Определение № 164 от 07.04.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 164 гр. ХАСКОВО, 07.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20255600600272 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXII от НПК.

Образувано е по жалба на защитника на подсъдимия по н.о.х.д.№ 36/2025г. на РС Харманли - И. С. против протоколно определение от разпоредително заседание от 13.03.2025г., с което е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на РП Хасково за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В частната жалба, също като в изложението пред РС защитникът поддържа, че обвинителния акт не отговаря на изискванията по чл. 246 от НПК защото не съдържа всички обстоятелства относими към т.н. „фактическото обвинение“, което да кореспондира с бланкетните норми от ЗДвП и ППЗДвП, нарушени според прокурора. Иска ОС да отмени обжалваното определение, прекрати съдебното производство и върне делото на РП Хасково за отстраняване на нередовността на обвинителния акт.

Писмени възражения не са постъпили.

Хасковски окръжен съд, в настоящият си състав, като прецени събраните по досъдебното производство доказателства, поотделно, в съвкупност и във връзка с доводите на страната, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в законовия срок и от легитимирана да обжалва страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

На досъдебната фаза на производството са допуснати съществени нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. В проведеното разпоредителното заседание, съставът на районния съд е счел, че внесеният обвинителен акт, с който против подсъдимия С. е било предявено обвинение по чл. 343, ал. 3 вр. ал. 1, б.

„б“ НК, отговаря на изискванията по чл. 246 от НПК и е годен да изпълни процесуалната си роля, респ. посочени са всички релевантни към предмета на делото факти и са очертани 1 пределите на доказване по делото. Този извод е неправилен. В обстоятелствената част на обвинителния акт липсват факти, свързани с появата на насрещно движещият се автомобил, както и за мястото на настъпване на ПТП(говори се и за разделителна площ между двете ленти за движение?), не е посочено точно място на удара по ширина и дължина на пътното платно, механизма на удара е възпроизведен при споменаването на изготвената автотехническа експертиза, изобщо не са изложени скоростите на движение на управляваните от подсъдимия и другия участник в ПТП леки автомобили, опасни зони за спиране при избраната скорост на движение; т.е в обвинителния акт липсват данни за механизма на настъпване на произшествието, съобразен и с параметрите на повдигнатото обвинение за допуснато нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Все в тази връзка е и дефицитът на фактите, свързани с нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Прав е защитникът, който с основание посочва очевидното противоречие свързано с липсата на контрол върху МПС(чл.

20, ал. 1 от ЗДвП) и вмененото на С. нарушение „отклоняваща маневра наляво“, без да се убеди, че това няма да създаде опасност за другите участници в движението, последното предполага контролиране на л. автомобил. В изложеното (едно изречение) описание прокурорът не сочи с кои участници в движението е следвало да се съобрази С.. Изложеното говори, че липсва описание на деянието, което прокурорът е приел за осъществено от привлеченото към наказателна отговорност лице. След като обвинението вменява на водача нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и обвързва опасността с действията на подсъдимия, който не контролира МПС, в описанието на фактите по обвинението следва да е налице информация за възникване на опасността в резултат на поведението на друг участник в движението, каквато липсва. Не са изложени и факти относно момента, от който се дължи реакция при опасност на пътя, който обикновено съвпада с момента, в който водачът обективно е могъл да възприеме опасността. Липсват и твърдения за каквото и да било „разминаване“ и неговата връзка с вредоносния резултат, предвид предявеното обвинение за допуснато нарушение и по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП/чл. 92, ал. 2 от ППЗДвП.

В резюме обвинителния акт не съдържа описание на деянието, което прокурорът е приел, че е осъществено от привлеченото да отговаря лице, като липсващата информация касае съставомерни факти. Липсва яснота по въпроса за точното място на удара и разположението на участниците в инцидента върху платното за движение. Налични са пропуски при посочването на белезите от обективната страна на вмененото транспортно престъпление в обстоятелствената част на обвинителния акт, доколкото не са били изложени изчерпателно всички основни факти, обуславящи обективните и субективни съставомерни признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в него. Обвинителният акт не съответства на ТР № 2/2002 г. по т. д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС и в частност т. 4.2, а са налице непълноти и вътрешни противоречия в лаконично изложените обстоятелства, които пречат на подсъдимия да разбере фактите по делото и кореспондиращата им, дадена от прокурора правна квалификация.

И последно. Цитирането на заключението на назначените на подготвителната фаза експертизи и възпроизвеждането на заключенията на вещите лица, макар и детайлно, 2 не може да се приеме за обвинителна теза, нито за фактическа обстановка, тъй като съгласно чл. 154, ал. 1 от НПК, експертното заключение не е задължително за съда и органите на досъдебното производство. Експертизите са само способ за доказване в наказателното производство, когато за изясняването на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката. Така възпроизведените в обвинителния акт заключения на назначените в рамките на досъдебното производство експертизи не могат да бъдат част от необходимото изложение за обстоятелствата, при които е осъществено инкриминираното деяние. Обвинението следва да посочи каква информация приема за изводима от доказателствените материали и чрез експертизите, което да стори по ясен и конкретен начин относно възприетите факти.

Горните пороци, произтичащи от обвинителния акт, настоящият съд намира за съществени, тъй като са в разрез с императивните изисквания на чл. 246, ал. 2 НПК.

Внесеният в съда акт не е бил годен да изпълни процесуалната си роля да рамкира фактическите и юридическите параметри на обвинението, по което да се произнесе съдът.

Допуснатите пропуски при излагане на обвинителната постановка и липсата на описание на релевантните за инкриминираното деяние факти, е съществено процесуално нарушение, доколкото страните и най-вече подсъдимият е в невъзможност да научи обвинителна теза в пълнота. След като държавното обвинение не е посочило на практика никаква фактология относно вменената на С. деятелност, е следвало първият съд да прекрати образуваното пред него производство и върне делото на досъдебната му фаза, вместо да прави опит да санира тези нарушения със своя акт по същество.

Предвид изложеното ОС Хасково

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Протоколно определение от 12.03.2025г. на РС Харманли, постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д.№ 36/2025г., вместо което ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по н.о.х.д.№ 36/2025г. по описа на РС Харманли и връща делото на РП Хасково, ТО Харманли.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3