Решение № 157 от 13.08.2022, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. К., 13.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария К. Дановска при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Гражданско дело № 20215100100050 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба с вх. № 88/05.04.2021г., предявена от АЛ.

ЕВГ. Х. от гр. С. срещу „У. - х.” АД, с ЕИК *****, и Ж. СТ. Х. от гр. К..

Ищецът твърди, че на 30.08.2019 г. в град К. е сключен Договор за поръчка между „У. - х.” АД, с ЕИК *****, в качеството му на доверител и АЛ.

ЕВГ. Х., с ЕГН **********, в качеството му на довереник.

Твърди, че съгласно чл. 1 от Договора довереникът се задължил да проучи пазара на кредитите и вземанията в Република България и по своя преценка да осъществи контакти с потенциални финансови институции, като банки, инвестиционни и финансови дружества и други подобни, а така също и с физически и юридически лица и еднолични търговци, занимаващи се с изкупуване на вземания и кредити, във връзка с осъществяване на бъдеща сделка (продажба) между доверителя и купувача посочен от довереника, за прехвърляне на цялото вземане на „У. - х.” АД, в качеството му на взискател, от община К., в качеството й на длъжник, по изпълнително дело № 20198120400684, по описа на ЧСИ Р. С. с рег. № ***, с район на действие Окръжен съд - К..

Сключеният между страните Договор за поръчка бил възмезден.

Във връзка с този договор доверителят упълномощил довереника за описаните в Договора правомощия с Нотариално заверено пълномощно с рег.

№ 11550 на нотариус Д. Г.а, нотариус с район на действие PC - К., с рег. № *** на НК.

На 16.10.2019 г. било сключено Споразумение към Договора за поръчка от 30.08.2019 г. С него страните приели, че поръчката, предмет на Договора за 1 поръчка от 30.08.2019г., е коректно и в цялост изпълнена.

Също така страните договорили, че задължението на „У. - х.” АД към АЛ. ЕВГ. Х. е в приблизителен размер на 457 000 лева и същото ще бъде намалено с отстъпка от страна на Х., която е в приблизителен размер на 17 % от дължимата сума.

Така, след направената отстъпка от страна на Х., страните се споразумели „У. - х.” АД да заплати на АЛ. ЕВГ. Х. сума, която е в размер на 380 000 лева (триста и осемдесет хиляди), както следва:

190 000 лева - не по-късно от 20.02.2020 г. и

190 000 лева - не по-късно от 20.03.2020 г.

В т. 5 от Споразумението Ж. СТ. Х., в качеството си на физическо лице, встъпила в дълга на „У. - х.” АД и се съгласила да дължи солидарно уговорената в споразумението сума, която е в размер на 380 000 лева.

Споразумението между „У. - х.” АД и Х. носело белезите на договор за спогодба по чл. 365, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че с процесната спогодба страните договорили краен срок за плащане на задължението на „У. - х.” АД, а именно 20.02.2020 г. и 20.03.2020 г. С настъпване на двата падежа вземането му от „У. - х.” АД и Ж.Х. станало изискуемо.

Относно представителната власт на Ж. СТ. Х. спрямо „У. - х.” АД твърди, че процесните Договор за поръчка и Споразумението към него са подписани от Ж. СТ. Х., в качеството й на пълномощник на „У. - х.” АД, съгласно пълномощно с нотариално удостоверени подпис рег. № 17104/13.11.2010 г. и нотариално удостоверено съдържание - № 76, том 3, рег.

№ 17105/13.11.2010 г. по описа на нотариус К. Д. с рег. № *** в Нотариалната камара с район на действие Районен съд - К..

По отношение на търсената неустойка, в исковата молба се сочи, че в т.4 от процесното Споразумение страните се договорили, че се дължи неустойка, която е в размер на 1 % от забавеното задължение за всеки ден просрочие.

Ответното дружество забавило плащането по първата вноска с 405 дни, а плащането по втората вноска - с 376 дни. Това, че не бил предвиден фиксиран срок или размер, до който неустойката може да се начислява, не водело до нейната прекомерност или нищожност (арг. Тълкувателно решение № 1/09г. от 15.06. 10г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСтК на ВКС). Това било така, тъй като забавата била изцяло и пряко обвързана от действията на длъжника.

Страните договорили неустойка, която към момента на подаване на исковата молба следвало да бъде в размер на 405 % (405 дни просрочие) по първата вноска и 376 % (376 дни просрочие) по втората вноска.

Ищецът обаче претендира неустойка в размер на 30 % от цялото вземане, тъй като според него това бил процентът, който отговаря на справедливостта в гражданските и търговските отношения, както и на обезпечителната, обезщетителната и санкционната й функция. Търсената неустойка била за първите 30 дни забава от страна на ответниците, от съответния падеж на всяка от вноските, както следва:

2

57 000 /петдесет и седем хиляди лева/ лева, неустойка, начислена за първите 30 дни забава на първата вноска (от 21.02.2020 г. до 21.03.2020 г.),

57 000 /петдесет и седем хиляди лева/ лева, неустойка, начислена за първите 30 дни забава на втората вноска (от 21.03.2020 до 19.04.2020) Сочи се още, че неустойка в размер на 30 % от задължението отговаря и на големия период на забава от страна на длъжниците — повече от 1 (една) година.

При определяне на размера на неустойката следвало да се вземе предвид, че е налице пълно неизпълнение от страна на длъжниците.

Претендира се и законна лихва, както следва:

19 898,81 лева - законна лихва, дължима се по първата вноска от Споразумението, считано от датата на забавата, без да се включва периода, за който се търси неустойка, а именно - от 22.03.2020 г. до датата на подаване на исковата молба - 02.04.2021 г.

18 368,14 лева - законна лихва, дължима се по втората вноска по Споразумението, считано от датата на забавата, без да се включва периода, за който се търси неустойка, а именно - от 20.04.2020 г. до датата на подаване на настоящата искова молба - 02.04.2021 г. законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението.

Иска се да бъде постановено решение, с което „У. х.“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „С. С.“ № * и Ж. СТ. Х., с ЕГН **********, с град К., ул. „А.“ № *, да бъдат осъдени да заплатят солидарно на АЛ. ЕВГ. Х. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, блок №*, вк. *, ет.

*, ап. *, сумата от 532 266,95 лева (петстотин тридесет и две хиляди двеста шестдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки), от която 380 000 лв.

(триста и осемдесет хиляди) - главница по Договор за поръчка от 30.08.2019 г., изменен със Споразумение от 16.10.2019 г. към Договора за поръчка от 30.08.2019 г.; 57 000 (петдесет и седем хиляди лева) лева, неустойка, начислена за първите 30 дни забава на първата вноска (от 21.02.2020 г. до 21.03.2020 г.); 57 000 (петдесет и седем хиляди лева) лева, неустойка, начислена за първите 30 дни забава на втората вноска (от 21.03.2020г. до 19.04.2020г.); 19 898,81 лева - законна лихва, дължима се по първата вноска от споразумението, считано от датата на забавата, без да се включва периода, за който се търси неустойка, а именно - от 22.03.2020 г. до датата на подаване на исковата молба - 02.04.2021 г.; 18 368,14 лева - законна лихва, дължима се по втората вноска от Споразумението, считано от датата на забава, без да се включва периода, за който се търси неустойка, а именно - от 20.04.2020 г. до датата на подаване на настоящата искова молба — 02.04.2021г. Ищецът претендира също да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят и законната лихва за забава върху главницата за периода от завеждане на исковата молба - 02.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноските, направени в настоящото производство, както и разноските, направени във връзка с обезпечаване на иска, за което е 3 издадено Определение от 10.03.2021 г. по гр.д. 3123/2021 г., по описа на Софийски градски съд, IV състав и разноските по образуваното изпълнително дело 161 /2021 г. по описа на ЧСИ Х. П., с рег.**№ *** на КЧСИ.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК са постъпили писмени отговори на исковата молба от двамата ответници, с които предявените искове се оспорват като неоснователни.

I. Ответникът „У. х.“ АД счита исковата молба за допустима, но изцяло неоснователна. Твърди, че процесният Договор за поръчка/30.08.2019г. и тристранното Споразумение от 16.10.2019г. са подписани от името на „У. х.“ АД без представителна власт.

Процесните Договор за поръчка/30.08.2019г. и тристранното Споразумение от 16.10.2019г., на които ищецът основава претенциите си, били подписани от Ж.Х. от името на „У. х.“ АД без представителна власт.

Това било така, тъй като на 05.09.2014 г. с Нотариална покана „У. х.“ АД оттеглило подписаното от него нотариално заверено пълномощно с рег. № 17104 и 17105 от 13.11.2010г. по описа на нотариус К. Д., за което ищецът бил информиран преди подписването на Договор за поръчка/30.08.2019г. и на тристранното Споразумение от 16.10.2019г. Сочи подробни съображения за становището си, че Договор за поръчка/30.08.2019г. и тристранното Споразумение от 16.10.2019г. са свързани с упражнено спрямо мнимия пълномощник Ж.Х. заплашване, а при условията на евентуалност - измама или грешка.

С подадена от него частна жалба срещу обезпечително Определение № 265454/10.03.2021г. по гр. д. № 3123/2021г. по описа на СГС, ГК, IV - „в“ състав своевременно упражнил правото си на възражение по чл. 301 от ТЗ, поради което счита, че не е обвързан нито с Договор за поръчка/30.08.2019г., нито с тристранното Споразумение от 16.10.2019г., и съответно - в негова тежест не възникнали задължения нито по тях.

При условията на евентуалност счита, че тристранното Споразумение от 16.10.2019г. е подписано от името на „У.- х.“ АД без представителна власт и поради обстоятелството, че за сключването на договор за спогодба е необходимо изрично пълномощно.

На отделно основание счита, че тристранното споразумение от 16.10.2019г. е нищожно поради липса на основание и невъзможен предмет, като излага съображенията си за това.

Въвежда и възражение за недействителност на тристранно Споразумение от 16.10.2019г. по смисъла на чл. 40 ЗЗД.

Прави възражение и за унищожаемост на тристранното Споразумение от 16.10.2019г. поради грешка; измама; и заплашване.

Моли исковата молба да бъде оставена без уважение. Претендира деловодни разноски.

II. Ответникът Ж. СТ. Х. счита исковата молба за допустима, но неоснователна. Твърди, че процесните Договор за поръчка/30.08.2019г. и тристранно Споразумение от 16.10.2019г. са подписани от нея без 4 представителна власт, тъй като на 05.09.2014 г. с Нотариална покана У. х. АД оттеглило подписаното от него нотариално заверено пълномощно с рег. № 17104 и 17105 от 13.11.2010г. по описа на нотариус К. Д. и за това ищецът бил информиран преди подписването на Договор за поръчка/30.08.2019г. Сочи, че с подадена от „У.- х.“ АД частна жалба срещу обезпечително Определение № 265454/10.03.2021г. по гр. д. № 3123/2021г. по описа на СГС, ГК, IV - „в“ състав дружеството своевременно упражнило правото си на възражение по чл. 301 от ТЗ, поради което не било обвързано нито с Договор за поръчка/30.08.2019г., нито с тристранното Споразумение от 16.10.2019г., и съответно - в негова тежест не възникнали задължения нито по тях. При липсата на главен дълг на „У.-х.“ АД по Договор за поръчка/30.08.2019г. и тристранното Споразумение от 16.10.2019г. отв. Х. счита, че не би могла да поеме валидно задължение да отговаря като солидарен длъжник по този изначално несъществуващ дълг на „У.- х.“ АД.

При условията на евентуалност счита, че тристранното Споразумение от 16.10.2019г. е подписано от името на „У.- х.“ АД без представителна власт и поради обстоятелството, че за сключването на договор за спогодба било необходимо изрично пълномощно.

Отново при условията на евентуалност излага, че тристранното Споразумение от 16.10.2019г. е нищожно поради липса на основание и невъзможен предмет, тъй като ищецът не е изпълнил предмета на Договор за поръчка/30.08.2019г. и фактическото твърдение в тристранното Споразумение от 16.10.2019г. в противен смисъл е изцяло невярно. Съответно, невярно било и фактическото твърдение в същото споразумение, че „У. х.“ АД ще откаже подписването на цесионен договор за прехвърляне на вземанията от Община К..