Решение № 633 от 29.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. Велико Търново, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Катина Минева

Ангелина Богданова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20254100500958 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“, представлявано от инж. А.В., чрез процесуалния представител В. В. против Решение № 682/09.06.2025 г., постановено по гр.д. № 2255/2024 г. по описа на ГОРС, с което е признато за незаконно уволнението на П. П. Х. на длъжност „Инженер железопътен транспорт/ревизор безопасност на движението“ при Регионална инспекция Безопасност на превозите – Горна Оряховица към Инспекция Безопасност на превозите и технически спецификации за оперативна съвместимост при Централно управление на ДП „НКЖИ“, извършено със Заповед № 2/08.02.2024 г. на Генералния директор на ДП „НКЖИ“. С обжалваното решение е възстановен П. Х. на заеманата длъжност - „Инженер железопътен транспорт/ревизор безопасност на движението“ при Регионална инспекция Безопасност на превозите – Горна Оряховица към Инспекция Безопасност на превозите и технически спецификации за оперативна съвместимост при Централно управление на ДП „НКЖИ“.

1

ДП “Национална компания Железопътна инфраструктура“, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, е осъдено да заплати на П. П. Х., ЕГН **********, сумата от 15 350,40 лв., представляваща брутно обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на уволнението, за периода от шест месеца, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до изплащане на сумата.

На основание чл. 224, ал. 1 КТ ДП “Национална компания Железопътна инфраструктура“ е осъдено да заплати на ищеца сумата от 574,62 лв. обезщетение за използвания платен годишен отпуск в размер на шест дни за 2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до изплащането на сумата.

ДП “Национална компания Железопътна инфраструктура“ е осъдено на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на П. П. Х. сумата 2 800 лева, представляваща направени по делото разноски, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Горна Оряховица сумата 1 199,02 лева, представляваща дължими държавни такси и разноски по делото.

Недоволен от решението във всички части, в които исковете са уважени, е останал въззивникът НКЖИ, като го обжалва в законоустановения срок.

Счита същото за неправилно поради нарушаване на съдопроизводствените правила и материалния закон. Сочи, че мотивите на обжалваното решение са непълни и противоречиви. Твърди, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, което е довело до достигането на неправилни изводи.

Навежда доводи, че съдът приемайки, че работодателят не е спазил процедурата по чл. 333 КТ, неправилно е приложил материалния закон. В тази насока излага подробни аргументи. Счита предявените искове за неоснователни. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените от ищеца искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия П. П. Х., с който я оспорва. Счита първоинстанционното решение за правилно, като излага аргументи в тази насока и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Великотърновският окръжен съд след преценка доводите на страните и 2 обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирана страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество. При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Поради изложеното, въззивната жалба следва да бъде разгледана по същество.

Районен съд – Горна Оряховица е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225 КТ вр. чл. 86 ЗЗД и чл. 224, ал. 1 КТ, предявени от П. П. Х. против ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“.

По делото не се спори, че страните са били в трудово правоотношение.

Въззиваемият по силата на Трудов договор № 1513/30.09.2002 г., допълнително споразумение № 1/02.01.2003 г. и допълнително споразумение № 325/27.05.2003 г. е заемал длъжността „Ръководител движение“ II ст. в ЖП гара Световрачане при ПЕПЖИ – София – 2 към НК „ЖИ“.

В допълнително споразумение № II-120/01.02.2007 г., подписано на 07.02.2007 г., е посочено, че ищецът ще изпълнява длъжността „Инспектор /експлоатация/ старши специалист“ от служба ЖП Район Варна за неопределено време.

С допълнително споразумение № II-429/15.05.2007 г., подписано на 21.05.2007 г., ищецът е преназначен на длъжност „Инспектор/Главен специалист“ / ЕУГД/, за неопределено време.

С допълнително споразумение № II-90/11.02.2008 г.,

3 подписано на

14.02.2008 г., ищецът е преназначен на длъжност „Инженер, ЖП транспорт/Гл. спец. управление на движението“, за неопределено време.

В допълнително споразумение № II-40/27.02.2009 г., влязло в сила на 01.03.2009 г., е посочено, че ищецът е преназначен на длъжност „Участъков инспектор в железопътен транспорт“, за неопределено време със срок на изпитване шест месеца.

С уведомително писмо трудовото правоотношение между П. П. Х. и УДВГД, Горна Оряховица е било прекратено на основание 123, ал. 1, т. 4 КТ, в сила от 01.01.2011 г., като ищецът е уведомен, че новият му работодател ще бъде Генералният директор на ДП „НКЖИ“.

С допълнително споразумение № 505/01.11.2016 г. ищецът е преназначен на длъжност „Инженер железопътен транспорт/Ревизор безопасност на движението“.

В периода от 09.04.2023 г. до 08.06.2023 г. ищецът не се е явявал на работа, което обстоятелство не се оспорва от него.

Това е дало основание на работодателя писмо с изх. № ЖИ19087/02.05.2023 г., връчено лично на П. Х. на 10.05.2023 г., да поиска от него обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ във връзка с констатирано неизпълнение на трудовите му задължения поради неявяване на работа.

На 11.05.2023 г. ищецът е депозирал писмени обяснения пред работодателя. В същите посочва, че след изтичане на болничния лист за периода от 13.03.2023 г. до 09.04.2023 г. е уведомил своевременно прекия си ръководител гл. инсп. Тодор Николов и ст.инсп. Петър Къртичев, че на 06.06.2023 г. предстои явяването му на ТЕЛК, при което ще му бъде издаден болничен лист за периода от 09.04.2023 г. до 06.06.2023 г. вкл. Поради това сочи, че неявяването му на работа за процесния период -09.04.2023 г. 06.06.2023 г. е поради временна неработоспособност, поради което същото не се явява нарушение на трудовата дисциплина.

Работодателят не е уважил обясненията на ищеца и видно от оспорваната Заповед № 2/08.02.2024 г. на Генералния директор на ДП „НКЖИ“ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл.

188, ал. 3 КТ, в резултат на което е прекратено трудовото правоотношение на П. Х.. Заповедта е връчена на въззиваемия на 08.02.2024 г. В нея е посочено извършеното от него нарушение – неизпълнение на трудовите задължения.

4

Прието е, че са налице основанията по чл. 186 вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и чл.

187, ал. 1, т. 1, пр. 3 КТ и че са спазени изискванията на чл. 189, чл. 192, чл.

193, ал. 1 вр. чл. 194, ал. 1 КТ. В заповедта е посочено, че следва да му се плати обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, а на основание чл. 221, ал. 2 КТ той дължи обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието.

По делото е представена медицинска документация, в т.ч. ЕР на ТЕЛК, ЕР на НЕЛК, болнични листи.

От приетото за установено от фактическа страна, ВТОС достигна до следните правни изводи:

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички сочени от страните доказателства, които са били относими и необходими за изясняване на спорните факти от значение за делото и връзките между тях.

Въз основа на събраните в достатъчен обем допустими и относими доказателства, районният съд е достигнал до правилния извод, че предявените искове са основателни, поради което ги е уважил. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл. 272 ГПК се споделят изцяло от въззивния съд, поради което препраща към тях. В настоящата инстанция не се представиха доказателства, които да навеждат на изводи, различни от направените от първоинстанционния съд.

Дисциплинарната отговорност на работника/служителя е уредена с разпоредбите на чл. 186-199 КТ. Дисциплинарно наказание се налага за извършено нарушение на трудовата дисциплина, при спазване на формална процедура от компетентния орган по чл. 192, ал. 1 КТ, с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага (чл. 195, ал. 1 КТ), и в сроковете по чл. 194 КТ, като преди налагане на наказанието работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства (чл.

193, ал. 1 КТ).

На първо място, с разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ законът поставя акцент на задължението на субекта на дисциплинарна власт за реално предварително изслушване или приемане на писмени обяснения от работника или служителя. Целта на предварителното изслушване или приемане на 5 писмени обяснения е работникът или служителят да има възможност да изложи пред субекта на дисциплинарна власт своята защитна позиция по твърдените дисциплинарни нарушения и ако това реално е станало, то правото му на защита е било надлежно упражнено. За да изпълни това свое задължение, работодателят, по своя преценка, може да избере една от двете форми - да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения за конкретно посочено нарушение, като поканата следва да достигне до знанието на адресата, за да породи последиците на чл. 193, ал. 1 КТ. Достатъчно за изпълнение на изискванията на чл. 193 КТ е преди налагане на наказанието работодателят да поиска обяснения от работника или служителя за действия или бездействия, които счита за нарушения на трудовите задължения, като тези обяснения, респективно отказът такива да бъдат дадени, трябва да са достигнали до субекта на дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарното наказание. По делото се установява, че преди издаване на процесната заповед от ищеца са били поискани обяснения именно във връзка с извършеното дисциплинарно нарушение – предмет на настоящото производство. Ищецът е депозирал писмени такива, което от своя страна означава, че същият е разбрал какви точно нарушения му се вменяват.

Съдът намира, че изискването на чл. 193 КТ е удовлетворено и на ищеца е била предоставена реална възможност да упражни правото си на защита.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като тези срокове не текат, докато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или стачка (чл. 194, ал. 3 КТ). С изтичането на посочените срокове се погасява правото на работодателя да ангажира дисциплинарната отговорност на работника или служителя. Според трайната съдебна практика на ВКС (Решение № 203/ 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6889/2014 г., IV г. о.; Решение № 256/ 18.05.2012 г. по гр. д. № 1036/2011 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 363/10.01.2012 г. по гр. дело № 354/2011 г. на ВКС, I г. о.) „откриване на нарушението“ по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушението на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, 6 които го квалифицират като нарушение. Видно от събраните по делото доказателства се установява, че на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за твърдяно дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неявяване на работа за продължителен период от време – от 09.04.2023 г. до 08.06.2023 г. Във връзка с констатираното поведение работодателят с писмо с изх. № ЖИ-19087 от 02.05.2023 г. е изискал писмени обяснения по реда на чл.