Решение № 16547 от 05.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16547 гр. ***, 05.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110140774 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел 1, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, против С. С. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, с която e предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от 1778,40 лв., представляваща регресно вземане за платено по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователно обезщетение за вреди на лек автомобил „Субару Форестър“, с рег. № ***, причинени при ПТП, настъпило на *** г. в гр. ***“, по вина на ответника при управление на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ***, който напуснал мястото на настъпването на произшествието преди идване на органите за контрол на движение по пътищата, и сторени ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.03.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 05.04.2024 г. по ч. гр.д. № 17898/2024 г. по описа на СРС, 74 състав.

Ищецът твърди, че на *** г. около *** часа, на бул. „***“ до спирка на ***, ответникът, като водач на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ***, предизвикал настъпването на ПТП, като при движение на автомобила се блъснал в спрял от дясната страна на булеварда лек автомобил „Субару Форестър“, с рег. № ***, в резултат на което на последния били причинени щети. Навежда доводи, че виновният водач бил напуснал мястото на ПТП-то, без да изчака контролните органи.

Твърди, че към момента на ПТП-то е бил застраховател на ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в полица № *** от *** г., поради което по заведена ликвидационна преписка (именувана „щета“) № *** бил заплатил застрахователно обезщетение за възстановяване на вредите по увреденото МПС в размер от 1768,40 лева по регреса на застрахователя по 1 имуществена застраховка „Каско на МПС“ и „Злополука“ – „***Д. По така изложените съображения моли съда да осъди ответника да му възстанови посоченото обезщетение заедно с 10 лева ликвидационни разноски. Претендира и направените в настоящото и в заповедното производство съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение, възникнало между страните по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и извършеното от ответника плащане на застрахователно обезщетение. Оспорва механизма на ПТП, вида и размера на причинените вреди. Оспорва и пораждането на регресното право на застрахователя в хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ при твърдения за липса на съзнателно и целенасоченото действие по напускане на мястото на ПТП от страна на ответника, поради липсата на възприятие и знание за факта на осъществяване на произшествието. В тази връзка посочва, че управляваното от него МПС било в движение, а съприкосновението между двата автомобила било сравнително леко, поради което останало и незабелязано от ответника. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният установителен иск намира правното си основание в чл. 422 ГПК, вр. с чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.

Възникването регресно право на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ срещу застрахования при него водач на моторното превозно средство се обуславя от пораждането в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) породени права на увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т. е. вредите да са причинени от делинквента, чрез негово виновно и противоправно поведение; 2) възникнало действително договорно правоотношение между делинквента и ищеца по договор за „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и заплащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение на увреденото лице или на встъпилото в неговите права лице при настъпване на застрахователно събитие и 3) делинквентът да е управлявал МПС, като при настъпването на ПТП е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените по-горе материални предпоставки, а ответникът трябва да докаже, че е заплатил застрахователно обезщетение на ищеца, респ. че е напуснал местопроизшествието, тъй като е било наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.

Предвид изявленията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 т. 4 ГПК с доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към момента на ПТП-то ищецът е бил застраховател на ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в застрахователна полица № *** от ***г. с период на застрахователно покритие от ***г. до ***г., както и че във връзка с процесното ПТП била образувана застрахователна преписка № *** при ищцовото дружество, като в полза на застрахователя по имуществена застраховка „Каско на МПС“ и „Злополука“ на увредения автомобил „Субару Форестър“ с рег. № *** била изплатена сумата от 1 768,40 лв., а освен това 2 били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на 10 лв.

По делото е представен протокол за ПТП № *** от ***г., съставен от полицейски служител от сектор „***“ при ***, който видно от нанесената информация в графа „Посетено на място“, е посетил мястото на процесното ПТП. Протоколът е съставен от компетентен полицейски орган в кръга на предоставената му компетентност след извършено посещение на местопроизшествието и в предвидените от закона форма и ред, поради което представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него непосредствено възприети от длъжностното лице факти и обстоятелства, свързани с настъпването на ПТП. Затова и доколкото страните не са оспорили авторството на протокола, обективираните в него изявления на полицейския служител следва да се кредитират по отношение на обстоятелствата, че на ***г. в гр. ***”, след спирка на ***/ е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил „Субару Форестър“ с рег. № ***, управляван от Б. Л., както и относно заварените към момента на посещението обстоятелства – настъпили щети по лекия автомобил, изразяващи се в увредена лява част, преден калник, 2 бр. врати, огледало и джанти, както и относно факта на напускане на местопроизшествието преди идване на органите за контрол на движение по пътищата от страна на другия участник в ПТП.

За установяване механизма на настъпване на процесното произшествие са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б. Л. – водач на лек автомобил „Субару Форестър“ с рег. № ***. Същият предоставя сведения, че преди въпросния инцидент първо бил спрял на червен сигнал на светофара, когато друг лек автомобил го ударил леко отзад. Изяснява, че непосредствено след светофара, малко след спирката на ***, отбили двата автомобила и ги огледали. Свидетелят установил, че по управляваното от него МПС нямало нанесени никакви щети, поради което не съставили двустранен констативен протокол. Изяснява, че след като влязъл обратно в автомобила си, видял в огледалото как една кола се приближава към него отляво, допряла се по цялата дължина на неговия автомобил и избягала. Уточнява, че автомобилът, причинил ударът, се намирал зад него, но не знае дали е сменял пътните ленти. Допълва, че веднага направил снимки на увредилото го МПС, съобщил за настъпилото ПТП на телефон ***, при което органите по контрол на движението посетили мястото на инцидента и съставили протокол. Посочва, че огледалото било изцяло счупено и паднало.

При преценка на събраните по делото гласни доказателства, съобразно правилата на чл. 172 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че следва да даде вяра на показанията на свидетеля, доколкото същите са последователни, житейски и правно логични, основават се на пряко и непосредствено формирани субективни възприятия, като не се разколебават от останалия събран по делото доказателствен материал.

Описаните от свидетеля факти около реализиране на процесното ПТП, както и причината за това, са съответни на тези, заявени пред застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ на увредения автомобил посредством искане за оценка на вреди от *** г., както и на схемата, съдържаща се в Протокола за ПТП. В приетото по делото и неоспорено от страните експертно заключение, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира като извършено обективно, компетентно и добросъвестно, също е възприет идентичен на изнесения от св. Л. механизъм на настъпване на процесното ПТП, като същевременно вещото лице изяснява, че увреждането по процесния лек автомобил „Субару Форестър“ с рег. № ***, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.

3

Към приетата по делото административно-наказателна преписка с № ***г. по описа на *** е приобщена декларация от *** г., подписана от ответника С. К., съдържаща изявление за участие в произшествие на ***г. при управлението на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ***, както и за напускане на местопроизшествието, които обстоятелства следва да се приемат за доказани като извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти. В декларацията се съдържат още сведения за обстоятелствата преди настъпване на инцидента – при опит да се включи в движението на бул. „***“ ответникът е засечен от тежкотоварно превозно средство, движещо се в средната лента, вследствие на което преминал много близо до паркираната на *** спирка втора кола, както и след това – липса на външния лемент на огледалото на управлявания от него автомобил.

Към преписката е приобщен още АУАН от *** г., подписан от ответника С. К. без възражения, както и издаденото въз основа на него Наказателно постановление № *** от ***г., издадено от ***, Отдел „***“, влязло в законна сила на ***г., с което на ответника С. К. са наложени наказания по чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 ЗДвП – „глоба“ в размер на 200 лв., и по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП – „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за период от 1 месец, за това, че на ***г. около *** часа, в гр. ***, бул. „***“ като водач на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № *** при движение по бул. „***“ на спирка на *** поради маневра, свързана с навлизане в съседна пътна лента от лява в дясна не пропуска и реализира ПТП в попътно движещият се лек автомобил „Субару“ с рег. № ***, след което при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска и не уведомява службата за контрол, с което виновно е нарушил чл. 25, ал. 2 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3 б. „В“ ЗДвП. Действително, наказателното постановление не попада сред актовете на наказателния съд, имащи задължителна сила за гражданския съд по см. на чл. 300 ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая обаче, предвид: обстоятелствата, отразени в постановлението, влизането му в законна сила поради неупражняване на правото за обжалване на същото от страна на нарушителя, подписване на АУАН от нарушителя без възражения, и с оглед установения в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД принцип, че вината на делинквента при непозволено увреждане се предполага, то следва да се приеме, че ответникът следва при условията на главно и пълно доказване да опровергае фактите, отразени в посочените актове. Такова обратно доказване в случая не е проведено от ответника.