Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1049 от 12.12.2024, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 925/2024
Вид
Определение № 1049
Подписан
12.12.2024
В сила
08.04.2025
Състав
Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 10, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 1 - 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 1 - 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 1 - 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 13а · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 18ж, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1049 гр. София, 12.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20241800500925 по описа за 2024 година

Подадена е частна жалба от П. Г., Я. С. и Н. Ф. чрез адв. С. от САК срещу определение № 260004 от 10.06.2024 год. по гр.д. № 691/2019 год. по описа на РС-Ихтиман, с което съдът е прекратил производството по делото по предявените ревандикационни искове от П. И. Х.-Г., Я. С. и Н. Ф. против Р. Г. С., Б. А. С., К. С. А., Й. Д. С., Й. С. Л., Л. Б.

Т., Т. Б. М., Ю. К. С., Н. К. С., Н. И. Н. и С. Н. Н. за признаване за установено, че ищците са собственици на недвижим имот в землището на с. С.С., представляващ ливада от 3,5 дка в местността „Б.“ във възстановими на терена стари реални граници, очертани по буквите АБВГА на скица-приложение № 1 към заключението на вещото лице, неразделна част от съдебно решение от 17.03.2008 год. на РС-Ихтиман по гр.д. № 102/2007 год., влязло в законна сила на 30.04.2008 год. и за предаване на владението върху процесния имот, като недопустими.

Ответниците не са подали отговор на частната жалба.

Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и приложените доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищците се легитимират с решение на ОбСЗ-Костенец № 1441С/22.08.2017 год. за възстановяване собствеността на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Н. Г. Н. върху недвижим имот в землището на с. С.С., а именно: ливада от 3,5 дка в местността „Б.“ с посочени граници в скица към решение от 17.03.2008 год. по гр.д. № 102/2007 год. на ИРС.

Имотът не е нанесен в кадастралния план към РП от 1966 год., като решението на органа по реституция не е придружено със скица, съгласно изискванията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.

Ответниците по делото заявяват, че владеят процесния имот на основание влязло в 1 сила решение № 49 от 21.11.2002 год. на ОбСЗ-Д.Б., с което им е възстановено правото на собственост върху имота като наследници на Й. С. С., представляващ нива с площ 5,3 дка в местността „Б.“, показан на скица № 160 от 25.09.2002 год. Със заповед № РД-15248/08.10.2009 год. на кмета на община Д.Б. е наредено попълване на нов поземлен имот под № 310 в кв. 7 по регулационния план на курорт Д.Б. с площ 5300 кв.м., като е издадена и скица № 177/27.11.2009 год., в която е нанесен имота на наследниците на Й. С..

Видно от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза на в.л. Д. К. имотът, отразен в скицата към съдебното решение от 17.03.2008 год. по гр.д. № 102/2007 год. по описа на ИРС е показан с червен контур на скицата към заключението на л. 546 по делото и попада в границите на ПИ № 310 в кв. 7 по плана на гр. Д.Б. с площ 5300 кв.м., възстановен в полза на ответниците по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимирани страни в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана съображения: по същество, частната жалба е неоснователна поради следните

Предявените искове са недопустими, тъй като ищците не се легитимират с решение на ОбСЗ за възстановяване на процесния имот в тяхна полза. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. Скицата, издадена от техническата служба на общината, когато се иска възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии, съдържа:1. границите и номера на имота съгласно кадастралния план; 2. регулационното отреждане на територията, в която попада имотът; 3. границите и площите за възстановяване на правото на собственост, включително и с ограниченията, върху имотите. Когато заявеният за възстановяване имот не е заснет в кадастралния план нормата на чл. 13а от ППЗСПЗЗ изисква изработване на помощен план, който да отразява границите на бившите имоти, границите и номерата на имотите по действащия кадастрален план. След влизане в сила на помощния план ОбСЗ постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ /чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ/. В случая тази процедура не е изпълнена. Видно от приетата съдебно-техническа 2 експертиза, процесният имот е възстановен в полза на ответниците по делото като наследници Й. С. С., т.е. процедурата по възстановяване на собствеността върху имота е приключила, но същият е възстановен не в полза на ищците като наследници на Н. Г. Н., а в полза на ответниците по делото: имотът, отразен в скицата към съдебното решение от 17.03.2008 год. по гр.д. № 102/2007 год. по описа на ИРС попада в границите на възстановения на ответниците ПИ № 310 в кв. 7 по плана на гр. Д.Б. с площ 5300 кв.м. С оглед това и реституционната процедура, започнала по заявлението на ищците за възстановяване на процесния имот, няма как да бъде финализирана, след като същият имот представлява част от друг по-голям имот, възстановен в полза на ответниците и нанесен в кадастралната основа на действащия регулационен план на гр. Д.Б.. Следователно, за ищците не е налице правен интерес да предявят ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС за установяване правото им на собственост върху имота към настоящия момент, след като същите не се легитимират с решение и скица на заявения за възстановяване имот по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ след успешно завършена реституционна процедура. В този случая за ищците е налице друг ред за защита, а именно – чрез предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, който има за предмет установяване правото на собственост върху имота н а техния наследодател към момента на образуване на ТКЗС в землището гр. Д.Б.. Искове по този ред са допустими именно в случаите, когато процедурата по възстановяване собствеността върху заявен имот не е приключила с постановен отказ, а имотът е възстановен в реални граници в полза на ответниците, които оспорват принадлежността на правото на собственост върху него на наследодателя на ищците. Съдебната практика също е категорична, че правен интерес от иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на общинската служба по земеделие /поземлена комисия/ за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници.

Тъй като крайният извод на настоящата инстанция съвпада с този на районния съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260004 от 10.06.2024 год. по гр.д. № 691/2019 год. по описа на РС-Ихтиман, с което съдът е оставил без разглеждане предявените ревандикационни искове от П. И. Х.-Г., Я. С. и Н. Ф. против Р. Г. С., Б. А. С., К. С.а А., Й. Д.

С., Й. С. Л., Л. Б. Т., Т. Б. М., Ю. К. С., Н. К. С., Н. И. Н. и С. Н. Н. за признаване за установено, че ищците са собственици на недвижим имот в землището на с. С.С., представляващ ливада от 3,5 дка в местността „Б.“ във възстановими на терена стари реални граници, очертани по буквите АБВГА на скица-приложение № 1 към заключението на 3 вещото лице, неразделна част от съдебно решение от 17.03.2008 год. на РС-Ихтиман по гр.д.

№ 102/2007 год., влязло в законна сила на 30.04.2008 год. и за предаване на владението върху процесния имот и е прекратил производството по делото, като НЕДОПУСТИМО.

Определениетото може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4