Решение № 20 от 13.02.2023, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Белоградчик, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20221310100420 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове по чл. 140 КТ, във вр. с чл. 150 КТ, във вр. с чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и лихви върху тези възнаграждения с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се сочи, че ищеца е работил по служебно правоотношение с ответника, като е заемал длъжността „полицай“ в РД „ГП“ – Драгоман, ГПУ – Белоградчик. Твърди, че служебните си задължения е изпълнявал на 12/ 24 – часови дежурства и приложима е разпоредбата на чл.

187, ал. 3 ЗМВР. В исковата молба ищеца твърди, че за полагания от него нощен труд, заплащана му е единствено добавка в размер на 0.25 лв. Предвид сменния режим на работа, ищеца сочи, че е полагал извънреден труд за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., като от ответника не му е заплатил възнаграждение за този труд, формирано чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 н а МВР за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР /отменена/. Твърди, че положения нощен труд е следвало да бъде преизчислен по коефициент 0.143, превърнати в общ брой действително отработени часове. След отмяната на горецитираната Наредба е налице законова празнота, поради което и следва да бъдат приложени 1 нормите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – чл. 9, ал. 2, предвиждащо сумиране изчисляване на работното време, при което нощните часове се превръщат в дневни. Сочи, че за периода 25.08.2019 г. – 10.07.2020 г. /вкл./ ответника не му е заплатил възнаграждение за извънреден труд, преизчислен по коефициент 1.143 за отработените от него часове нощен труд – общо 1 512 часа, което възнаграждение е в размер на 613.70 лв.

Поради това, ищецът претендира, ответника да бъде осъден да му заплати възнаграждение за положен извънреден труд за периода 25.08.2019 г.

– 10.07.2020 г. /вкл./ за отработените от него часове нощен труд – общо 1 512 часа, в размер на 613.70 лв., ведно с мораторните лихви за забава в размер на 148.11 лв., ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете, до окончателното й изплащане. Претендират се направените по делото разноски – за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., от които 400 лв. – по иска, представляващ главница и 300 лв. – по иска за мораторни лихви.

Ищецът или негов процесуален представител не се явяват в съдебно заседание. Подробни доводи са изложени в представена по делото Писмена защита.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорват обективно предявените искове. В срока по чл. 131 ГПК, е подаден отговор от страна на ответника. Не оспорва обстоятелството, че ищеца е в служебно правоотношение с ответника. Сочи, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време – 8 ч. към нормалната продължителност на работното време през нощта – 8 ч., при което коефициента е 1 – съгл. чл. 187 ЗМВР. Сочи че нормата на чл. 187 ЗМВР е специална спрямо общите правила в КТ. По смисъла на Решение от 24.02. по дело С-262/20 на СЕС, втори състав „ефективната защита по чл.12а/от Директива 20003/88 ЕО, не се изисква нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по – кратка от установената нормална продължителност на труда през деня, т.е. не се налага нощния труд да е 7 ч., а съгл. ТР № 3/ 12.04.2017г. на ВКС, заключението на Съда по конкретно запитване е обвързващо и създава задължение за неговото спазване. Поради това, не е налице положен от ищеца 2 извънреден труд, тъй като установеното за ищеца работно време е в рамките на 24-часови дежурства и представлява установено редовно работно време.

Целта на коефициента от 0.143 е увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд и трудът, получен чрез преобразуване с този коефициент не е извънреден по смисъла на чл. 187 ал.1 т.3 ЗМВР. НСОРЗ е неприложима, тъй като за служителите на МВР е установена еднаква продължителност на дневния и за нощния труд и коефициента е единица.

Ответникът не изпраща свой представител в съдебно заседание.

Подробни доводи за неоснователността на исковете са изложени в представения отговор на исковата молба и Писмени бележки. Претендират се направените по делото разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца и се моли същото да бъде редуцирано до минималния му размер.

По искане на страните, по делото е допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, в която вещото лице е изчислило размера на претендираното от ищеца възнаграждение, посредством съответните изчисления. Заключението на вещото лице е приобщено към останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна:

Не се спори по делото, че ищеца работи по служебно правоотношение с ответника, като заема на длъжността „полицай“ в ГД „Гранична полиция“, РДГП – Драгоман, ГПУ – Белоградчик.

От събраните по делото доказателства се установява, че през исковия период 25.08.2019 г. – 10.07.2020 г., ищеца е работил на сменен режим със смени от 12 или 24 часа, респективно е полагал и нощен труд. Липсват каквито и да било данни, а и ответника не е направил възражения, да се е противопоставил на полагането на извънреден труд. Не се оспорва и ищеца да не е отработил нормативно установените работни часове. От представените по делото доказателства и от приобщената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че на ищеца е изплатена добавка в размер на 0.25 лв. на час за положения от него труд.

С оглед данните по делото съдът приема, че исковата претенция с правно основание чл. 140 КТ, във вр. с чл. 150 КТ, във връзка с чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР , е основателна, поради следното:

3

Съобразно разпределената на страните доказателствена тежест, съдът вмени в тежест на доказване на ищеца следните обстоятелства: наличие на служебно правоотношение между страните за заеманата от ищеца длъжност за периода 25.08.2019 г. – 10.07.2020 г. вкл. /признато/ ; че установеното за ищеца работно време е на 12/ 24 часови смени. /признато/; че е полагал нощен труд през исковия период – на кои дати и по колко часа, респ. извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни; размера на претендираното възнаграждение; че ответника е изпаднал в забава в заплащането на възнаграждението; размера на лихвите за забава.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР – брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР . Според нормата н а чл. 187, ал.10 от ЗМВР "Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи".

Видно от материалите по делото и от приетата съдебно – счетоводна експертиза, ищецът, във връзка със заеманата от него длъжност е полагал труд на 12 или 24 – часови смени по график, включително и през нощта – за времето от 22:00 ч. до 06:00 ч. Отново видно от заключението на вещото лице, на ищеца е изплатено само нормативно регламентираната добавка от 0.25 лв. на нощен час, но не и извънреден труд от положения нощния труд при преизчисляването му с коефициент 1.143, с оглед приравняване на този труд към дневен /нормална продължителност на дневен труд 8 ч. – към 7 ч. нормална продължителност на нощен труд/. Това е довело до разлика между заплатеното и реално дължимото на ищеца възнаграждение за извънреден труд.

Законовите разпоредби на чл. 176 и чл. 178 от Закона за

Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) определят елементите на месечно възнаграждение на държавните служители на МВР – основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, в т. ч. и за 4 извънреден труд. Нормата на чл. 187 ЗМВР определя продължителността на работното време на държавните служители в МВР подневно и на 8, 12 или 24часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 и 06:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. , при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и 06:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, т. е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и последващите наредби липсва такова изрично правило.

Съгласно чл. 67, ал. 3 от Закона за държавния служител , минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1-5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.

Нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 142, ал. 2 КТ дефинират понятието извънреден труд и правото на работодателят да установява сумирано изчисляване на работното време седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В чл. 9б от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) се регламентира определяне на норма при сумирано изчисляване на работното време по чл.

142, ал. 2 от КТ. Съгласно от НРВПО, когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В чл. 9, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) се определя пресмятането на трудовия стаж при сумирано работно време – с превръщане на нощните часове в дневни за 5 смените с повече от 4 нощни часа.

Въз основа на тези разпоредби, при логическо и правно тълкуване на закона, съдът намира, че волята на законодателя е да признае нощните часове, преизчислените в дневни, с коефициент 1.143, както за целите на изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд.

Според съда, в нормите на ЗМВР и подзаконовите актове, посочени по –горе, е налице празнота, която следва да се преодолее съобразно чл. 67, ал. 3 ЗДС, чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), според която, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време или с 1.143, коефициент получен при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове.