Решение № 181 от 10.11.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Бургас, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Елена П. Г. като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20252000500230 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ СД-02-053203/23.05.25г. на СлОС от С. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к.

„Д. Г.” бл. * вх. *, ет. *, ап. *, съдебен адрес: гр. С., ул. „Г. С. Р.” № *, офис № *, адв. А. Г.С., против решение № 101/28.04.2025г. по гр.д.№ 327/24г. на СлОС, с което е уважен предявеният против нея иск о т И. В. С., с ЕГН:

**********, с пост. адрес гр. С., ж.к. „Д. Г.“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. *, чрез адвокат С. И. Р. - АК - С., с кантора в гр. С., ул. „Г. С. Р.” № *, офис *, за разваляне на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД, на сключения с н.а.

***************************************************************** в регистъра на НК, договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Твърди, че решението е неправилно, като постановено при неправилна преценка на събраните доказателства.

Заявява, че съдът е ценил едностранчиво гласните доказателства, като се е позовал основно на показанията на св. С. - неин брат, който е заинтересуван от изхода на делото, а не ги е ценил в съвкупност с всички останали събрани доказателства. Моли да бъде отменено и постановено ново, с което искът бъде 1 отхвърлен. Претендира разноски. Няма доказателствени искания.

Въззиваемата стрА. - И. В. С., оспорва въззивната жалба, чрез своя процесуален представител С. И. Р. - АК - С. Счита постановеното решение на Сливенски окръжен съд за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Ангажира подробни аргументи в надлежно депозирания по реда на чл.263 ГПК отговор. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259 ГПК от легитимирано лице, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция и е допустима.

Сливенският окръжен съд е разгледал иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

Съдът като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред СлОС е образувано по искова молба от И. В. С., против С. С. С., с иск за разваляне на сключения между двете договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, извършен с н.а. ****************************************************, с който С. прехвърлила на С. собствените си 4/6 ид.ч. от описания по акта недвижим имот, представляващ

СОС апартамент с кадастрален идентификатор № 67338.563.***.*.*, по КККР на гр. С., с административен адрес: гр. С., ж.к. „Д. Г.“ бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. *, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, подробно описан по приложения към исковата молба н.акт. Твърди, че сключила договора, с който въззивницата – нейна дъщеря, се задължила да й осигури грижи, издръжка, спокоен и нормален живот, какъвто водила дотогава, като си запазила правото на безвъзмездно ползване на имота пожизнено. Твърди, че след сключването на договора отношенията им се променили и била принудена да напусне процесния имот в гр. С. и да се установи в с. Г. А. С напускането на имота била лишена и от ключовете за него. През 2022г. се наложило да бъде оперира от гуша в болница в гр. С., но дъщеря й отказала да я допусне до жилището. Поддържа, че дъщеря й изобщо не се интересува от нея и се наложило нейна близка приятелка да й помага. В края на 2023 г. получила микроинсулт и отново имала нужда от грижи, но дъщеря й отново не 2 се отзовала. Повече от 10 дни била на легло и чужди хора се грижили за нея.

Твърди, че дъщеря й отказва да я обгрижва, отказва да я подпомага със средства, не я допуска до жилището, не взема лекарствата й, в резултат от което тя се принуждава да се обръща към други хора, за да й помагат. На основание всичко описано в исковата молба поддържа трайно неизпълнение на сключения договор и моли за неговото разваляне. Ангажира доказателства.

Претендира разноски.

Ответницата оспорва иска в надлежно депозирания в срока и по реда на чл.131 отговор. Заявява, че не е нарушавала клаузите по договора. Заявява, че постоянно и системно е изпълнявала в продължение на 12 години поетите по договора задължения да се грижи за майка си и да я издържа. Твърди, че родителите й живели в имот, който също прехвърлили на нея в с. Г. А. по тяхно желание. След смъртта на баща й през **** г., майка й по собствено желание останала в същия имот, но започнала да идва в гр. С. за зимните месеци.

След тежко боледуване от въззивницата от Ковид през 2022 г., майка й категорично отказала да идва и да живее при нея в гр. С., за да не се зарази и трайно останала в с. Г. А. Това наложило постоянно пътуване, снабдяване с лекарства, наемане на жени, които да се грижат за С., докато С. е на работа.

Твърди, че изцяло издържа майка си, която спестява цялата си пенсия.

Оспорва твърденията за прекаран микроинсулт от страна на С. и за извършена операция на щитовидна жлеза, като се позовава на нейни старчески проблеми с паметта. Излага и други аргументи за отхвърляне на иска. Също ангажира доказателства и претендира разноски.

Видно от приложения на стр.4, гр.д.№ 2924/2024г. СлРС, н.а.

*************************************************************************

С. прехвърлила на С. собствения си недвижим имот, описан подробно по акта и по-горе, с административен адрес: гр. С., ж.к. „Д. Г.“ бл. *, вх. „*“, ет. *, ап.

*, срещу грижите, положени от преобретателката до сключване на акта и със задължение за нея да поеме за в бъдеще гледането и издръжката на прехвърлителката, като й осигури спокоен и нормален живот, такъв, какъвто е водила до този момент, докато е жива и със запазено право на ползване на С. върху целия прехвърлен имот пожизнено и безвъзмездно.

Поради алеаторния характер на договора – за предоставяне на гледане и 3 издръжка от страна на преобретателя, срещу получения от прехвърлителя имот, доказателствената тежест в процеса за установяване изпълнението на поетите задължения се носи от страната, която следва да гледа и издържа прехвърлителя, понеже противната страна вече е изпълнила задължението си да прехвърли имота, със сключване на договора - Решение № 82 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о., ГК. В тази връзка, за да установи фактическата обстановка, съдът взе предвид всички събрани писмени и гласни доказателства. Така, от показанията на св. Л. С. - син на въззиваемата, се установява, че през м. февруари, 2024г. майка му го потърсила, оплакала се, че е сама и не се полагат достатъчно грижи за нея. Когато отишъл, там имало жена, която се грижела за нея. След известно време, обаче, тази жена се отказала. Твърди, че след това той и съпругата му започнали да се грижат за майка му и да осигуряват всичко, от което има нужда – храна, лекарства, лекарски грижи и др. Според този свидетел, майка му иска да живее в гр. С., в апартамента в кв. „Д. Г.“, но сестра му - въззивницата, не я допуска. Не отрича, че от около 1 седмица преди съдебното заседание – т.е. около 23-ти януари, 2025г., майка му напуснала по лично желание имота в с. Г. А., където живеела и се установила да живее при него, в гр. С., кв. „С. к.“, бл. **, вх. *, ап. *, жилище, което видно от приложения с отговора срещу исковата молба н.акт, стр.35 по гр.д.№ 327/24 г. СлОС е продадено на 19.03.2024 г. от въззиваемата И. С. на този свидетел.

А.логични са показанията и на св. Г. А., ангажирана от въззиваемата стрна. От тях се установява, че прехвърлителката имала желание да си живее в гр. С., в жилището, което прехвърлила на дъщеря си, но не била допускана там. Тя споделяла на свидетелката, че й е трудно на село, особено през зимата, но не може да отиде в гр. С., защото там сега живее дъщеря й. При посещение на лекар, се налагало да взема билет за последната маршрутка, понякога такси, за да се прибере в къщи. Веднъж дори, през м.март, 2022г. свидетелката я придружила до гр. С. във връзка със здравословен проблем. Впоследствие я придружила до гр. С. З., където била оперирана, уговорила човек с лек автомобил да я прибере след изписването от гр. С. З. и да я закара до с. Г. А.

Иначе прехвърлителката си живеела трайно в с. Г. А., където имала добри условия и никога не била живяла в гр. С. в процесния апартамент.

При посещенията си в с. Г. А. св. А. виждала, че има жени, които помагат на И. - нейни гледачки, но тя не била доволна от тях. Те й давали лекарствата 4 и се грижели за нея, поемали по-тежката къщна работа срещу заплащане, осигурено от пенсията на С.

Противоположни са показанията на останалите разпитани свидетели, ангажирани от въззивницата. От разпита на св. П. И., св. К. И., св. М. К., св. С.

П. и св. В. Г., св. К. М. се установява, че след прехвърлянето на имота, С. С. полагала много грижи за майка си. Първоначално я вземала при себе си всяка зима в жилището в кв. “Д. Г.“, гр. С., а през лятото С. се връщала в имота в с. Г.

А. Там се чувствала добре, понеже имало двор, било по-широко и можела да стои навън.

През 2022 г., С. С. се разболяла тежко от Ковид – стр. 45 по гр.д.№327/24г.

СлОС. След този период въззиваемата продължила да живее целогодишно, включително и през зимата, в с. Г. А. Според част от ангажираните свидетели това станало по нейно желание, за да не се зарази от Ковид, а останалите свидетели са твърдели, че дъщеря й не я приема в жилището в гр. С.

Като заключение настоящият състав, след като взе предвид показанията на св. Г., св. М., св. И., приема, че до зимата на 2022 г., когато С. се заразила и прекарала тежко заболяване от Ковид, тя вземала майка си И. С. при себе си в гр. С., в процесния апартамент. След боледуването й, това било преустановено, но С. продължила да се грижи непрестанно за нея, като пътувала до с. Г. А. да носи хранителни продукти и да помага с личен труд.

От разпита на всички свидетели се установява, че С. наемала жени, които да поемат домакинската работа при майка й, заплащала им, наемала човек, който да се грижи за двора - св. П. И., заплащала и на него - стр. 50, закупувала храни, лекарства, водела майка си на лекар и полагала много старание за здравето й. По делото са приложени фискални касови бонове за закупувани продукти и заплащани режийни разноски за имота в с. Г. А., представени от въззивницата. Ето защо съдът, като съобрази, че имотът е прехвърлен през 2012 г. срещу положени грижи в миналото и задължение за издръжка и гледане за в бъдеще от страна на С., приема, че приложените писмени доказателства в достатъчна степен подкрепят твърдението на въззивната страна за осигуряване издръжка след сделката, макар и да сочат само откъслечни периоди. Този извод е съобразен с цялостното поведение на ответницата, която непрекъснато и добросъвестно полагала грижи за майка си, включително се отзовавала при спешни ситуации. Действително, в 5 приложените фискални бонове не е посочено лицето, извършващо плащането, доколкото това не е задължителен техен реквизит по закон. Житейският опит, обаче, сочи, че разписката се издава и връчва на този, който фактически внася сумите и в случаите, в които тези суми не се възстановяват от задълженото лице, тя се съхранява от платеца. В настоящия случай е безспорно, че разписките се съхраняват от въззивницата, представени са от нея, следователно се намират при нея. Ето защо съдът прави извод, че тя или ангажирани от нея лица са извършили плащанията и са й предоставили разписките, което съответства на условията на договора за прехвърляне на имот, срещу поето задължение за издръжка и гледане.

Що се отнася до описания от св. А. случай, относно придружаването на С. до различни лечебни заведения, съдът съобразява, че той съвпада с периода, в който С. боледувала от Ковид и не може да бъде вменено неизпълнение на поетото задължение, предвид извънредната ситуация и продължилото след това престиране на грижи в полза на въззиваемата.