложност, също така взе предвид и брой на проведени заседания, поради което определя на въззиваемата страна СДВР да бъде изплатена сумата от 80 лв., представляващи направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По тези съображения и доколкото НП следва да бъде потвърдено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение трябва да бъде оставено без уважение, то е неоснователно.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН Софийски районен съд.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-027258 от 12.11.2024 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 950 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.

НЕ УВАЖАВА искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на СДВР парична сума в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение за осъществяването на процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК и на основанията по НПК пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6